SHARE

Познанството с Николай Кобляков е сред онези, които ти се иска да са започнали по различен начин, макар после да са се превърнали буквално в кауза. Името на социалния предприемач с руско и френско гражданство е добре познато у нас покрай задържането му през лятото на 2014 г. по искане на Русия, след което съдът на няколко инстанции отказа екстрадирането му. Казусът му получи и силен междунарден отзвук поради това, че беше поредният опит за използване на системата от червени бюлетини на Интерпол за политически натиск.

Намирайки го насред едно от постоянните му пътувания между Париж, Рига и Талин, където развива бизнеса си с домове за стари хора, Николай ме моли да започна разказа си с подробности за това какво представлява „Терминал 3“. През поздравленията му, че мисията на сайта е “в името” на нещо, а не “срещу” нещо или някого, стигаме до първата тема на разговора – за истинските опозиционери в Русия:

Често се твърди обратното, но в Русия наистина има опозиция. Тя просто обикновено не успява да намери място в парламента. Според някои анализатори основният проблем на “Парнас” (водената от бившия премиер Михаил Касянов либералнодемократична партия, бел. ред.) се оказаха именно слоганите анти-Путин, а “Яблоко” (известна опозиционна извънпарламентарна партия, бел. ред.) така и не станаха достатъчно популярни извън кръговете на интелигенцията (и двете партии не успяха да влязат в парламента на изборите на 18 септември, бел.ред.). Има много хора с влияние, които опонират на Путин – спокойно мога да добавя Алексей Навални, информационния сайт “Медуза”, който има над милион абонати, Михаил Касянов, Иля Яшин, Михаил Ходорковски.

Какво се случва в Русия всъщност? Как живеят обикновените руснаци?

Руснаците, противно на очакванията, не се чувстват потиснати. Вероятно роля за това има и постоянно течащото промиване на мозъци, което там се е превърнало в система.

Те харесват Путин и са готови да приемат доста неща – нещо като съпругата, която знае, че съпругът й краде, но той все пак остава неин съпруг и тя му прощава всичко. Ще дам и пример – милиардерът Аркадий Ротенберг многократно е бил обвиняван в присвояване на средства (поставен под №1 в класацията на руския Forbes за бизнесмени, получили най-много обществени поръчки – на обща стойност 555 млрд. рубли. – бел. ред.), но хората си казват: щом Путин му прощава, и ние трябва да му простим.

Явно Русия обича Путин, но дали той обича наистина страната си?

О, да, да, определено. Но проблемът е, че се държи като хулиган. Когато бях студент, беше точно след разпадането на Съветския съюз, в университета започнаха да идват момчета с анцузи, да заплашват професорите, за да ги запишат като студенти. После водеха и приятелките си – показваха им, че е лесно да бъдеш студент и дори те, хулигани с пари и власт, ще имат диплома. Но тази практика продължи само година-две, защото бе лишена от смисъл.

Според мен точно това се случва и с Путин – мисли си, че ще може да ползва дълго слабостта на Запада, като например това, че си е позволил да започне война в Украйна и Западът не е реагирал. Не, не е така. И това, което той прави в момента с Русия, не е добро в дългосрочно отношение.

Ти отчасти отговори на следващия ми въпрос, но все пак – как би описал накратко външната политика на Путин?

Знаеш ли, политиката на Путин е съсредоточена доста към Европейския съюз. Той разчита на това, че след Втората световна война европейските държави си взеха сериозни поуки и знаят, че всеки военен конфликт може да има сериозни последствия – има нещо като джентълменско споразумение да не се започват такива конфликти.
Но руският президент се прави, че не разбира това споразумение, и се възползва от факта, че не е част от алианса, който ръководи политиката на Европа.

Самият ти защо напусна Русия? Какво ти се случи след това?

Напуснах, защото имах проблеми с местната власт в Москва – реално нямаше как да развиваме социалния си бизнес в толкова корумпирана среда. Не казвам, че целият бизнес в Русия е корумпиран, но в сферата на социалните грижи в онзи момент беше особено ярко изразено. Заплашваха ме и разбрах, че в тази среда няма да мога да правя това, което искам.

Интересното е, че човекът, който тогава ми създаваше най-много проблеми – директорът по социална политика в кметството в Москва, се оказа виновник за трагедията в Северна Русия преди няколко месеца, когато загинаха 15 деца (през юни при инцидент по време на летен лагер в езерото Сямозеро, област Карелия – бел. ред). След това стана ясно, че въпросният човек, вече зам.-министър, е имал договор с хотела, за да отидат децата там. Условията са били ужасни, но после всичко е било фалшифицирано и все пак той запази поста си. Няколко руски депутати ми звъняха около този случай с предложение отново да разкажа историята си, за да може този човек да бъде свален от поста си. Но вече безразличието на хората е стигнало дотам, че те си казват: “Няма значение, че в резултат от корупцията във властта 15 деца загинаха”.

Руското общество сякаш е готово да прости на членовете на кликата на Путин не само кражбата на пари, но и жертваните детски животи. Това е изключително лошо, но е реалният резултат от, как да го нарека, окупацията на Русия от страна на Путин и неговите приятели.

Аз не исках да работя по този начин, напуснах страната и помогнах за създаването на Russie-Libertés във Франция (френска неправителствена организация, която се занимава със защитата на човешките права в Русия, бел. ред.). Е, наложи се да продам бизнеса си на доста ниска цена, а новите собственици продължават да работят с местната власт в руската столица и изглеждат доста щастливи. Но това се дължи изцяло на различния ни подход към бизнеса.

Вече толкова години след напускането ти какво е да си дисидент?

Не бих се сравнил с хора като Навални например, които наистина рискуват своята свобода и свободата на своите семейства. В някакъв смисъл съм в неизгодна позиция спрямо своите конкуренти, ако става въпрос за бизнеса ми, но със сигурност съм много по-добре, ако трябва да се сравнявам с дисидентите, които живеят в Русия. И все пак, когато някои от приятелите ми, които живеят там, се срещат с мен в чужбина, искат да разберат какви са моите виждания за бъдещето на страната.

Често се сещам за онази история за мравките, които работят по цял ден, но вместо да се приберат в мравуняка вечерта, се изкачват на върха на някоя тревичка, за да изчакат изгрева. И този феномен се дължи на факта, че тези мравки всъщност имат в себе си паразит (малък чернодробен метил – бел. ред.), част от чийто жизнен цикъл е да бъде изяден от крава или друго тревопасно животно. Така и аз понякога се чувствам като част от един такъв цикъл – не заразен, но по-скоро като едно от антителата, които да се борят с паразита.

Защото Русия е една красива жена, която в момента е много болна и има нужда от антитела, които да се борят с нейната болест. И когато веднъж си взел решението да тръгнеш по този път, повече не можеш да промениш това решение. Не знаеш дали ще спечелиш, или ще загубиш, но съдбата ти е да се бориш срещу тази напаст.

Поддържаш ли връзка с други руски дисиденти?

На 7 октомври е годишната среща на Russie-Libertés, която тази година ще бъде посветена на 10-годишнината от убийството на Анна Политковская. Поканили сме няколко известни дисиденти като художника Пьотр Павленски и основателя на сдружение “Агора” Павел Чиков.

Николай Кобляков по време на събитие на Russie-Libertés
Николай Кобляков по време на събитие на Russie-Libertés

Поддържаме и постоянен контакт с хора като Навални, Ходорковски, имаме и работни групи, които следят проблемите на руските неправителствени организации. Помагали сме и на много дисиденти да получат политическо убежище във Франция – пресен пример е екологът Надежда Кутепова.

Работим, наистина работим много. Ето, важен е случаят с няколкото френски депутати, които подкрепят Путин и в разгара на военните действия в Крим те отидоха там. Това бе ползвано от кремълската пропаганда, за да кажат: “Ето, Европа подкрепя действията ни”. Тогава ние пуснахме официални писма, подкрепени и от граждани, за да попитаме – кой всъщност е платил пътуванията на тези депутати?

Как ще коментираш развитието около Brexit и нарастващата популярност на Доналд Тръмп в контекста на хибридната война?

Със сигурност не мисля, че Путин е причината тези неща да се случват. Определено обаче руската пропаганда използва тези две теми за постигането на своите цели. Защото именно част от хибридната война е да се ползват подобни теми, за да се подготви група от хора в една държава, които са лоялни на друга държава, в подходящия момент да вдигнат оръжия, ако се налага.

Аз обаче съм далеч от мисълта, че някой в България ще грабне автомати заради това. Е, не че не се е случвало през 44-та година, но живеем в много различни времена.

Ситуацията обаче е доста сериозна в Латвия, да кажем, там една много голяма част от населението симпатизира явно на Русия, дори има и обединения в интернет, и е напълно възможно в някакъв момент разни типове с латвийски паспорти да поискат присъединяване към Москва.

Друга близка до това тема, отново свързана с хибридната война, е страхът от тероризъм, който се насочва по някакъв начин срещу бежанците. И казвам, че са близки, защото у нас вече действат активни паравоенни групи, които симпатизират на Путин, и реално се събират, за да извършват “арести” на имигранти по границата. Как би коментирал подобно развитие?

Във Франция също имаме проблеми с това, знаеш за скорошните протести в Кале с настояване на граждани да бъде премахнат бежанският лагер и да бъдат възстановени щетите по тяхното имущество.

Но не мисля, че това, което става в България, е причинено от Путин. Случващото се обаче е наистина лошо за европейската интеграция като цяло – ако някой залавя хора, без да има разрешение за това от държавата или някоя европейска институция.

И всичко това наистина може да се ползва от руската пропаганда – с посланието, че ето, виждате ли, Европа ви пречи да защитавате домовете си. В никакъв случай Москва няма да пропусне тази възможност.

Вероятно си чел изказването на руския депутат Пьотр Толстой, че Русия притежава половината българско Черноморие и ако иска, може да си купи цялата страна. Не показва ли всъщност отношението на руския политически елит към България – като васална провинция, с която те могат да си позволят да правят каквото си искат?

О, те определено си мислят точно това! Има обаче и нещо друго – в Русия продължава да действа системата на военния резерв, при която в университета всяка година мъжете са длъжни да прекарват известно време във военно обучение. И Толстой е точно продукт на този военен подход, затова и говори по този начин.

Това, което той казва обаче, означава, че никой от високите нива на руския политически елит не се интересува от превземането на България. Разбира се, не е никак приятно да чуеш някого да казва нещо подобно, но, да, България определено не е сред топ целите на режима на Путин. Иначе нямаше да позволят на човек като Толстой да говори глупости в тази насока.

Как виждаш развитието на големите енергийни проекти в региона през последните години и зависимостите на България от Русия?

Доколкото следя темата, не мисля, че нещо се е променило за страната ви в последните 40 години. Русия упражнява нещо като енергиен диктат, но май там няма особени промени през последните години.

Определено при вас няма нормално действаща антимонополна институция.

Хората трябва да разбират, че демокрацията е полезна дори и за крайните потребители точно с това – с преустановяването на подобни монополи. И това е нещо, което съвсем ясно трябва да се обяснява. Ето, можете да разказвате за това в „Терминал 3“! И пак ще повторя – важно е вашата кауза да е в подкрепа на нещо, а не да се борите “срещу” нещо. Това е най-добрият начин да се изправим срещу тиранията.

Накрая нещо, което обикновено оставяме като черешката на тортата – какво за теб означава да бъдеш патриот?

Ще го кажа на френски – истинският патриот е “Coeur de flammes, Corps en fer et Programme de l’activité”. Сърцето му трябва да гори, тялото му да е като от желязо, а мозъкът му – като компютър, патриотът трябва да е истински снаряд.

Но за мен е важно първо да си даваш сметка в името на какво си патриот – аз например бих искал да съм патриот в името на Европа, също и всички европейски граждани да се чувстват така. За съжаление обаче сме доста далече от това.

След това идва частта, когато всичко, което правиш, е посветено на тази страна, на тази общност, спрямо която се чувстваш патриот. Да не е за теб, а поне за поколението на твоите внуци.

koblyakov
Николай след едно от заседанията около неговото задържане в София през 2014 г. (Снимка: AFP Photo)