SHARE

„Светът е хубав, заслужава си човек да се бие заради него и никак не искам да го напусна.“

В края на „За кого бие камбаната“ на Ърнест Хемингуей Робърт Джордън лежи ранен и чака последната си битка, това са част от последните му мисли.

Баща ми имаше много поводи да мисли, че светът е ужасно място.

Баща ми имаше много поводи да мисли, че за света не си заслужава да се биеш.

Баща ми имаше много поводи да мисли, че си заслужава да напуснеш света.

Но той не мислеше така. Като героя от любимата му книга, Джон Маккейн бе с другото гледище. Трябва да си голям късметлия, за да имаш  толкова добър живот.“

С  тези думи Меган Маккейн започна своето слово в памет на починалия си баща – летецът и военнопленик от Виетнам, дългогодишният сенатор и кандидат за президент на САЩ Джон Маккейн. Така започна и възпоменателната церемония в Washington National Cathedral в памет на Джон Маккейн. На нея слово също така произнесоха президентите Барак Обама и Джордж Буш-мл., както и един от доайените на американската външна политика, държавният секретар Хенри Кисинджър. 

Предлагаме ви откъсите от словото на двамата президенти и държавният секретар Кисинджър, като цялите им речи може да видите на прикачените видеа. 

Но освен всички големи американски държавници, отдали чест на Маккейн, то дъщеря му Меган също продължи речта си с вдъхновящи думи за характера на Америка и ценностите на един герой: 

„Америка на Джон Маккейн е Америка на революцията. Борци, които не търпят фалшиви воини и перфидни патриоти, които променят света с камбаните на свободата.

Америка на Джон Маккейн е Америка на Ейбрахам Линкълн. Изпълнявайки завета от Декларацията на независимост, че всички хора са създадени равни и ще преминат пред големи мъки, за да постигнат това.

Америка на Джон Маккей е Америка на момчетата, които веят знамето във всяка война през изминалите три века, знаейки, че в себе си носят живота на републиката и особено на онези, които както казва Роналд Рейгън „се отказват от възможността да бъдат съпрузи и бащи и дядовци и се отказват от възможността да бъдат многопочитаеми старци“.

Америка на Джон Маккейн е да, Америка на Виетнам. Борейки се дори за най-изоставената кауза, дори в най-мрачните обстоятелства, дори в най-далечния и враждебен край на света. Отстоявайки дори когато губиш – живота и свободата на други народи в други земи.

Америка на Джон Маккейн е щедра и приветлива и дръзка. Тя има ресурсите и увереността и сигурността. Тя посреща задълженията си, тя говори тихо, когато е силна. Америка не се бие в гърдите, когато няма нужда от това.

Америка на Джон Маккейн няма нужда да става велика отново, защото Америка винаги е била велика.“

 

Хенри Кисинджър, държавен секретар на САЩ (1973-1977):

„Страната ни има щастието във времена на национални изпитания малцина велики личностти да изпъкват, за да ни напомнят за това какво ни обединява, и да ни вдъхновят да опазим ценностите си. Джон Маккейн е един от тези дарове на съдбата.

***

Джон преди всичко бе носител на надеждата. На една от речите си пред студентите от университета Wesleyan, Охайо, Джон обобщи есенцията на своето житие:

„Никой, ако има характер, не остава напразен живот“

Като мнозина на моята възраст милея за това, което бе изгубено и не може да бъде върнато. Ако щастливата, простодушна красота на младостта е краткотрайна, то нещо по-добро може да остане до последния ни дъх на Земята и това е мигът, в който се жертваме за нещо по-голямо от самите нас. Героите ни вдъхновяват не само със самия факт на тяхната жертва, но и чрез въздигането на техните убеждения.“

Джордж Буш-мл., 43-ят президент на САЩ (2001-2009):

„Джон беше, преди всичко, мъж с морален кодекс. Той живееше с правила за обществено поведение, които донесоха сила и цел на живота и страната му. Той бе смел, с кураж, плашещ пленителите му и вдъхновяващ сънародниците му.

Той бе искрен – без значение кого обиждаше. Президентите не бяха помилвани. Той имаше чест, винаги признавайки факта, че опонентите му са все пак патриоти и човешки същества. Той обичаше свободата със страстта на човек, който знае нейното отсъствие. Той уважаваше достойнството на всеки живот, достойнство, което не спира на граничния пункт и не може да бъде изтрито от диктатори.

И навярно повече от всичко Джон презираше злоупотребата с власт. Той не търпеше тесногръдието и деспотите. Дълбоко в него имаше нещо, което го караше да се застъпва за малкия човек, да говори за забравените хора и забравените места.

Един приятел от годините му във военноморската академия си спомня как Джон, все още никаквец, реагира, когато вижда човек от високата класа словесно да обижда един от адютантите. Против всички традиции, той казва на негодника да си подбере някой по негова мярка. Този рефрен често можеше да се види по време на шестте му десетилетия служба.

Откъде идва тази сила и вътрешна убеденост? Навярно от семейството му, където честта витае във въздуха. Или от факта, че е срещал жестокостта от първо лице, която му остави физически белези доживот. Или от някой дълбок кладенец на морални начала.

Каквато и да е причината, това съчетание от смелост и благоприличие определяше Джон и бе толкова близко до ценностите на страната му.

Това съчетание от смелост и благоприличие направи американската армия нещо различно в историята, несравнима сила на доброто.

Това съчетание от смелост и благоприличие отправи Америка към битките за освобождение на лагерите на смъртта, за противопоставяне на екстремизма и за работа за истинския мир, който идва само със свободата.

Джон разбираше тези призвания до мозъка на костите си. И е признание за моралния му компас, факта, че толкова много дисиденти и затворници, от толкова много места – от Русия през Северна Корея до Китай – знаеха, че той е на тяхна страна. И мисля, че тяхното уважение значеше за него много повече от всички медали и почести, които животът можеше да му донесе.“

Барак Обама, 44-ят президент на САЩ (2009-2017):

„Хемингуей пише в любимата му книга, на която Мегън се позова:

„Днес – това е само един от дните, които трябва да изживеем. Но какво ще се случи в бъдещите дни, това ще зависи само от това, което направим днес.“

Точно това самоосъзнаване го правеше още по-пленителен. Не го рекламирахме, но от време на време по време на президентството ми Джон идваше в Белия дом и сядахме да говорим в Овалния кабинет – само ние двамата. Говорихме за политиката и за семействата ни. И говорихме за състоянието на страната ни.

И различията ни не изчезваха по време на тези разговори. Те бяха истински и често дълбоки.

Но се радвахме, че споделяхме време извън прожекторите. Смеехме се един на друг. И се учихме един от друг. И никога не се съмнявахме в искреността на отсрещния. Или родолюбието на другия. Или дори, че след като всичко е казано и направено, сме от един и същи отбор.

Никога не се съмнявахме, че сме от един и същ отбор.

При всичките ни различия споделяхме вярност в идеалите на поколения американци, за които са марширували, биели и жертвали живота си. Вярвахме, че политическите ни битки са привилегия. Възможност да служим като пазители на тези идеали както у дома, така и до колкото сме способни да ги разпространим по света. Гледахме на страната ни като място, където всичко е възможно, в която гражданите имат задължението да подсигурят, че винаги ще бъде така.

И повече от веднъж в кариерата си Джон правеше препратки към Теди Рузвелт.

И сигурен съм някой се е сетил да отбележи, че речта на Рузвелт „Мъжът в арената“ изглежда като да е писана за Джон. Повечето от вас я знаят.

Рузвелт говори за тези, които се борят, които се осмеляват да правят велики дела – които понякога печелят, понякога не им достига, но винаги ценят добрата битка.

И той ги противопоставя на онези – студени, дребни души, които не познават нито победата, нито поражението.

Не е ли това духът, който честваме тази седмица? Този стремеж да бъдеш по-добър? Да го направиш по-добре? Да бъдеш достоен за великото наследство, оставено ни от предците?

Толкова много от политиката, от обществения ни живот, от публичния дискурс може да изглежда малко и злобно и жалко. Дърдорене и сензационност и обиди и псевдопротиворечия и фалшиво възмущение.
Това е политика, която се прави на смела и твърда, но всъщност е родена в страх. 

Джон ни призоваваше да бъдем по-големи от това – той ни призоваваше да бъдем по-добри от това. 

„Днес – това е само един от дните, които трябва да изживеем. Но какво ще се случи в бъдещите дни, това ще зависи само от това, което направим днес.“

Какъв по-добър начин да почетем живота в служба на Джон Маккейн от това да следваме неговия пример, колкото е по възможностите ни. Да докажем, че готовността да се хвърлиш на арената и да се биеш за страната си не е запазена за малцина, а отворена за всички ни.

И всъщност това е задължение на всички граждани на тази велика република. Навярно това е най-добрият начин да го почетем, осъзнавайки, че има неща по-големи от партията, от амбициите, от парите, от славата, от властта. Че има неща, за които си струва да рискуваш всичко. Принципи, които са извечни. Истини, които са незаобиколими.

В своите най-добри часове Джон ни разкриваше смисъла на това. И затова всички сме му задължени. Нека Бог благослови Джон Маккейн. Нека Бог благослови тази страна, на която той така добре служеше.“

 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.