Държавата представлява преди всичко общ приемлив порядък на живота. Форми, правила, системи на действие в различни области и ситуации, които ни позволяват да живеем заедно в някакви нормални отношения помежду ни. Защото за разлика от повечето други животински видове на тази планета ние, хората, сме социални животни. Най-развитите социални животни. Или поне така се предполага… Живеем в обществен порядък, за да преодоляваме проблемите, пред които ежедневието ни изправя. Заедно. По общи правила. Така е по-лесно. Времето е показало.
От години насам българската държава всъщност се разпада. Водени от най-различни причини, ние можем по всякакъв начин да се правим, че това не е така, но разпадът на българската държава е обективен факт. И затова има най-различни признаци.
Днес ми се случи нещо, което не съм виждал и преживял досега в живота си. А вече съм на 40 години.
В Пловдив имаше порой. Обективно голям дъжд падна. Много части на града се наводниха. Това вече съм го виждал. Но градът беше парализиран. Дали просто заради многото вода, или заради това, че отдавна никой не е проверявал състоянието на пътища, отводнителни канали, шахти и съоръжения, на този етап не се наемам да коментирам. Но разпадът на българската държава в този частен случай аз лично видях в нещо друго. Около 14,15 ч. попаднах в тапа на един от основните пловдивски пътни възли – Коматевския възел. Причината за тапата се оказа наводнение в най-ниската му част, където дори минаващите автобуси аварираха. Събраха се стотици коли. Движението блокира. Продължаваше да вали. Нямаше нито пожарна кола, нито полиция. Водата се покачваше все повече и повече. Обадихме се на 112. Оттам с надменен глас в общи линии ни обясниха, че има порой, това вече е известно и на практика отказаха да ни свържат с полицията. Дъждът продължаваше да вали и да наводнява поредната група коли. Изпаднали в тази ситуация, логично се ориентирахме, че единственият изход е няколкостотин коли да се оттеглят назад, откъдето са влезли в едното платно на булеварда с три ленти във всяко платно. И прибягахме до последното кръстовище назад, за да накараме последните коли да започнат да се изтеглят. Нямаше полиция. Нямаше пожарна. Въпреки абсолютният блокаж на един от основните пътни възли във втория по големина български град. Лека-полека последните коли започнаха да се изтеглят. Но не и автобусите на градския транспорт. Те си се забиваха един след друг в тапата, а шофьорите им безучастно вдигаха рамене, като им кажем: „Хора, давайте назад, на Коматевския възел има наводнение. Не може да се минава“…
Публикувахте от Hristev Hristo в Петък, 31 май 2019 г.
След около час и половина лека-полека голяма част от колите се изтеглиха. Автобусите на градския транспорт продължаваха да се набиват в задръстването… Пожарна така и не пристигна. Нито полицията. Стотици коли се изтегляха на заден ход. Никой не регулираше кръстовището на „Коматевско шосе“ и „Александър Стамболийски“. Все така час и половина след пълния блокаж на движението… Някои се измъкнахме. Други претърпяха повреди на колите си.
За мен лично окончателно стана ясно, че общественият порядък, българската държава вече не съществуват, освен в проекциите ни, инерцията и нагласите, идващи от възпитание и израстване в друго време…
P.S. Ако има нещо позитивно в цялата тази случка, това е, че се оказва, че хората в България все още не са загубили способността да излизат сами от ситуациите, в които се предполага, че държавата трябва да поддържа ред. Цивилизовано, спокойно, замествайки липсващата държава…
Препубликуваме от Фейсбук
