SHARE

След обявяването на изборните резултати основен акцент на обществените вълнения е какво правителство ще бъде съставено и с участието на кои партии. Така, загрижени само за една от дейностите на Народното събрание (НС), оставяме възможност тихомълком да бъдат свършени важни неща, чиито негативни последици са отложени във времето.

Мандатът на действащия Висш съдебен съвет (ВСС) изтича в началото на октомври 2017 г. Ако народните представители спазят задълженията си съобразно законовите срокове, най-късно до края на юни трябва да номинират лицата, които да попълнят състава на ВСС от парламентарната квота. Новото НС ще има възможност да упражни и нова процедура по избора, тъй като трябва да избере представители във ВСС с мнозинство от две трети от народните представители съгласно измененията в Конституцията от 2015 г. Така, ако дотогава нямаме правителство или не е ясно кои парламентарни групи официално и неофициално стоят зад него, изборът за ВСС отваря възможност за видима съдебна коалиция.

Залогът, че НС ще избере членовете на ВСС не с мнозинство от две трети, а с единодушие, е голям. С изключение на „Воля” на Марешки останалите парламентарно представени партии са показали умение за псевдосъдебна реформа. Красноречиви са гласуванията им в 43-ото НС[1].

Бившият министър-председател, който към момента е и най-вероятният бъдещ, не присъстваше, докато се променяше основният закон на страната – Конституцията, с което ясно показа своята незаинтересованост.

БСП не подкрепиха никакви структурни реформи в съдебната система в 43-ото НС,  не обещаха и такива за 44-ото НС. Но от партията не пропускат възможност да заявят лоялност към статуквото в правосъдието.

ДПС са открити врагове на всяко действие, което би ограничило влиянието им в съдебната власт. Те бяха в основата на отказа от реформи в прокуратурата по време на 43-ото НС.

Патриотите демонстрираха отрицание на реформисткия дух по време на измененията на Закона за съдебната власт през 2016 г. Те се противопоставят и на всеки опит за външна експертиза в съдебната система, била тя чуждестранна или от гражданския сектор.

При така изразените нагласи в отношението към съдебната система можем да си представим какъв трябва да бъде профилът на избраните от НС членове на ВСС.

За реформаторски настроените магистрати и обществото остава да се надяват на В. Марешки да отстоява базисните за демокрацията независим съд и върховенство на правото.

Но дали завишеното с последните промени в Конституцията мнозинство за избор на членове на ВСС е гаранция за безспорна валидност и легитимност на ВСС в частта за парламентарната квота? Това ще стане ясно след ключовите решения, които трябва да произведе бъдещият съдебен съвет. Две от тях са особено значими:

  1. Изборът на следващия главен прокурор. Предвид централизираната и подчинена на главния прокурор структура на прокуратурата, нейната работа зависи изцяло от лицето, което я оглавява. Оставащият мандат за настоящия главен прокурор е 3 години, т.е. изборът на следващия главен прокурор ще предопредели борбата с корупцията и изграждането на независима и отчетна прокуратура до 2027 г.
  2. На следващия ВСС се пада да избере и председател на Върховния административен съд, който трябва да встъпи в длъжност след година и половина.

След тези действия процесите за промяна в съдебната власт могат да се охладят до степен на замръзване.

Противодействието?

Съдиите и прокурорите, независимо от кой съдебен район са или съсловна организация, могат да издигнат автентични номинации за членове на съвета от професионалната квота, с което да прекратят пробутваните им от статуквото тези за „регионални представители“ във ВСС. Наличието на представител на Пловдив или Бургас в съвета няма да направи Бургас съдебно по-независим на фона на цялата система. Ако магистратите изберат членове в съвета, които последователно работят в интерес на съдебната система, ще изградят силни ядра в колегиите на ВСС, с което биха могли да противодействат на политическата квота.

Автор: Иван Брегов, Институт за пазарна икономика

Заглавието и акцентите са на редакцията на „Терминал 3“.
Снимка: Булфото