От Асоциацията на европейските журналисти – България
Асоциацията на европейските журналисти – България, следи конкурса за избор на нов генерален директор на Българската национална телевизия.
Това, което отличава този избор от конкурса за директор на БНР, завършил миналата седмица, е тежкото финансово състояние, в което се намира телевизията, и фактът, че до конкурс се стигна не след нормално приключване на мандата на предишното ръководство, а след отстраняване на генералния директор.
Фактът, че близо две години телевизията работеше в условия на течащо разследване и дело срещу генералния директор Константин Каменаров, създаде атмосфера на несигурност. Неяснотата за бъдещето на медията се задълбочи след разкритията за финансовото състояние на БНТ.
Изслушванията на кандидатите за поста генерален директор са днес и утре, а в петък Съветът за електронни медии трябва да оповести победителя. Спорно е обаче доколко при описаната ситуация този конкурс е успял да привлече потенциалните кандидати, които биха били най-успешни директори в телевизията. Дали финансовата несигурност и зависимостта от спасяване от държавата не са отблъснали професионалисти на високо ниво, които изобщо не са подали документи?
АЕЖ – България, би задала следните въпроси на участниците в конкурса:
1. Какви мерки ще предприемете за подобряване финансовото състояние на БНТ?
2. Какво ще направите, за да гарантирате публична прозрачност на изразходването на бюджета на БНТ? Ще направите ли регистър на сключените договори с външни продуценти и размера на разходите за БНТ, за да бъде наясно българският данъкоплатец и зрител каква програма купува ръководството на телевизията?
3. Как ще гарантирате редакционната независимост и ненамесата на управляващите в работата на журналистите от телевизията?
4. По какъв начин БНТ ще изпълнява мисията си на обществена телевизия и ефективно ще отразява проблемите на най-слабите и маргинализирани в обществото?
5. Каква е вашата оценка на предходното ръководство на БНТ?
Надяваме се, че въпроси със сходна формулировка и смисъл ще бъдат зададени при изслушванията в СЕМ.
Въпросът, чийто отговор обаче очакваме да чуем най-вече, не е отправен към кандидатите, а към изпълнителната власт, и той е: “Как държавата вижда стабилизирането на телевизията?”. Какви ще са спешните мерки, които правителството ще предприеме, за да стабилизира медията и да не я постави в зависимост от властта?
Другият важен въпрос, или по-скоро серия от въпроси, отправяме към законодателната власт. Предстои скорошна ревизия на Закона за радиото и телевизията във връзка с Аудио-визуалната директива. Вече има заявка, че при отварянето на закона ще се изменят и други текстове. Как измененията ще гарантират по-голямата независимост на БНТ и ще направят обществените медии по-адекватни на съвременността? Една от идеите, които вече се появи, е да бъдат удължени мандатите на генералните директори на БНТ и БНР от три на пет години. Ако това изменение се приложи и при заварено положение, това ще означава, че кандидати, които са разработили тригодишни концепции, ще получат правото да управляват пет. Може ли това да се смята за приемлив вариант?
Също така съвсем скоро предстои да бъде избран нов член на СЕМ от квотата на парламента. Народното събрание има ли намерение да спази Закона за радиото и телевизията и да избере на този пост професионалист с висок обществен авторитет, а не да постави поредното политическо назначение?
Независимостта и високият авторитет на съвета, които са функция на личните качества на неговите членове, са необходимо условие за съществуването на качествени обществени медии.
АЕЖ е убедена, че въпросите, които ние поставяме, са от обществен интерес и следва да бъдат зададени както от СЕМ, така и от всички действащи лица в сектора, без оглед на политическите им предпочитания.
