Наистина ли евродепутатите искат да отменят докладите за съдебната система на България и Румъния?
Вчера Европейският парламент призова да се създаде нов механизъм за наблюдение върху състоянието на демокрацията, върховенството на закона и основните права във всички държави от ЕС. Този нов мониторинг ще бъде по-всеобхватен и депутатите искат да замени докладите, които комисията изготвя само върху България и Румъния.
Всичко е чудесно, но вероятността това предложение да се превърне в реалност в следващите няколко години е близка до нулата. За разлика от националните парламенти, Европейският парламент няма последната дума по който и да било въпрос.
Европейският съюз е изграден така, че (с някои изключения) единствено Европейската комисия може да прави законодателни предложения. Тя е и алфата и омегата на този процес – тя внася предложението, оценява предложените от парламента и съвета промени и може да оттегли своето предложение или да направи така, че то трудно да бъде прието. След това най-често комисията е тази, която прилага и следи за изпълнението на европейското право.
Това не означава, че ролята на Европейския парламент е незначителна – в повечето случаи той и Съветът на ЕС трябва да дадат своето съгласие, за да може законодателното предложение на комисията да бъде прието. Освен това парламентът осъществява контрол върху комисията, в общия случай може да прави промени в нейните предложения, а след последните избори парламентът дори de facto избра следващия председател на ЕК – Жан-Клод Юнкер.
Всичко това не променя фактът, че въпросната резолюция на парламента за създаване на общоевропейски механизъм за наблюдение е просто призив към комисията.
Комисията е тази, която може да реши дали да направи такова законодателно предложение. Европейският парламент поиска тя да представи такова до септември 2017 г., но комисията може и да откаже.
Всъщност първият заместник-председател на ЕК Франс Тимерманс, който отговаря и за механизма по наблюдение, вече отхвърли идеята, като каза, че „дълъг институционален дебат за нови механизми е последното нещо, от което се нуждаем точно сега” и че “дублирането на съществуващите механизми трябва да бъде избягвано“.
Но каквото и да реши комисията в следващата година, то това ще бъде само началото на процеса. След това предложението ѝ трябва да бъде прието от Европейския парламент и съвета. И тук идва трудната част – в Съвета на ЕС са представени националните правителства на всяка държава членка, а решенията се взимат с високи квалифицирани мнозинства или единодушие (зависи от конкретния случай). Трудно е да си представим как националните правителства сами биха приели да им се наложи контрол от ЕС. Особено при положение че държави като Полша и Унгария отдавна са на нож с Брюксел заради нарушенията им във върховенството на закона и правата на човека, а напускащото британско правителство твърди, че Брюксел има твърде много контрол върху националната политика.
Или новина от цялата тази история няма, но е удачен момент да се припомни (особено на някои медии) как функционира ЕС. Европейският парламент е важна институция, която представлява гласа на 510 млн. европейци, но поне до следващото изменение на договорите той няма да може да прави законодателни предложения.
Що се отнася до механизма за наблюдение върху България и Румъния, Жан-Клод Юнкер заяви, че му се иска той да приключи преди края на неговия мандат, който свършва през 2019 г. Дали това наистина ще се случи зависи главно от усилията на българи и румънци. С “опраскване” на реформи ще е малко по-трудно.
*На заглавната снимка: Христо Иванов и Франс Тимерманс – двама души, които искат в България да има демокрация, върховенство на закона и правосъдие, и българският премиер Бойко Борисов. Фотограф: Николай Дойчинов/AFP
