България няма да бъде готова с позиция по казуса с “Газпром” и ще иска отсрочка, за да я изготви, стана ясно от признанията на служебния премиер, след като се срещна с представители на “Нова република”, които първи повдигнаха въпроса.
С това се разбиха два от най-абсурдните митове за ЕС, които пропагандата обича да припява: на първо място “Никой не се интересува от нас”. Европейската комисия разследва дали “Газпром” не изнудва страните от Централна и Източна Европа за цената на стоките и услугите си и принуди руския гигант да въведе конкурентни цени на газ, както и да се откаже от всички финансови претенции към България за “Южен поток”.
Всъщност оказва се, че не националните, а европейските институции следят за опазването на българския интерес, борят се за пазарни цени в енергетиката и се опитват да предотвратят повтаряне на казуса с АЕЦ “Белене” (при който изплатихме 1,2 млрд. лева на Русия за невидени от никого реактори).
Другият разбит мит е, че “никой не ни пита в ЕС” – едва ли не ние сме под някакво “европейско иго” и решенията се спускат директно от Брюксел. Е, оказа се, че ни питат, просто няма кой да отговори.
Един изключително сложен казус по конкурентно право на ЕС има изключително просто българско измерение. „Газпром“ осигурява повече от 90% от годишното потребление на газ за България и повече от три четвърти от нейните първични енергийни ресурси по данни на правителството. Така въпросът дали в България “Газпром” има господстващо положение е по-скоро риторичен. Това, което се очаква от страната ни, е да заеме позиция дали постигнатите договорености са достатъчни, или да иска комисията да предприеме по-строги мерки срещу руския гигант.
Полша например е против постигането на споразумение с “Газпром” и настоява Брюксел да заеме по-остра позиция към Русия. Варшава е против сделката, тъй като въпреки обещанието на „Газпром“ за конкурентни цени гигантът ще запази, а дори е възможно и да разшири дела си в енергийните пазари на Източна Европа и вярва, че “руснаците ще използват доставките като инструмент за политическо влияние” по думите на външния министър Витолд Васчиковски.
А това прави позицията на страната ни още по-важна, тъй като има съществуващ спор между държавите членки и институциите за това как да се подходи в конкретния случай.
Само че такава позиция все още няма и никой не ни е виновен за това.
Колаж: DIANA SOLIWON/USNWR
