Този референдум ще е първият избор, на който няма да участвам, откакто имам право на глас.
Макар да вярвам в пряката демокрация, знам, че тя е ефективна, когато гражданите правят информиран избор. Сега не е така – няма никаква разяснителна кампания, нито партиите, нито дори инициативните комитети, регистрирани за участие, не обясняват на хората какви точно ще са резултатите за обществото ни, ако положителните отговори на поставените от „Шоуто на Слави“ въпроси станат закони. Има популизъм, обслужващ интересите на статуквото.
1. Мажоритарен избор – два пъти сме правили такива – 1990 г. половината депутати бяха избрани така, което позволи на БКП/БСП да запази властта, 2009 г. 31 депутати бяха избрани така – само от ГЕРБ и ДПС.
2. Задължително гласуване – правото на глас е право, не задължение. Въпрос на осъзната необходимост и решение да участваш в политическия процес. Ако гласуваш по задължение, може да ти се наложи да го направиш, преди да си помислил или да го искаш.
3. Намаляването на партийната субсидия от 11 на 1 лев – чакайте малко, нали мажоритарни избори, сега – партийна субсидия?! Но нека си представим какво всъщност значи това – всички партии ще получат 10 пъти по-малка субсидия и тези, които са малки и недокопали се до властови механизми за преразпределение на средства, ще имат 10 пъти по-малки възможности за комуникация с гражданите, а черните каси на управляващите ще се увеличат с поне толкова, колкото им е намалена субсидията. Лобизмът на червено ще процъфти, щото официално е забранен.
И понеже следя проучванията, според които избирателната активност на този референдум ще се доближи или ще надмине прага от 3 500 000 гласа, необходими да направят решенията му (ДА или НЕ) задължителни, а трите ДА-та водят значително, реших да не гласувам, за да не помогна, макар и гласувал с НЕ, на задължителността на решенията.
Ще си позволя да цитирам едно изказване на президента Плевнелиев, след като парламентът одобри без дискусия и без да разгледа конституционността им и шестте въпроса на „Шоуто на Слави“:
„Референдумът е ядреното оръжие на демокрацията, но трябва много да внимаваме кой и как го използва. Радвам се, че като държавен глава ползвах първи своето правомощие да инициирам всенародно допитване. Горд съм от това, че пряката демокрация намира своята реализация в страната. Колкото съм горд, толкова съм и притеснен, че референдумите могат да попаднат в ръцете на популисти. Референдумът е и лекарство тогава, когато представителната демокрация има проблеми. Тогава пряката демокрация може да дойде, да помогне, да даде нова доза доверие. Но това лекарство, като всяко друго, може да сработи тогава, когато се ползва правилно. Притеснен съм, защото в един момент ще се окаже, че ще се проведат референдуми по въпроси, които след това ще отидат в Народното събрание и тогава то ще бъде или в невъзможност да изпълни волята на народа, или ще започнат да изпълняват всякакви юридически трикове да отлагат. Притеснен съм от това, че се дава зелена светлина в Народното събрание, без дори и съответния дебат по въпроси, за които ние имаме съмнения за противоконституционност. Един ден ще се окаже, че лекарството е употребено не по правилния начин.“
Впоследствие три от въпросите бяха отхвърлени от Конституционния съд – за намаляването броя на депутатите, което отново обслужваше големите партии; за избирането на местни „шерифи“, което би легализирало властта на местните „мутри“; и за електронното гласуване – въпрос, копиран едно към едно от предишния референдум на 25.10.2015 г., който не само получи близо 1 900 000 гласа ЗА, но имаше и влязло в сила законодателство, прието на 27.04.2016 г.
