SHARE

Висшият съдебен съвет (ВСС), в своя пленарен състав от двете колегии (съдийска и тази на прокурори и следователи), на 24 октомври 2019 година избра (с мнозинство 20 “за” срещу 4-има “против”) за главен прокурор на републиката Иван Гешев, който беше и единственото предложение в една несъстояла процедура по избор. Несъстояла се, тъй като прокурорската колегия на ВСС дори не пожела да внесе второ предложение, за да създаде поне привидно усещането за ибор. След избора на 24 октомври 2019 г. президентът Румен Радев отказа да издаде указ за назначаването на Гешев. Въпреки, че не е задължен, публикува и изрично мотиви за отказа си.

Радев върна на ВСС указа за избор на главен прокурор и настоя за състезателен процес по избора

ВСС се събра и отново с мнозинство на 20 срещу 4-има моментално препотвърди избора на Гешев. Направи го демонстративно набързо и недемократично, умишлено нагло. Дори си позволи да назидава и дори публично да заплашва двамата най-упорити и решителни противници на статуквото в съдебната власт в този състав на ВСС – председателя на Върховния касационен съд (ВКС), Лозан Панов и съдията от Върховния административен съд, Атанаска Дишева. 

64 съдии изразяват възмущение от Данаил Кирилов и искат дисциплинарно производство срещу Гешев

От миналия четвъртък топката е отново в президентската институция.

Както написахме още през лятото, президентът Радев е единственото институционално препятствие, което стои между Иван Гешев и утвърждаването му като главен прокурор на страната ни. Това не е така само от миналия четвъртък, а от самото начало на т.нар. “избор на главен прокурор”. Цацаров и хората, които му дърпат конците и част от които живеят в хотел “Берлин” и в един друг боянски хотел, наричан “сараите”, държат здраво мнозинството в този ВСС. Не са им подвластни единици сред членовете. Освен изброените по-горе, сред “независимите” от Цацаров членове на висшия орган на съдебната власт са Олга Керелска, Цветина Пашкунова и Красимир Шекерджиев – всичките от съдийската колегия на ВСС. Те са недостатъчни, за да противостоят на безконтролния главен прокурор на републиката. Единствената неподвластна на обвинението институция е президентската.  

За пореден път припомняме разпоредбата на чл. 129, алинея 2 от Конституцията, изменена вследствие на т.нар. “исторически компромис” през 2015 г.:

“Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на пленума на Висшия съдебен съвет за срок от седем години без право на повторно избиране. Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение.”

Шпионският гейт именно днес цели да гарантира избора на Гешев. За съжаление

Президентът разполага с конституционното право да върне кандидатурата на Гешев на пленума на ВСС, но ако тя бъде гласувана повторно, той няма право да откаже назначаването му. 

Пак за пореден път обръщаме внимание на факта, че разпоредбата има една много важна празнота. Всички конституционалисти, с които се посъветвахме, бяха единодушни. В разпоредбата няма краен срок, в който президентът трябва да издаде указа за назначаването на Гешев, ако бъде сезиран повторно с акта избор на Гешев. Това значи, че Радев би могъл да забави безкрайно много указа за назначаването на Гешев и той няма да може да встъпи в длъжност. Ако го направи, Радев не нарушава конституцията. Така, както и Росен Плевнелиев не наруши конституцията, бламирайки клетвата на Венета Марковска в Конституционния съд.

Радев има и още един вариант, за да отложи назначаването на Гешев. Такъв вариант е и сезирането на Конституционния съд (КС), което президентът може да направи по всяко време. Поводи за това има предостатъчно. Възможен въпрос до КС би могъл да бъде, трябва ли ВСС да повтори цялата процедура по избора на главния прокурор, след като президентът е отказал веднъж назначаването. Съществува ли противоречие между Закона за съдебната власт и Конституцията в това отношение.

За осъществяване на своите правомощия, нека да не забравяме, че президентът разполага и с един много важен имунитет, уреден в първата алинея на чл. 103 от Конституцията – той и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции. Има две много важни  изключения в този имунитет – държавна измяна и нарушение на Конституцията. Но дори и тогава, обаче, обвинението се повдига не от прокуратурата, а по реда на процедурата за импийчмънт – от най-малко на една четвърт от народните представители и се поддържа от Народното събрание, ако повече от две трети от народните представители са гласували за това. С други думи, на пръв поглед президентът е неподвластен на прокуратурата. Тя не може да образува наказателни производства срещу него. 

Не че и това не се е случвало досега – през май 2014 г., когато президентът Плевнелиев беше единственият институционален противник на марионетното правителство на Пламен Орешарски, обвинител от Софийската градска прокуратура образува проверка срещу президента Росен Плевнелиев заради срещата му с шефа на ЕВН (EVN) във Виена. Проверката бе възложена на ДАНС. Тогава се наложи Цацаров да се извини на президента и да прекрати проверката, тъй като срещу президента не може да бъде започнато наказателно преследване.

Но да се върнем към избора на Гешев. Прокуратурата реши да даде ясен знак на президента, че ако не подпише указ за назначаването на новоизбрания от ВСС главен обвинител, ще има последствия за държавния глава. 

Такъв “намек” беше т.нар. “руско разследване”. В него прокуратурата повдигна обвинение за шпионство по Глава първа (Особена част) на Наказателния кодекс за шпионство в полза на чужда държава (чл. 105 НК) на Николай Малинов, председател на националното движение  „Русофили“ у нас, бивш народен представител от парламентарната група на БСП. От 2008 г. в продължение на 7 години той беше и издател на партийния официоз – вестник “Дума”. Беше и член на Изпълнителното бюро на Националния съвет на БСП. През 2015 г. Малинов напуска БСП заради “колебливото й” и “често противоречиво отношение към проекти като „Белене“ и „Южен поток“. Според него „БСП загърби българския интерес и обслужи чужди геополитически стратегии. Поведението на ръководствата на БСП по отношение на днешния геополитически конфликт между ЕС и САЩ от една страна и Русия от друга, е жалко от гледна точка на моите разбирания. Недопустимо е БСП да признава и да си сътрудничи с власт, която дойде с преврат в Украйна и в която неофашистките изблици са очебийни.“ Любопитно е да се отбележи, че Николай Малинов е завършил висшето си образование не къде да е, а в … Киев, Украйна.

Прокуратурата на Република България поиска (и съдът наложи) на Малинов мярка за неотклонение “парична гаранция” в значителната за българските условия сума от 50 000 лева. В допълнение, обвиненият в шпионаж беше лишен и от правото да напуска територията на страната. За това, колко сериозно е обвинението срещу Малинов, можете да съдите по това, че прокуратурата позволи на обвиняемия да пътува да Москва, за да получи … държавна награда от президента на Руската федерация Владимир Путин (?!). Наградата представлява Орденът на Дружбата и е съпътстван от парична премия в размер на 2,5 млн. рубли (около 70 хил. Лева). Отново подчертаваме, че за да пътува, Малинов е имал изрично разрешение от Прокуратурата на Република България (ПРБ). По това време известният противник на прокуратурата и организатор на протести срещу “избора” на Гешев, Георги Георгиев, създател и на неправителствената организация БОЕЦ, с множество бюрократични хватки от страна на обвинението, бе възпрепятстван да пътува извън България за животоспасяваща операция на съпругата си, чийто донор е самият той.

Ние написахме вече, че ПРБ (Цацаров и Гешев) всъщност работи в тясна връзка и сътрудничество с руската генерална прокуратура и лично с руския генерален прокурор, Юрий Чайка, който заема този пост от 13 години и мандатът му изтича едва след две – през 2021 г. Тогава, вероятно, Чайка ще бъде избран за нов, пореден, 4-ти мандат от 5 години като генерален прокурор на Руската федерация. Това е още една причина да не вярваме в искрените намерения на Гешев и Цацаров по отношение на “шпионското” разследване.

Цацаров, Гешев, Чайка – вечна дружба!

Колко сериозно е обвинението срещу Николай Малинов, вече се разбра и от факта, че прокуратурата му разреши да пътува именно до Москва (в шпионски връзки, с която е обвинен?!), за да получи орден лично от Путин. Че и парична награда, в размер, по-голям от “паричната гаранция”, определена му от съд по искане на прокуратурата като мярка за неотклонение. Отсега можем да предвидим, че скоро след назначаването на Гешев за главен прокурор Маринов ще бъде напълно оневинен и дори ще се окаже, че ще заведе дело в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, за да получи обезщетение на гърба на българските граждани.

Единствената причина Николай Малинов да се сдобие с това обвинение, всъщност е Румен Радев, президентът на Република България. Прокуратурата просто искаше да предупреди действащия държавен глава, че ако “не слуша” и не издаде указ за назначаването ан Гешев, много бързо може да бъде присъединен към “руското разследване”. За това има предоволно основания. Например, другият “засегнат” от разследването, е генерал-лейтенант Леонид Решетников. Това е бившият резидент на КГБ в България и ключов представител на Путин за страната ни. Шеф бе на Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ), докато не се пенсионира в началото на 2017 г. ПРБ сега го “лиши” от правото да влиза в България. Решетников, обаче, е и човекът, който изработи плана за издигането на Румен Радев за президент и го приведе в изпълнение, склонявайки БСП да подкрепи “независимия” кандидат. За това писахме още през 2016 г.

Ето как ПРБ може да прикачи към “руското разследване” и самия президент. А това вече би било “държавна измяна”. Цацаров и Гешев всъщност действат спрямо президента по изпитания маниер, за който народът ни казва: “Думам ти дъще, сещай се, снахо!” Повдигайки обвинение на Малинов, всъщност те отправят предупреждение към Радев.

Предстои да видим, дали президентът ще действа последователно и ще блокира избора на Гешев, или ще се уплаши и ще подпише указа за назначаването му.

И като говорим за това какво НЕ направи Радев, можем да разширим картината – чакаме и реакцията му по отношение на друг ключов казус, за който ние писахме също още през лятото – назначаването на Цацаров за шеф на КПКОНПИ.

Прокурорски преврат

Още повече, че това се случва, след като според наши източници, Цацаров е бил фаворит на Радев за член на Конституционния съд от неговата квота. Назначение, за което президентът е споделял в затворен кръг, че и до ден днешен съжалявам, че не е направил.

SHARE