SHARE

От Цветан Толев

Пандемията беше едно ново събитие за човека на 21-ви век. В моментa, в който светът беше толкова отворен и движението свободно, настъпиха етапи на усамотение, изолация и отбягване на контакти. Новото нормално стана стоенето вкъщи, отбягането на срещите с хора и излизането, само ако е наложително. Толкова рязка промяна в навиците на човека, няма как да не повлият на психическото му здраве, на развитието на децата и на симпатията ни към другите, на предпазливостта и на страха ни. 

Всички бяхме свикнали да излизаме след работа на заведение да се видим с приятели, да обменим някоя и друга приказка и изведнъж, за 72 часа, се наложи да променим на 180 градуса своето ежедневие. Всички се затичаха към супермаркетите да се запасят с провизии, в очакване на апокалипсиса. Това беше прецедент в нашата история. Досега само бяхме гледали филми за пандемии и затваряне на държави, но вече заживяхме в такъв. Рафтовете бяха празни, имаше недостик на определени артикули. Хората започнаха да се плашат за своето здраве и за това дали ще оцелеят. Паниката активира инстинкта ни за самосъхранение и показа на какво сме способни, за да преживеем пандемията.

След тези събития последваха месеци на адаптация, на изолиране, на страх. Всички бяхме затворени в домовете си, опитвайки се да приемем новата реалност. Близостта и контактът с хора остана в миналото. Така, изолирани в домовете и стаите си, оставайки със себе си, откъснати от обичайните си разсейвания, започнахме да се затваряме и вътрешно. Започнахме да губим своята човечност, своята съпричастност, възможността да помогнем на някого само заради помощта. Отвореността, която беше изградена в продължение на години съвместно живеене в отворено общество, се изгуби за 2 месеца. Страхът за собственото оцеляване взе превес. Винаги сме знаели, че смъртта съществува и ще дойде за нас, но сега тя беше ужасно близо, надзърташе зад ъгъла, почукваше на вратата ни.

И докато някои се бяха затворили вкъщи със запаси, които ще им стигнат с месеци, ако не и години, други бяха затворени със своите демони, безпомощни в усилията си да ги контролират. Психиката на хората, които са социални животни, трудно би издържала дълго време затворена зад четири стени. Паническите атаки и нервните сривове са редовни спътници в новия ни живот. Допълнително напрежение внесе и финансовата несигурност, в която изпаднаха много хора. Безработицата в страната скочи до 6-7 процента. Но темата за това как се чувстват хората в тези тежки времена и как е тяхното психическо здраве, не беше дори засегната от медиите. А това е една важна компонента от цялостното състояние на човека. Изненадващо, обаче, младите хората потърсиха помощ в тези моменти и се свързваха с психолози, с които да споделят своите тревоги и да намерят успокоение, въпреки незнайното и несигурно бъдеще. 

Същевременно психиката на децата не остана неповлияна от събитията. В етап от своя живот, в който трябва да се научат да завързват контакти и да се учат да живеят в общество, децата бяха принудени да стоят затворени у дома и да общуват само със семействата си, но не и със свои връстници. Като решение се намесиха технологиите, които позволяват поне виртуално хората да комуникират едни с други. Но това няма как да замести живия контакт и връзките, които се изграждат чрез живата комуникация. Като поведение, децата копират възрастните и изграждат същите навици и страхове спрямо това какво виждат. Малките започнаха да обръщат внимание на това да се дезинфекцират постоянно и да ги е страх да докосват други хора или да се доближават до тях. Това би повлияло в бъдеще на техните комуникативни умения и емоционална привързаност. Епидемията ще остави отпечатък върху новото поколение.

Година и половина вече живеем в новата Ковид вселена с надеждата, че ще се върнем към живота си по старому. Жадуваме за дните, в които можехме да пътуваме свободно, без да е нужно да сме ваксинирани или да правим тестове. За дните, в които маските не бяха задължителни, за почивките на морето, пълните кина и заведения. Колкото и да се надяваме на това, вероятността да се върне миналото е малка. Сега живеем в новото време и Ковид ще бъде наш  спътник поне още няколко години, ако не и за постоянно. Ще трябва да се подготвим психически, че нещата, няма да са както преди, светът се променя и следва и ние да го направим.

Снимка „Pixabay

SHARE