SHARE

Мартин Улф е главен икономически коментатор на Financial Times. Той е носител на CBE (Commander of the British Empire) за дейността си в областта на финансовата журналистика. За изданието той коментира защо нарастващите неравенства ще доведат до ново поколение на плутократични популисти… и възможно ли е да предотвратим случващото се. 

Между 1980 и 2016 горният 1% на населението е присвоил 28% от общото увеличение на приходите в САЩ, Канада и Западна Европа, докато долните 50% са успели да усвоят едва 9%. Но тези стойности прикриват огромни разлики: в Западна Европа горният 1% е усвоил „само“ толкова, колкото и долните 51%. В Северна Америка обаче топ 1% са усвоили суми, равни на тези на долните 88%. Този изумителен факт доказва, че… ни казва много малко – особено в случая на САЩ, където не ни казва нищо – за мащаба на подобренията в икономическото състояние на популацията като цяло.

Тези изумителни данни дойдоха от доклада за неравенствата в света за 2018 на World Inequality Lab. Голямата картина показва сходство между държавите и отклонения вътре в тях. Но последното не се е случило в една и съща степен навсякъде. И така,  “от 1980 насам неравенството на доходите се е увеличило рязко в Северна Америка и Азия, умерено в Европа и стабилно на изключително високи нива в Близкия изток, Субсахарска Африка и Бразилия”. Освен това докладът посочва, че след Втората световна война делът на най-горния 1% е бил сравнително нисък, поне в сравнение с предвоенните нива, на Запад. Но оттогава насам този дял е нараснал драстично в англоезичните държави, особено в САЩ, и много по-малко във Франция, Германия или Италия.

Уолтър Шайдел, историк и специалист в областта на античната история и автор на  The Great Leveler, би казал, че нарастващото неравенство е в синхрон с очакванията. В своя изключителен труд той казва, че след като земеделието и земеделската държава се появява, елитите са изключително успешни в това да извлекат излишъка, който икономиката създава.

Нарастване на доходите в проценти в САЩ-Канада и Западна Европа, 1980 – 2016

Лимитите на това хищничество са поставени от нуждата да се предоставят условия за оцеляване на производителите. Изумителното е, че много отчайващо бедни земеделски общества достигат до предела на тези лимити, като сред тях са и Римската и Византийската империя. Във времена на мир и спокойствие, казва г-н Шайдел, интересите на властта манипулират обществото по такъв начин, че да увеличат своя дял на богатство, както и този на наследниците си. Властта създава богатство и богатството създава власт. Съществува ли нещо, което да възпре този процес? Да, съществува, казва се в книгата: Четиримата конници на Апокалипсиса – войната, революцията, чумата и гладът.

Някои ще спорят, че миналото не е толкова тъмно, колкото предполага книгата. Когато държавите са разчитали на военна мобилизация например, е трябвало да вземат предвид просперитета на хората. Но, общо взето, неравенството в постмодерните общества често е шокиращо.

Какво общо има това с днешните – безспорно по-богати, постиндустриални общества? Повече, отколкото би ни се искало – поне така изглежда. Отново в ХХ век революциите – например в Съветския съюз или Китай, както и двете световни войни намаляват нивата на неравенство драстично. Но когато революционните режими омекват или се сриват, или бедствията на войната избледнеят от паметта, процеси, подобни на тези в старите земеделски държави, вземат превес. Появяват се изключително богати нови елити, които завземат политическата власт и отново я използват за собствени цели. Тези, които се съмняват в това, трябва да погледнат отблизо политиката и икономиката на новата данъчна реформа, която се движи в Конгреса на САЩ.

Резултатът от този паралел е, че предотвратявайки някои катастрофални събития, сега се движим обратно към неравенство, което постоянно нараства. Глобална термоядрена война например би довела до равенство. Но катастрофалните събития не са политики.

Треактория на неравенствата в Европа: Падането на Римската империя, чумата, черната смърт, голямо икономическо неравенство
Траектория на неравенствата в САЩ: Войната за независимост, Първа световна война, голямо икономическо неравенство, Голямата депресия, Втората световна война
Траектория на неравенствата в САЩ: Войната за независимост, Първа световна война, голямо икономическо неравенство, Голямата депресия, Втората световна война

 

Въпреки всичко това имаме три привлекателни причини да бъдем оптимисти. Първата е, че обществата ни са доста по-малко неравностойни, отколкото биха могли да бъдат: бедните ни са относително бедни, но не на ръба на оцеляването. Втората причина е, че страните с високи доходи не споделят една и съща тенденция към високо и нарастващо неравенство. Последната е, че държавите днес притежават разнообразие от политически инструменти, с които да подобрят неравенството в дохода и богатството – ако решат да го направят. Сравнение между пазарното разпределение и разполагаемия доход в страни със значително високи доходи – Канада, Франция, Германия, Италия, Испания, Великобритания и САЩ – доказва този аргумент. Във всички тези случаи данъците и публичните разходи значително свалят процента на неравествата. Но степента, в която извършват това, варира в огромна степен от САЩ – която е най-малко активна, до Германия в противоположния край.

Големият въпрос обаче е дали проблемите, причинени от неравенството, ще продължат да се множат, а волята да им се противопоставим ще намалява. Относно първото твърдение е доста трудно да бъдем оптимисти. Пазарната стойност на труда на относително неквалифицираната работна ръка вероятно няма да се повиши. Що се отнася до второто, човек може оптимистично да посочи желанието да се радваме на определена степен социална хармония и материалното изобилие на модерните икономики като причина да вярваме, че богатите ще бъдат благосклонни да споделят изобилието си. Въпреки това военната мобилизация от началото до средата на ХХ век, както и егалитарните идеологии, които съпътстват индустриализацията и масовите войни, започват да избледняват и индивидуализъм става все по-силен, а докато това се случва, елитите може да стават все по-насочени към това да вземат каквото съумеят за себе си.

Как политиката влияе на резултатите: в тъмносиньо е пазарният приход, в светлосиньо – разполагаем доход, синьо – влияние на политиката.

 

Ако случаят е такъв, то това не вещае добро не само за социалния мир, но и за оцеляването на стабилните демокрации, които са изградени на принципа на преките избори в днешните страни с висок доход през XIX и XX век. Един възможен сценарий е например „плутократичен популизъм“, който става отличителен белег на съвременните САЩ – страната, която, както трябва да си припомним, подсигури оцеляването на либералната демокрация по време на трусовете на миналия век. Бъдещето при тези обстоятелства би съдържало стабилна плутокрация, която успява да държи масата разделена и податлива. Алтернативата би била въздигането на диктатор, който се движи по гребена на вълна от фалшива опозиция именно срещу подобни елити.

Г-н Шайдел казва, че неравенствата със сигурност ще се увеличават. Ние трябва да докажем, че той греши. Ако се провалим, накрая растящите неравенства ще убият демокрацията.

Снимка: Chapatté/New York Times

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.