Обявената вчера управленска алтернатива на БСП, озаглавена “Визия за България”, е поредната стъпка по посока на тържеството на баналното зло, в което Корнелия Нинова превръща поведението на тази партия, откакто я оглави.
Това, че в БСП идеите и принципите нямат никакво значение още от времето, когато Първанов върна партията в ръцете на ДС агентурата и комунистическата аристокрация, е ясно на всеки непредубеден наблюдател. Това, че между официалната българска левица и европейската левица в действителност няма нищо общо, е видно още от времето на Станишев, макар последният все още да се подвизава начело на Партията на европейските социалисти, явно с намерение да стои там, докато окончателно не разсипе и това, което е останало да шава тук-таме от демократичното ляво в Европа.
Заиграванията на БСП с носталгията по миналото и с робското отношение на една част от българите към Русия, също не са от вчера. За превръщането им в официална политика на партията за първи път от 1989 година още Михаил Миков направи доста.
Големият принос на другарката приватизаторка Нинова – която, след като пошета около СДС в периода 1997-2001, за да напазарува „Техноимпекс“, се сети, че е “социалистка” – обаче се състои в това, че тя превръща откритата неокомунистическа реставрация в официална политика на партията. И че избра пътя на бруталния първичен националпопулизъм в напъните си да се докопа да властта заедно с поогладнелите партийни разбойници, които формират статуквото на партията понастоящем.
Така най-големите проблеми на БСП-Нинова се оказаха:
Демокрацията, “която ни отне много”.
Бежанците, които ще се заселят на мястото на обезлюдените български села, може би в обора на козичките на баба Дора, ако все пак се потвърди, че са заразени с чума и трябва да бъдат ликвидирани.
Проблем на тази БСП са и жените – жертви на домашно насилие.
Хората с различна сексуална ориентация, защото е толкова небългарско да им се гарантират равни права и човешко достойнство.
И в крайна сметка проблем е бъдещето на страната ни като част от ЕС.
Откакто Нинова е начело на БСП, тази партия всъщност осмисля съществуването си, като прави дебелашки панаири от всеки възможен повод за див популизъм и спекулира с най-низките фрустрации сред непросветените и маргинализирани групи от българското общество.
Представените вчера управленски алтернативи са особено красноречив пример за тази тенденция. Най-важното, което определя “политиката”, с която БСП-Нинова иска да седне отново на власт, се оказва борбата с присъединяването на България към системата на еврото и всички позитиви в контрола над банковата сфера, намаляването на лихвите и финансовата стабилност, които това ще позволи. Да се премахнат последните елементи на икономическа политика, които все още привличат някакви чужди инвестиции. И, разбира се, борбата с “джендър идеологията в българските училища”, каквото и да означава тази точно съвършена политическа простотия ала БСП-Нинова…
Тази БСП-Нинова е партия, в която не просто няма нищо ляво. Tази партия е завършен циничен антипод на лявото в неговата същност.
Партия на децата и внуците на номенклатурата на бившия комунистически режим. На това, което е останало от ДС агентурата и на задължителната за България хранителна среда от приемащи и вписващи се във всичко конформисти.
Партия, която днес без комплекси свежда публичното си присъствие до откритото оспорване на свободата на българските граждани и демократичната организация на българското общество. Която рискува да изгони оттук последните предприемчиви българи, които все още се опитват да създават нещо, както и последните чуждестранни инвеститори, които масовата корупция и неработещите публични системи не са отблъснали. И която се превръща в заплаха за бъдещето на страната ни като част от цивилизована Европа.
Между тази БСП и проруската путинска секта “Атака” в общи линии разлики вече трудно се долавят. И в края на деня, ако БСП-Нинова продължи по този път, тя няма да представлява нищо повече от завършен израз на баналното зло, което бавно и неусетно завладява живота на днешна България.
