SHARE

Между Барселона и Пловдив има повече от една прилики, за които, обзалагам се, не подозирате.

Барселона и Пловдив имат почти еднаква площ – 100 кв. км. Само дето в Пловдив има около 350 000 жители, а в Барселона – 1.6 млн., или 4.5 пъти повече. Иначе казано, в Барселона (на площ колкото Пловдив!) живеят хора, колкото в София и Пловдив, взети заедно.

Барселона и Пловдив имат богата антична история от времето на Рим. Но запазени древноримски архитектурни и исторически паметници в Барселона почти няма. Дори и  да търсиш много внимателно, както се казва, “мигнеш ли, ще ги изпуснеш”. За сметка на това в Пловдив по брой и мащаб те съперничат на тези в много градове на Апенините, световноизвестни с културното си наследство от Древен Рим. В Пловдив има запазен амфитеатър, където и днес се провеждат концерти и спектакли, на който може да завиди самата италианска столица. Единственото адекватно сравнение в световен мащаб е може би с „Арена ди Верона“.

На главната пешеходна улица в Пловдив има чудесно запазени останки от сфендона (овалната част) на римския стадион от първото столетие след Христа. На главната пешеходна улица в Барселона (La Rambla) най-старата забележителност е едно кафене от 1906 г. (Pastisseria Escribà). Макар и последното твърдение да не е абсолютно точно, във всяка шега има голяма доза истина.

А в Пловдив има и останки от римския форум в града, театър (одеон), два акведукта, малка и голяма базилика, където са открити мозайки, които по брой и художествени качества конкурират Помпей. И много, много други тракийски, древноримски и средновековни архитектурни и исторически паметници…

Културните забележителности в Барселона са основно от много по-късни епохи – XVII-XVIII в. до днес.

Барселона е заобиколена от хълмове. В Пловдив те са живописно разположени в самия град и му придават несравнимо очарование.

Естествено, стигаме до наистина съществената част от сравнението. Колко туристи е привлякъл през миналата Барселона и колко Пловдив?

Каталунският град е посрещнал над 9 млн. туристи в хотели, хостели и пансиони, както и в частни апартаменти (7 млн. са чуждестранните). Туристическата статистика за Барселона, свободно откриваема в интернет, е толкова подробна и с толкова подробни разрези и детайлни профили на гостите на града, че дори и най-придирчивите биха били напълно задоволени. Намира се на поне три езика – каталунски, испански и английски. Важно уточнение е, че в споменатия брой на туристите не се отчитат около 2.5 млн., които преминават през града на година с най-луксозните океански лайнери в света през огромния, специализиран порт – един от водещите в Европа. И това е така, защото всички тези туристи не нощуват в туристическите съоръжения на Барселона, а на своя кораб, но през деня са по улиците, в ресторантите, магазините и музеите.

Сега се опитайте да намерите информация за броя на туристите, посрещани от Пловдив всяка година. На български или на чужд език… Оставете си повече време за това, защото май няма да е лесно. Аз не открих. Вие може да имате повече търпение или късмет. При всички положения Националният статистически институт е публикувал следните данни за цялата територия на България – малко над 10 млн. посещения на чуждестранни туристи за 2016 година. За цяла България броят на посещенията на чуждестранни туристи е по-малък (!), отколкото общият брой на посещенията в Барселона. Нали помните, че площта на каталунската столица е идентична с тази на града на тепетата? За цяла Испания броят на посещенията на чуждестранни туристи е около 70 млн. за 2016 г., т.е. повече от 7 пъти по-голям от този в България. По този показател Испания всъщност отстъпва само на САЩ и Китай в световен мащаб.

Къде се крие тайната на успеха на Барселона?

Просто градът е съумял да използва по най-добрия начин трите шанса, които е получил в последните 150 години, за да изгради перфектна туристическа и транспортна инфраструктура.

През 1887-1888 г. Барселона за първи път e домакин на Световното изложение (т.нар. World Expo). Темата му е “Изящни и индустриални изкуства”. Това е и първото Световно изложение, състояло се в цяла Испания. За него са построени знакови сгради и паметници в града като Триумфалната арка, Парка на Цитаделата, паметника на Христофор Колумб (когато се завръща, след като открива Америка), множество музеи – на зоологията, геологията и т.н. Всички те са архитектурна гордост на каталунците и до днес. Разширени или построени са ключови булеварди в Барселона. Първата линия на метрото е започнала да функционира почти 25 години по-рано – през 1863 година (в българските земи първата надземна жп линия – Варна-Русе, е изградена малко по-късно – 1866 г.). Експото е посетено за година и половина от повече от 2 млн. души (в онези години) и е огромен търговски успех за времето си.

За втори път каталунската столица е домакин на Световно изложение през 1929-1930 година. Темата този път е “Изкуства, индустрия и спорт”. Експозиционният център е в близост до Площада на Испания (Plaça d’Espanya) в посока към хълма Монтюик (Montjuïc). Изградени са Националният дворец на Каталуния (Palau Nacional de Catalunya), който днес помества в себе си страхотния Национален музей на изкуствата, Олимпийският стадион, експозиционни центрове и павилиони, Испанският град, страхотната архитектурна и инженерна забележителност „Магическите фонтани“, привличащи огромна маса от туристи и днес, за да видят пеещата водна феерия, придружена от музика и светлинно шоу. Отново се подобрява транспортната и уличната инфраструктура на града. Строи се имитация на Гръцкия театър (открит амфитеатър), какъвто Пловдив, отново припомняме, има откъм 2 хилядолетия, при това най-запазен на Балканския полуостров, а и сред най-запазените в света. Построено е и летището El Prat на Барселона. Днес то се справя с близо 50 млн. пътници. За сравнение, летището в Пловдив за миналата година е посрещнало и/или изпратило… 77 000!

Тук дали ще се изненадате, ако ви кажа, че Пловдив всъщност е бил домакин на Световното експо в по-нови времена и когато то вече има специализирани издания цели три пъти – 1981 г. (темата е “Ловът”), 1985 г. (темата е “Изобретенията”) и 1991 (темата е “Транспорт и комуникации: Светът в движение – Светът в допир”). На вас оставям да прецените дали Пловдив и България в достатъчна степен са се възползвали от тези възможности.

Третият шанс, който Барселона умело използва, са летните олимпийски игри през 1992 година. Инвестициите в инфраструктура достигат 9.3 млрд. щатски долара. Огромната част от тях са в градска инфраструктура. Градът се отваря към морето, което всъщност е и най-характерното му и ценно предимство, но  до този момент е бил индустриална зона и гета. Строят се околовръстните градски магистрали – крайбрежната „Ронда Литорал“ (Ronda Litoral или магистрала В-10) и „Ронда де Далт“ (Ronda de Dalt или магистрала В-20), Олимпийското пристанище, множество спортни и туристически съоръжения. Оперативните разходи на организаторите са около 850 млн. долара, но още същата година (1992 г.) те излизат с около 10 млн. долара на печалба и покриват всички финансови задължения! Всичко, построено за спорта, се поддържа перфектно и се използва и днес. Барселона и сега е световен спортен център, който е домакин на стотици европейски и световни форуми ежегодно. Дали ще можем да кажем същото за Сочи и похарчените за зимната олимпиада през 2104 г . 51 млрд. щатски долара, отишли в голямата си част в джоба на шепа олигарси, близки до Путин?

Днес Барселона е модерен град, известен по целия свят със страхотната си архитектура. За мен обаче тя е най-вече логистично и транспортно чудо. Вземете например централния площад на града „Пласа де Каталуния“ (Plaça de Catalunya). През този транспортен хъб минават 12 (дванайсет) линии на метрото с гъстота на мрежата, на която може да завиди всеки един по-голям град в света.

На самия площад спират множество автобуси от редовния обществен транспорт. Оттам тръгват и завършват и пътуванията на специалните туристически автобуси за обиколка на града – две конкуриращи се компании, като на всеки 5 минути тръгва и пристига автобус на всяка една от тях! Оттам тръгват и завършват и пътуванията на градския автобус шатъл (Aerobus) за терминали 1 и 2 на летището – на всеки 10 минути, по един за съответния терминал. От площада започва и една основните пешеходни и търговски улици града, която стига до пристанището. При това огромно множество от хора, автобуси, автомобили, таксита, велорикши, мотопеди и велосипеди задръствания на самия площад няма. Няма звук от клаксони на изнервени шофьори, никой не нарушава бус лентите, а покрай теб минават непрекъснато и мотопеди, и велосипеди от всякакъв калибър, за които са осигурени отделни ленти и велоалеи.

Транспортната мрежа на града цъка като швейцарски часовник. Качваш се на автобуса за летището на централния площад в града и след 20 минути си директно в терминала за заминаващи. Не на метрото, на автобуса! Опитайте да направите това в София или дори в Пловдив…

Туристите в града са навсякъде. Това обаче не е накарало градската управа да покрие пешеходните зони с капанчета, маси, столове и “временни” железобетонни съоръжения, каквито ще намерите по “Витошка” в София например. Разрешения за ползване на публичното пространство от заведенията са издавани очевидно изключително пестеливо. Има достатъчно простор за разхождащите се пеша за разлика дори от основните туристически градове в Италия например.

О, чудо! За цялата плажна ивица от 4.5 км (със завидна широчина между другото!) няма да видите нито един чадър и шезлонг, до който да ви чака мутра с “диагоналка”, за да ви вземе 20 евро за ползването им. Присъствието на капанчета и барчета на плажа е ограничено до едно през километър. Няма заведения, които са буквално едно върху другото, с шумна музика, скъпа и некачествена храна на крайбрежната пешеходна алея. В замяна на това на всеки 200 м има… чешмичка с питейна вода и на всеки 500 различни обособени зони за всякакви видове спорт на открито. Гледат те странно, когато плащаш кеш, а не с банкова карта. Бакшишът в ресторантите не е правило, а, напротив, гледат малко обидено, ако оставиш. Съвсем очевидно “сивата икономика” е сведена до минимум.

Да се чуди човек от какво печели тая Барселона?

И на този въпрос си има отговор – култура, архитектура, изкуства, спорт. Най-посещаваната туристическа забележителност е шедьовърът на каталунския архитект Антони Гауди – катедралата „Саграда Фамилия“ (Sagrada Família), която дори още не е завършена, а и днес е заобиколена от строителни кранове и скелета. На година през нея минават 4 млн. души. Билетите започват от 15 евро. Смятайте!

В тройката на най-посещаваните места в Барселона е и стадионът “Камп Ноу”, разбира се. Над 2 млн. души са си купили билети, за да посетят постоянно действащия музей в стадиона на култовия футболен отбор през миналата година. Билетът за възрастни е 25 евро. Музеят е събрал в себе си толкова мултимедия, аудио- и визуална техника, колкото няма във всички музеи на България, взети заедно и умножени по сто! Можеш да прекараш часове, за да гледаш изпълнения на легендите на ФК “Барселона”. Има огромна интерактивна стена, която ръководиш с движения на ръцете си, без дори да докосваш екрана, има я “Златната топка” на Хр. Стоичков и петте на Меси, фланелки и футболни обувки на ключови футболисти в историята, безброй екрани, фотографии, атракции.

Нищо чудно, че музеят на ФК “Барселона” има приходи само от вход на музея от 56 млн. евро през 2016 г. А това е целият бюджет за култура на Република България! Без да слагаме тук приходите от продажби на билети, на стоки в магазините на клуба (на самия стадион и много още по целия град), където една фланелка на Меси струва… 160 евро, а чужденците се редят на опашка пред 10-те каси на етаж, за да си платят. Ако щете вярвайте, но се продава дори трева от “Камп Ноу”. Заслужава си да се напише много повече за начина, по който е организиран ФК “Барселона”, за формата на собственост и управление. Собственост е не на някой руски олигарх (каквито примери има в европейския футбол и в световния спорт), а на собствените си членове (около 150 000). Член можеш да станеш само по наследство или ако изрично ти бъде оказана тази чест от останалите членове. Основно се залага на детската школа, откъдето са дошли голямата част от днешните звезди. Успехите на клуба са най-яркото доказателство, че устойчивите във времето решения работят.

И понеже вече стана дума за ФК “Барселона”, не можем да не споменем, че един българин е в центъра на успехите на клуба. Както казват местните поддръжници – “За нас Христо Стоичков е БОГ! Той върна сърцето на отбора и го изведе на пътя на успеха!” От музея разбираш защо това е така – там става ясно, че след привличането на Камата ФК “Барселона” печели за първи път Европейската купа (Сега “Шампионската лига”) през 1992 г. на легендарния английски стадион “Уембли”.

Остава да припомним, както това правят и в музея на стадиона, че най-големият български футболист, Христо Стоичков, е роден именно в Пловдив. Още една връзка между двата града…

Пиша всичко това, защото само след година и половина Пловдив ще бъде Европейска столица на културата за 2019 г. Подобна чест и отговорност България ще има едва след 14 г. А дори Барселона все още не е имала.

Ще съумее ли вторият по големина град в България да се възползва от този шанс, който ще му отвори хоризонти не просто да популяризира културните си, архитектурни и исторически забележителности, така че това да доведе до неговия по-голям разцвет? Усилието трябва да бъде всеобщо. Изглежда, след миналата седмица, в която се проведе среща на всички замесени в процеса по подготовката и реализация на това домакинство, то беше разпознато и дефинирано като национален приоритет от всички държавни иннституции с отговорност към това. Остава да продължи тази тенденция, защото остават само 18 месеца, а работа да се свърши има много.

SHARE
Румен Петров, адвокат. Магистър по право от Университета в Кеймбридж, Великобритания. Консул на България в посолството в Лондон 2000-2003 г.