Николай Стоянов е съавтор на току-що излязлата книга „Държавата КТБ“ (издателство „Изток-Запад“) на Зорница Маркова.
Той има дълга кариера във в. „Капитал“ и се е посветил на случилото се с най-голямата банкова криза в съвременната история на България. КТБ не е просто финансов скандал, нейното надигане и падение са показателни за цялата държава и истинските сили, които я управляват. За това бе и нашият разговор.
Какво се случи с КТБ?
Имахме една банка, която още като работеше, се знаеше, че има проблеми – имаше сериозни индикации за това, имаше медийни публикации. Може би е рано още да кажем какво се случи – съдебните дела може би ще продължат още години.
Но проблемите бяха основно, че тя бе използвана като един вид частен фонд за нейните собственици и близки до тях лица за придобиване на активи като БТК, „Техномаркет“, „Булгартабак“ и т.н.
С други думи, тандемът Пеевски – Василев искаше да узурпира ключови сектори в държавата?
До един момент не се проваляше, а работеше като добре смазан механизъм. Образно може да разделим двамата – единият беше политическото, медийното и съдебното крило на тандема, а другият финансовото, корпоративното и организационното звено.
И двамата работиха като добре смазана машина – Пеевски осигуряваше политически гръб и медийна подкрепа, вкл. медийна атака срещу опоненти и конкурентни, докато Цветан Василев си вършеше работата да структурира сделки и придобива компании.
Защо се провали?
В един момент имаше индикации, че Цветан Василев иска да се еманципира от Пеевски и да си създаде собствено политическо крило – проектът на Николай Бареков “България без цензура” – в един момент предполагам, че Цветан Василев си е дал сметка, че Пеевски се е превърнал в тежест, особено след избухналите протести в средата на 2013 г. около неговото назначаване за председател на ДАНС.
Такъв развод, приятелски, между двамата, в който да си кажат “Добре, дотук работихме заедно много добре и от този момент нататък всеки поема по своя път”, се превръща в нещо много трудно и граничещо с невъзможното, защото тези компании са с неясна съсобственост и скрити зад поставени лица и изчистването на цялото това съдружие се оказа невъзможно за тях. И при разделянето на баницата, образно казано, се скараха.
Кой е бил конкретният повод – може само да гадаем. Има много индикации, че това са:
- политическият проект [на Николай Бареков – бел. ред.]
- спорове около “Булгартабак”
- спорове около финансирането и ползите от “Южен поток”
И в един момент един от тях надделя. И в момента единият мисля, че се води най-богатият български политик, а другият е в изгнание с повдигнато обвинение от прокуратурата.
Не можем да кажем кой е победител от схватката, но може да кажем кой води с няколко обиколки.
С други думи, има шанс Цветан Василев да се завърне на българската сцена?
Има шанс той да бъде върнат. Колкото и да са дълги и сложни юридическите процедури в Сърбия в един момент най-вероятно той ще бъде екстрадиран – дали това ще е следващата, по-следващата година никой не може да каже.
Тава е единият начин да се върне на българската сцена. Другият е, че вероятно след години той има добри шансове да осъди българската държава за това, че на практика на него като мажоритарен акционер в банката не му бе дадено право да си защити правата в съда. Контролираната от него и еднолично притежавана компания “Бромак”, която бе прекият акционер на над 50% от капитала на КТБ реално не получи никаква възможност да обжалва отнемането на лиценза или да се включи под каквато и да е форма в процедурата по несъстоятелност.
Днес обаче Цветан Василев има друг подход – да си защити правата в САЩ по закона “Магнитски”. Това по-скоро PR ход за България ли е?
Законът “Магнитски” всъщност не му дава възможност да си защити правата, а да се наложат санкции на неговите врагове – ако искането му бъде уважено, то ще бъдат наложени санкции срещу Делян Пеевски и Сотир Цацаров. Това по никакъв начин не връща на Цветан Василев банката или контрол над част от активите му.
Това по-скоро е част от неговата PR стратегия да си изгради имидж на репресиран, борец срещу статуквото – наетите от него лобисти и адвокати подчертават, че той е финансирал опозиционни партии, което само по себе си е проблем, тъй като според законите в България една партия не може да получава повече от 10 хил. лева от едно лице.
За мен шансът да се стигне до нещо съществено по Закона “Магнитски” е минимален, до колкото следим темата, има много други казуси на хора, на които са им потъпкани много по-базови човешки права, в официално признати за недемократични режими по света.
Което не значи, че твърденията на Цветан Василев са грешни или че няма политическа корупция, но ако има, едва ли това ще е механизмът, по който тя ще се осветли.
Казахте, че навярно една от причините за “развода” между Пеевски и Цветан Василев е провалилият се проект за газопровод “Южен поток”. Какво е участието на Русия в сагата?
Нито в книгата, която писахме, нито в публичното пространство се е стигнало много напред по тази тема.
Преките факти са известни – ВТБ, втората по-големина държавно притежавана руска банка, считана едва ли не, за финансова маша на Кремъл, беше третият най-голям акционер в КТБ – участваше и я подпомагаше в приватизациите като БТК и „Булгартабак“.
Също така са очевидни контактите на Цветан Василев. След затварянето на банката се направи опит част от активите да се прехвърлят към белгиеца с руски паспорт Пиер Луврие, който преди това е правил бизнес с Константин Малофеев [руски олигарх, смятан и за една от връзките между проруските сепаратисти в Украйна и Кремъл – бел. ред.], после се появи друг човек, свързан с Константин Малофеев, който твърдеше, че е придобил активи от Цветан Василев.
Доколко връзката КТБ – ВТБ е била на чисто финансова основа или е било някакъв проводник на интереси – на мен ми е трудно да кажа със сигурност. По-скоро това са били чисто финансови взаимоотношения.
Всички индикации сочат, че в Русия тези неща минават през политическа подкрепа и това не може да бъде взето самосиндикално като решение от изпълнителния директор, но за мен това не е основният инструмент на руско влияние в България. По-скоро двете страни са били движени от корпоративните си интереси.
А провалът на “Южен поток” ли е сринал пирамидата на КТБ?
Според мен, не. “Южен поток” от гледна точка на Пеевски – защото през 2013 г., когато се разпадаше “Южен поток”, вече има индикации, че има търкания между двамата. Към този момент той е бил по-скоро спасителна сламка за Пеевски – начин да се усвоят средства към контролираните от него строителни компании за българската част от проекта.
По време на писането на книгата дори имахме твърдение от източници, че изрично е имало изискване от него да се заобиколи КТБ. Финансирането да се направи от другаде и банката да остане изолирана. Предполагам, че към този момент това вече е бил проект на Пеевски, а не съвместен проект.
В книгата е публикувана кореспонденцията по “развода” между Цветан Василев и Пеевски, каква е есенцията, която може да извлечен от тях?
Трябва да спомена, че тази комуникация я получихме от източник и тя е в разпечатан вид – т.е. не е нещо собственоръчно написано, което можем да докажем в съдебна зала, но е потвърдена от други източници, че е автентична. Според тях тя е предавана през адв. Александър Ангелов през единия на другия, които вече не са можели да си говорят лице в лице.
Това е една кореспонденция, която е текла между двамата във финалната фаза преди затварянето на КТБ. Доколкото разбираме от съдържанието ѝ, тя се е разменяла през месец май и представлява последният опит те да се разделят дружелюбно.
Най-ценното, което научихме, е начинът им на мислене. Всичко придобито със средствата на вложителите във КТБ е разглеждано като свое от тях двамата. Няма никаква идея, че нещо е собственост на банката – има нещо собственост на единия и нещо собственост на другия.
Те казват – ние заедно сме придобили тези неща, изредени в таблица медии, фирми, имоти, активи, очевидно са неща, за които те се разбират с една дума и си имат почти кодови имена за тях.
Например: “Аз съм дал финансиране за това и това и в замяна не съм получил контрол върху тези активи и за това ето сметката, предлагам да си ги разделим по този начин – тези медии и тези медии казани със имена. Обаче ти свали действия на прокуратурата и начини за натиск срещу мен и близките ми.”
Това е един опит да се подели по някакъв начин целият този хаотично натрупан набор от активи. Всичко се е случвало на килограм – това е един процес, който се е случвал в последните години на КТБ, който е бил почти неуправляем. Парите са влизали – банката в този момент расте със по 100 млн. месечно в депозити и придобива през различни дружества каквото може и както може.
И от страна на Пеевски има посичане на исканията и резултата от тази комуникация го видяхме.
Главният прокурор Сотир Цацаров. Каква беше ролята на прокуратурата при разпада на КТБ?
Дните преди да бъде затворена КТБ, действията на прокуратурата бяха показни и добре синхронизирани с медийната атака на Делям Пеевски.
Действията на прокуратурата тогава видимо обслужваха интересите на едната страна от тандема.
Според мен това първоначално разделение на двамата предполага, че през цялото време прокуратурата и връзките със съдебната власт са били в ресора на Пеевски. С други думи, неговият принос за разрастването на модела “КТБ” е бил до голяма степен това – да осигурява съдебна, политическа и медийна подкрепа. И съответно този инструмент до този момент беше използван за общите цели на двамата и оттам бе насочен срещу внезапно превърналия се в опонент доскорошен партньор.
Прокуратурата действаше тогава по същия начин, по който в предходните години. Просто обектът на действията стана различен.
Държавата “КТБ” превърна ли се в държавата “Пеевски”?
Този модел по никакъв начин не се е разградил. Пеевски продължава да има може би същите, може би леко изменени лостове за влияние и продължава да ги използва.
Този път моделът е без подобна финансова институция като гръб, но с много по-широк политически консенсус – не виждам някаква инициатива или желание от управляващите да влязат в някаква конфронтация с него.
Не бих казал, че еднолично държавата е на Пеевски, но той е достатъчно силна фигура.
Споменахте, че моделът е без финансова институция този път, а настоящите развития около назначаването на смятания за близък до Пеевски шеф на Българска банка за развитие Стоян Мавродиев не е ли новият финансов гръб на модела?
От досегашната практика на Мавродиев като председател на Комисията по финансов надзор бих заложил, че в настоящата си роля той няма да има особени задръжки да подпомага моделът “Пеевски”.
Но има все пак доста ограничения пред банката. Първо тя е по-малка като обем, включително с рестрикции колко и как да кредитира големи компании. Тя е повече и под лупата на европейските институции, тъй като през нея минава част от финансирането по плана “Юнкер”.
Мисля, че е по-трудно тя да бъде овладяна толкова цялостно и да се управлява толкова еднолично колкото КТБ.
Когато се случи кризата с КТБ политическото ръководство бе твърдо решено България незабавно да влезе в Европейския банков съюз. Три години по-късно това още не се е случило.
Докато цялата държава беше в тотален хаос – надзорен и всякакъв – беше по-скоро илюзия, че това може да се случи в този момент – с щракване на пръсти да кажем “Ние идваме при вас, оправете ни бакиите”. За целта трябваше да се премине през цялостна проверка на банките – тя се забави, може би донякъде умишлено, там също бяха констатирани доста проблеми в някои банки.
Цялото упражнение беше проведено доста непрозрачно и останаха доста съмнения, но така или иначе има някаква основа след средата на 2016 г., на която могат да се водят разговори за влизане в Европейският банков съюз и еврозоната.
Сега може би е първият реален шанс, но до реално влизане в еврозоната дори и най-големият оптимист не би очаквал това да се случи в близките години. Практиката на другите източноевропейски страни преминали през ERM II [“Чакалнята на еврозоната” – бел. ред.] е, че те престояха там пет, шест, седем и повече години.
Но за влизане в ERM II има достатъчно индикации, че може би покрай председателството на България на Съвета на ЕС следващата година ще се получи. Разбира се, няма сигурност.
Дори това да се случи, най-вероятно това ще е още един механизъм за натиск от Европейския съюз към България, наред с прословутите мониторингови доклади за съдебната система – да има и подобен натиск за реформи във финансовия сектор.
Но това не решава фундаментално с магическа пръчка проблемите на българския банков сектор. Изчистването на проблемите до голяма степен си остава задача на българските институции.
ЕЦБ в най-добрия случай ще поеме пряк надзор над трите най-големи банки – нито една от тях към този момент няма да е с българска собственост, където предполагаме, че биха били най-големите проблеми и олигархични зависимости. След сливането на ОББ със Сибанк тя ще стане третата най-голяма банка, първите две са Уникредит и ДСК – всичките са с чужд собственик.
ЕЦБ отново ще има по-скоро индиректна роля и натиск върху БНБ да си гледа добре надзора, а няма реално тя да свърши работата и изчисти проблемите.
Каква е поуката от КТБ?
Когато едно общество допусне неговите основни защитни механизми, които са институтуциите, да се разградят и овладеят до такава степен, че да не функционират, или по-скоро да функционират в конкретен частен интерес, рано или късно цената за това става огромна и се плаща от всички.
Благодаря!
