Политическият елит в България не е от най-дръзките или припряни да заемат позиции по световни проблеми. За това и случилото се в последните дни е особено нетипично за него.
Нека си припомним няколко събития:
1. На 13 септември Народното събрание прие доклад на Министерския съвет за националната сигурност за 2016 г., посочващ, че хибридната война, която води Русия, е основната заплаха за националната сигурност на страната.
Мощната хибридна война, която води Русия, започна поне от окупацията на Крим през 2014 г. и съществуват редица доклади на НАТО и ЕС по този повод. За целия този период България никога толкова прямо не е посочвала Москва и пропагандата на Кремъл за основна заплаха (а коалицията на ГЕРБ с реформаторите би следвало да е далеч по-предразположена към подобна реторика от настоящата власт).
2. Ден по-късно стана известно тридневното посещение на руския главен прокурор Юрий Чайка в България.
И това посещение има всички белези на извънредно. На първо място, тридневна официална визита обикновено се обявява публично далеч преди тя да се състои – тази бе пазена в тайна. На второ място, Сотир Цацаров през май 2017 г. вече гостува в Москва на Юрий Чайка – две срещи в рамките на няколко месеца. На трето място, версиите на Цацаров за срещите му с Чайка се разминават. Когато през май той бе в Москва, българският главен прокурор заяви, че визитата му е част от подписано през 2015 г. споразумение за сътрудничество между двете прокуратури. При тази среща той се оправда, че тя била наложителна заради подписано от неговия предшественик Борис Велчев (2006 – 2012) споразумение.
3. Същият ден Бойко Борисов отмени насроченото си телевизионно интервю.
„Приятели, гостуването ми в bTV – „Тази сутрин“, се отменя за понеделник след 8:00 поради възникнали работни ангажименти утре сутрин“, написа премиерът във facebook.
И в понеделник – деня, в който Чайка пристигна в страната – интервюто с премиера бе посветено изцяло на криминални теми, които е спорно и до каква степен имат общо с отговорностите на министър-председателя.
В него единствената политическа тема бе докладът за заплахата от Русия. И тук Борисов изрази позиции силно нетипични за неговия начин на водене на дипломация.
„Чух, че уважаваният от мен г-н Станишев да говори, че Русия не е наш враг, а в същото време ние сме в НАТО. Това са две изцяло противоречащи като военна доктрина тези.“
„Ако стане война, руските ракети са насочени към България.“
И отново: „Ако стане война, ние ще се бием на страната на НАТО.“
Тази теза бива изречена за трети път в рамките на минута:
„С една дума, ние когато сме си в НАТО, си водим нашата стратегия и тя отчита своите заплахи, ако стане глобална, световна война на наша територия, имам предвид европейска.“
Борисов някога изказвал ли се е толкова остро и категорично, и то неколкократно, по отношение на Русия?
След което премиерът побърза да направи разграничение между геополитическата ни позиция – с НАТО – и икономическите ни интереси, заради които „водим прагматичната дружба с Русия и аз и с Ципрас сега говорих, и с други догодина по време на нашето председателство, дай Боже, малко и Минският процес да се усили; ние трябва да говорим и за махане на санкциите“.
Последните думи са почти като успокоение, че въпреки острата геополитическа позиция Борисов държи да продължи икономическото сътрудничество на двете държави и е готов да отстоява тези интереси пред ЕС.
4. В деня, в който Юрий Чайка пристига, Румен Петков – рядко включващ се в политическия дискурс без повод и известен като посредник и вестоносец на различни интереси – написа заплашителна критика срещу лидера на БСП Корнелия Нинова.
„Вече минаха близо 6 дни, откакто кабинетът коварно и разрушително определи Русия като основна заплаха за България, а от БСП официално няма нито една буква по темата.
Отровно мълчание!
Мълчание във вигенинов мащаб!
Въпреки че е крайно време да наречем тишината с нейното точно определение. Това е тишината на Корнелия Нинова„, пише бившият член на БСП Румен Петков и продължава със заплахата:
„Спомнете си евроизборите през 2014 година – тогава близо половин милион избиратели на левицата не излязоха да гласуват. Не отидоха да подкрепят друга партия, а просто си останаха по домовете. В знак на протест срещу действията на Кристиан Вигенин, който отиде да легитимира хунтата. Именно поражението на евроизборите свали БСП от власт и даде измамното усещане на градските лумпени, че са победили. И БСП загуби, но загуби не от умните и красивите, а от своите избиратели, които решиха да дадат урок по политически морал на левицата.
Вижда се, че Нинова тогава не е била в час!
Нинова и Вигенин, както винаги, са били някъде другаде…!
Дали не са били в американското посолство?!“
Сравнението с Вигенин – днес политически труп – е ясен знак: Ако Нинова не защити Русия сега, както Вигенин не е защитил Кремъл през 2014 г., тя ще последва съдбата му.
5. В програмата на Юрий Чайка присъства среща с вицепрезидента Илияна Йотова. От президентството обаче съобщиха, че нямат информация за провеждането на такава среща, както съобщи „Дневник“.
Ако погледнем програмата на руския главен прокурор, то той ще се срещне със: българския главен прокурор, министър-председателя, патриарха, министъра на правосъдието и вицепрезидента.
Очевидно визитата е достатъчно височайша, за да се срещне Чайка с премиера, което означава, че той може да се срещне и с президента, с когото се предполага, че би имал по-топла връзка и също така, който има повече власт от вицепрезидента.
Въпреки това Румен Радев е не само игнориран, но изглежда и не е осведомен за това, че вицепрезидентът му ще се среща с Чайка.
Можем само да предполагаме дали наистина среща е уговорена и ще се състои между Йотова и Чайка, тъй като досега тя не е коментирала темата, която дори не бе засегната на днешното ѝ интервю с Антон Хекимян по bTV. Но остава фактът, че Москва иска среща с нея, а не с президента.
Какво означава всичко това?
Доклад срещу Русия, извънредна визита, Борисов с категорична реторика към Москва, заплаха към лидера на БСП, Кремъл игнорира Румен Радев.
Тази поредица от интересни събития, развили се само в рамките на няколко дни, повдига много въпроси.
В този контекст може да се направи логично предположение, че визитата на Чайка и всички действия са обвързани с доклада, признаващ, че Русия води хибридна война с България и Европа.
Но остават загадка причините за приемането на този доклад точно сега, както и дали той сам по себе си е толкова важен, че Кремъл да изпрати Юрий Чайка да хока българските политици. Особено предвид факта, че докладът констатира заключения на ЕС и НАТО от години насам – това не изглежда самодостатъчно.
Дали докладът не е прелюдия към бъдещо действие на правителството? Каква е причината за игнорирането на Радев и това обвързано ли е със скорошните атаки от пропагандатори към него? Има ли връзка между констатациите в правителствения доклад по национална сигурност за 2016 г. и срещата миналата година между Корнелия Нинова и руския ген. Леонид Решетников, който връчи на лидера на БСП план за идеалния профил на кандидат за изборите в България, а впоследствие Нинова се среща с генерала, за да обсъдят кандидатурата на Румен Радев, след което Решетников и неговият Институт за стратегически изследвания изготвиха план за победа на българските избори.
Отговорите на тези въпроси и доколко събитията са обвързани едно с друго не знаем. Предвид потайния характер на цялата визита едва ли ще бъде и разкрита завесата.
Едно обаче е сигурно – тази визита не е случайна и след нея ще има последици.
