SHARE

Когато последните бойни танкове US Abrams напуснаха Германия през 2013 г., това отбеляза края на 69-годишното присъствие на САЩ в региона. Знак, че западният военен съюз няма да има повече проблеми в Европа. Само няколко години по-късно американските войски отново са в източните части на континента, като целта им е не само да покажат сила и единство, но и да проверят за всякакви слаби места при провокативно действие от страна на Русия.

Бойни единици, дошли от кейовете на Гданск, Полша, са само последните войски с мисия да изпробват силите на НАТО за бързо разположение на сили в Европа. Анексирането на Крим през 2014 г. от Кремъл е на върха на списъка от от притеснения, които доведоха до връщането на натовските сили след падането на Берлинската стена.

Ген. Робърт Нилър, комендант на американските пехотинци в Норвегия, е предупредил миналия месец, „че се задава война“, пише Financial Times. Неговият говорител впоследствие уточнява, че генералът не е имал предвид, че битката е неизбежна, а по-скоро е наблегнал на нуждата от това „да сме готови за многоспектърен конфликт“.

***

Източник: Financial Times

Новият фронт на Европа: 

Сувалският коридор – 100-километровата граница между Полша и Русия е единствената връзка на НАТО с балтийските държави по суша, обградена от Русия и Беларус – съюзник на Кремъл. 

Военна база „Тапа“, Естония, в която се помещават над 800 военни от Британия. 

Военноморска база „Тартус“, Сирия – тази, контролирана от Русия, база е от стратегическо значение за действия на Русия в Средиземноморието. 

Военноморска база „Севастопол“ – друга стратегическа база, превзета от Русия при анексирането на Крим, която позволява на Русия операции над Черно море и Средиземноморието. 

***

Само седмица преди този коментар на ген. Нилър идва заплаха от Русия, че Западът ги принуждава да навлязат във „военно съревнование в центъра на Европа“.

„След падането на Стената дори не ни е идвало на ума, че може да се движим в Източна Европа под каквато и да е военна форма“, казва ген. Бен Ходж, доскоро командир на американските сили в Европа, пред Financial Times.

„Всички си мислехме, че Русия ще е наш партньор. Всички започнаха да смаляват войските си възможно най-бързо.“

Сега високопоставен служител на НАТО казва пред изданието, че „започнахме да си припомняме нещата, които забравихме как се правят“. Той признава, че съюзът – или поне част от неговите членове – можеха да се вслушат по-бързо в предупреждения от действия като кибератаката над Естония през 2007 г. и кратката руско-грузинска война от 2008 г. „Всички индикации бяха там, а ние извъртяхме поглед настрани.“

Сега НАТО е започнал да изгражда инфраструктурата, за да се защити. Разположени са сили за бързо реагиране от 4500 души в Полша и Литва, Латвия и Естония. От 2015 г. други въоръжени сили от около 3300 души се въртят на ротация в Европа.

Въпреки това силите на НАТО в региона са малко и това неминуемо води до въпроса какво става, ако Русия реши да ги изпробва.

Рускаците могат да достигнат Талин, Естония, за 60 часа от началото на атаката, показва изследване на Rand Corporation от 2016 г. НАТО твърди, че тогава може да изпрати първи подкрепления от 5000 единици, които незабавно могат да се разположат навсякъде в Европа „за дни“. Тази година първите подкрепления ще бъдат водени от Италия, чиято столица Рим е на повече от 2000 км от Талин.

Оттам идват и другите проблеми за НАТО – различните държави имат различна военна техника, от радиа до 20-те различни вида изтребители, на континента не са останали много железници и мостове, поддържащи преноса на военна техниха, а също така идва и проблемът с границите. При криза би следвало страните членки да освободят границите си, но дали това ще стане в първите часове на конфликта?

Множество анализатори все още смятат, че руска атака над държава членка е слабовероятна. Според тях далеч по-голям е рискът от кибер или хибридна война. Но други настояват, че Русия се готви за военни атаки и последното учение „Запад“, което подготви руските сили за инвазия над НАТО, единствено затвърждава техния възглед. 

„Никой не очакваше Крим да се случи, но ето че стана“, казва европейски дипломат за Financial Times. „Сега гледаме и виждаме, че има милион неща, които могат да забавят бързото придвижване на военни части, ако се наложи.“

 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.