SHARE

Тази седмица се навършиха пет години от избирането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС и последвалите протести срещу овладяването на държавата от т.нар. модел КОЙ.

В този модел двама души заемаха централно място – Пеевски с неговата медийна империя и Цветан Василев с неговата банка КТБ. Не мина и година от опита за назначение на Пеевски в ДАНС и последва войната между двамата.

Тази седмица видя и още една годишнина – четири години от акцията на прокуратурата срещу КТБ на 13 юни 2014 г. – когато всъщност приключи и корпулентната война – КТБ бе ликвидирана, а Цветан Василев изпадна в немилост и изгнание. Победителят бе Пеевски, който, макар пряко обвързан със събитията, до ден-днешен не е обект на наказателно преследване, а дори и новите антикорупционни служби го обявяват за “най-чистия човек в държавата“.

В навечерието на тези две годишнини – тази седмица видяхме ново активизиране на прокуратурата. Главният прокурор Сотир Цацаров предложи на премиера Бойко Борисов да бъде изменен концесионният договор за Национален парк „Пирин“, сключен от дръжавата с „Юлен“ АД.

Изключително странен развой – работата на прокуратурата е да се произнася има ли извършено престъпление или не, ще бъде ли започнато наказателно производство или не – а тук виждаме как г-н Цацаров влиза в ролята на юрисконсулт на изпълнителната власт, предоставящ безплатни съвети за това как тя да си върши работата.

Ключът към разгадаването на тези странни действия може да открием обаче, едва когато направим проста аналогия между днешните събития и случилото се преди 4 години с КТБ. Макар годината да е друга и някои от актьорите да са сменени, действията са почти идентични.

Всичко започна с два обществени скандала. Тогава това беше изборът на Пеевски за шеф на ДАНС, а сега – решението за промяна на плана за управление на Национален парк “Пирин”, очевидно инициирано от и в полза на дружеството-концесионер, “Юлен” АД. 

И двата скандала предизвикаха обществено недоволство и накараха граждани да подадат сигнал до прокуратурата. През 2014 г. това направи “Протестна мрежа” със сигнал за корупционните обвързаности и незаконна дейност на Цветан Василев, Делян Пеевски и Николай Бареков. Прокуратурата селективно избра да използва документа само като повод да удари Цветан Василев, а срещу другите двама да запази мълчание и дори да извърши проверки, приключили с отказ за образуване на досъдебни производства.

Днес прокуратурата си послужи с друг сигнал – този на „Зелените“ от февруари тази година – в който се твърди, че има нарушения във връзка с изпълнението на договора за концесия, представляващи дори престъпление.

Че се очакват турбуленции разбрахме отрано и при двете истории. В началото на 2014 г. Пеевските медии внезапно се обърнаха срещу Цветан Василев и започнаха яростна атака срещу него. 

А в настоящия случай (февруари тази година) Бойко Борисов даде сигналът: 

„Всички знаят кой е реалният собственик на „Юлен“ – за Цеко Минев става въпрос”, каза той в интервю за bTV от 14 февруари 2018 г.

По този начин премиерът потвърди публично известен, но премълчаван от властта факт.

Действително “всички знаят” кой е реалният собственик, но назоваването му има правни последици. Причината е, че  Цеко Минев всъщност е и основен акционер в банката, която финансира концесионера на лифта в Пирин, а това създава сериозни ограничения пред възможността да кредитира свои собствени проекти.

Цеко Минев притежава 42.5% от капитала на „Първа инвестиционна банка“ АД („ПИБ“) и тогава от банката (а не от концесионера на лифтовете в Банско!) побързаха да отрекат, че той е действителният собственик на “Юлен”. Фирмата по документи е собственост на офшорната компания на Георгиус Георгиу, социално слаб кипърски гражданин, който се оказва най-големият инвеститор в България. Разследване на „Биволь“ от 2015 г. показва, че той е собственик на компании с 800 млн. лв. задължения по банкови кредити към ПИБ. Част от тези кредитни експозиции са свързвани неофициално с мажоритарните собственици на ПИБ – Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев (лице с принадлежност към бившите служби на Държавна сигурност).

Според българското и европейско законодателство (чл. 45, ал. 6 от Закона за кредитните институции), свързаните с банката лица (напр. акционерите), не могат да ползват кредитен ресурс от банката, по-голям от 20% от собствения ѝ капитал (към момента той е около 950 млн. лв. за цялата банкова група, включваща и албанската банка на ПИБ, Diners Club България и FiHealth Застраховане).

Причината за тази забрана, която е и престъпление според Наказателния кодекс, е много проста – ако банките започнат да използват средствата си, за да финансират проекти на собствениците си, те се превръщат във финансова пирамида, която лесно може да бъде използвана за политическо и икономически овладяване. Точно това видяхме при КТБ. 

Така при КТБ портиерът, чистачката, счетоводителят и много други знайни и незнайни „сламени хора“ изведнъж се оказаха собственици на фирми, които получават големи кредити. И банката ги дава, като си затваря очите за факта, че тези фирми не могат да обезпечат заемите си – също престъпление по Наказателния кодекс.

Така Цветан Василев и Делян Пеевски искаха да овладеят държавата, наливайки все повече и повече пари в закупуването на предприятия, медии и влияние. Докато не се стигна до очаквания завършек – пирамидата се срути от собствената си тежест.

В случая с ПИБ и фирмите, свързани с нейните акционери, към които например спада и тази, притежавала влака-убиец при инцидента в Хитрино, виждаме познат “бизнес модел“. Придобиват се или се учредяват дружества с подставени лица, но всъщност – свързани с анкционерите – и банката светкавично започва да ги кредитира.

Стигаме и до настоящия случай с Пирин, в който имаме още един казус. Проблемите не са единствено за банката и нейните собственици, но и за правителството. 

От години се твърди и се сочат документални доказателства, че “Юлен” е използвал за ски-зоната много по-голяма площ, отколкото е тази, предоставена им в договора за концесия.

Затова през 2017 г. “Юлен” се помъчиха да изменят концесионния договор, така че той да обхване реално използваната територия. Но правителството не бе съгласно с предложените изменения.  

Защо това да е проблем за правителството? 

То е знаело, че територията на концесионния договор не съответства на тази, която “Юлен” реално използва. То не просто е знаело, но е и отказало да измени концесионния договор.

А сега Сотир Цацаров му дава “посъветва” да измени договора, след като е разгледал сигнал за престъпна дейност (от Зелените)

Така този “съвет” на Цацаров внезапно придобива вид на заплаха – мога да ударя собствениците на “Юлен”, но мога да ударя и Министерския съвет. В разгара на войната между Пеевски и Василев прокуратурата избра да удари само единия, а остави другият да се възкачи на трона и еднолично да управлява бизнес империята. Сега Цацаров отново е в тази си роля – и може да удари когото и както пожелае. 

Дали думите на Борисов, че “всички знаят кой е реалният собственик на „Юлен“ – за Цеко Минев става въпрос” не бяха сигнал от управляващия ни триумвират на Пеевски, Борисов и Цацаров, че както Цветан Василев изпадна в немилост, така сега е ред на други „банкери“, за които отдавна се знае, че нарушават закона?

И дали прокурорският триумвир със “съвета” си от тази седмица – пет години след ДАНСwithme и четири години след удара по КТБ – не даде сигнал към всички в играта на тронове, че те могат да се боричкат помежду су и да си правят взаимно интриги, колкото и както пожелаят, но на чия глава ще отиде короната и чия глава ще се търкаля в прахта, решава той?

SHARE