Превърщането на политическия съюз между „Да, България“ и ДСБ в „ново обединение на дясното“ е път заникъде, който показва, че нищо не сме научили от провала на Реформаторския блок…
Опитът „Демократична България“, която, макар и бавно, добива някакви измерими позиции, да бъде разширена към останките от СДС и към други субекти, които провалиха Реформаторският блок, няма да доведе до нищо друго освен до поредения провал на демократичната и проевропейска общност в България.
Също както няма да доведе до нищо добро и затварянето на публичното присъствие на „Демократична България“ до добре познати стари герои, които в крайна сметка са показали колко могат и то не е много…
Разбираемо е, че на старите влъхви, които отдавна бабуват на демократичната общност, много им се иска да продължат да редят пасиансите, така че да запазят влиянието и валенциите, които са имали и занапред. Проблемът е, че това очевидно не води до успех на т.нар. демократична общност. Много хора в „Да, България“ приеха коалицията с ДСБ като необходим компромис, за да бъде постигнат толкова нужният пробив в сегашното политическо статукво, което унищожава бъдещето на България. Но не съм убеден, че ще приемат и преглътнат коалиция с тези, които потопиха Реформаторския блок…
Усилието политическият съюз между „Да, България“ и ДСБ да бъде сведен до поредното „обединение на дясното“, до РБ-3, или както и да се нарича там поредно реконфигуриране на останките от старата десница, не целят нищо повече от това да бъде задушена и окончателно обезсилена „Да, България“.
P.S. Обвързването на „Движение Да, България“ с който й да е в коалиционни политически отношения оттук нататък би следвало да се осъществява с общо допитване до всички членове на движението. Необходимите технологични средства за това са налице. След като можем да избираме кандидати за членове на Европейския парламент с електронно приложение и вътрешни избори, на още по-голямо основание следва да решаваме с кого се свързва нашата обща публичност чрез формиране на обща воля на всички наши членове.
