Позирането в нацистки поздрав трудно може да бъде трактувано като невинна шега, така между другото. Особено от зрели хора. Особено от хора, които са се устремили към висшите етажи на властта.
Още по-плащешо е разбирането, че е някак естествено да си правим шеговити снимки в нацистките лагери на смъртта… Изобщо не знам какъв точно изрод трябва да си в себе си, каква тотална безгранична безчовечност трябва да се крие под телесната ти форма, за да решиш да се бъзикаш, попадайки в концентрационен лагер.
Никога няма да забравя смразяващото усещане, което предизвика в мен посещението ми в „Матаузен“, един от „малките“ лагери, където са избити „само“ между 200 и 300 хил. души… смразяващото усещане за място, където витае смъртта, където са методично, хландокръвно, механизирно убити стотици хиляди хора… смразяващата структура на лагера, организацията на пространството… направена така, че да бъдат избивани възможно най-много хора за възможно най-малко време… и пещите… сложени в отсек на сградата след „транжорната“, където от хората са сваляни златните зъби… тя съответно зад газовата камера… наредени по немски, за да не се губи никакво време… пещите, които са тухлени/въглищни, поемащи по няколко тела на час, в края на войната са сменени с мазутни, специално направени да горят по 10 тела едновременно за 10-ина минути…
Дни наред ми трябваха, да се отърся от зловещото усещане за това в какво превъплъщение на злото може да се превърне човек… в какво тъжество на злото може да се превърне едно общество… Не знам, не разбирам как изправен пред този ужас, човек решава да си прави шеги с ръка, вдигната в нацистки поздрав… може би ми липсва чувство за хумор…
Отвъд човешкото преживяване на ужаса на нацистките зверства, изразяването на публична съпричастност към един античовешки режим, който е извършил немислими престъпления срещу човечеството и човечността, е акт, който трябва да бъде преследван с цялата строгост на закона.
Лица, които под една или друга форма оправдават нацизма или симпатизират на нацизма, или дори просто го неглижират поради глупост, нямат мястото в институциите на публична власт в Република България. Присъствието на такива лица във властта е следваща стъпка, която правим по посока на банализрането на злото и неговото тържество в българското обществено пространство. В Германия и Франция впрочем за подобни действия се носи наказателна отговорност.
Не трябва да имаме никакви илюзии, че предписан в правото, демократичният модел не може да функционира пълноценно, ако не почива на устойчива демократична култура, вкоренена здраво между гражданите. Системното неглижиране на посегателствата срещу демократичните ценности и допускането в публичното пространство на все повече действия, които притъпяват обществената нетърпимост към тоталитарни режими като комунистическата и нацистката диктатура, са заплаха за съществуването на демокрация и свободно общество в България. Зaплаха за личната свобода на всеки от нас. Те са път към повтарянето на ужасите на нацизма и комунизма утре…
Ако наистина споделяме ценностите на демокрацията и свободното общество, не можем да оставаме безучастни пред подобни прояви на неглижиране на най-ужасните посегателства срещу човешката личност, извършвани някога. Ако сме хора, които не са загубили душата си, няма по-човешка реакция от това да се изправим срещу всеки опит смъртта на милиони хора, организирана в заводи на смъртта от държавата, превърната в държавна политика, да бъде повод за обикновена българска простащина, шеги и закачки.
Тектът е препубликуван от фейсбук профила на автора с негово разрешение. Акцентите са на редакцията на „Терминал 3“.
Снимка: AP/Kerstin Joensson
