“Свикнах с голямата разлика между това, в което хората вярват, и това, което знам, че е истина”, казва, размахвайки запалена цигара, Жаклин Кенеди.
Премиерата на “Джаки” (Jackie) на режисьора Пабло Ларейн бе в началото на тази седмица на 73-ия филмов фестивал във Венеция. Във филма Натали Портман влиза в ролята на наранената и уязвима президентска вдовица, която трябва да се бори с всички предизвикателства, сполетели я след убийството на съпруга ѝ. За историческата драма ни разказва Марлоу Стърн от Daily Beast.
“Силнa оркестрова музика дава сигнал за началото на филма, последвана от лицето на Натали Портман в близък кадър. Тя е олицетворение на благородната мъка. Минала е седмица, откакто съпругът ѝ – президентът Джон Ф. Кенеди – е убит в Далас, и Джаки се е скрила от света в имението на Кенеди в Хаянис порт, Масачузетс. Тя се съгласява да даде интервю за Теодор Уайт от сп. Life (изигран от Били Крудъп) – това е единият от трите повествователни похвата, които използва надареният чилийски режисьор Ларейн заедно с изповедта пред свещеник (отличния Джон Хърт) и кадри от доста екстравагантната ѝ за времето си обиколка на Белия дом заедно със CBS News.
Виждаме различните страни на Джаки във всяка една от тези случки: нейната обществена фигура, за която тя слага неустоимата си усмивка за пред камерите; нейната полуобществена фигура, в която тя излъчва сила, интелект и стратегия, докато описва приказката за Белия дом по времето на Кенеди като “Камелот” за сп. Life; и нейната лична мъка от загубата на съпруга ѝ, когото тя е готова да последва в отвъдното и за която се изповядва пред стария свещеник. Резултатът е една прецизно избродирана интерпретация на няколко пласта за Жаклин Кенеди – филм, който със сигурност ще бъде сравняван с “Кралицата” (The Queen) на Стифън Фриърс”, пише за продукцията Марлоу Стърн.
Похвалите се сипят и за изпълнението на Натали Портман, която е сред “малкото актриси, които могат да пресъздадат вътрешната болка по този начин”. Тя успява да смеси мъченията на героинята с патоса по същия притаяващ дъха начин, по който Портман играе и балерината от “Черния лебед” (Black Swan). Това е образът на уплашеното и отчаяно момиченце, което се е скрило зад фасадата на възрастна дама, която иска да бъде приета и разбрана от останалите.
Тя придава подобни черти на Джаки, която се опитва да превъзмогне обстоятелствата чрез блъскането с хапчета и крещенето по брата на Джон – Боби Кенеди (Питър Саарсгард). Той от своя страна, изглежда, е по-притеснен за имиджа и състоянието на марката “Кенеди”, отколкото за състоянието на съпругата и децата на убития му брат.
“Навсякъде имаше кръв… толкова много парчета… трябваше да държа главата му”, казва Джаки на репортера Уайт, но в следващия момент го предупреждава, че тази информация не трябва да излиза. Във филма се появяват и спомените на Джаки от деня на убийството в Далас – нейният първоначален шок, неуспешният опит на лекарите да спасят съпруга ѝ и моментът, в който Джаки застава редом до следващия президент Линдън Джонсън, когато той полага клетва. През цялото това време Джаки отказва да свали окървавените си дрехи. В един момент виждаме как Джаки се опитва да измие кръвта на съпруга ѝ от лицето си – момент, в който нейните сълзи и неговата кръв се сливат – един от няколкото “Оскар“ момента във филма, както го оценява Марлоу Стърн.
“Тихите моменти с благия свещеник обаче са онези, които ни позволяват да вникнем в нейната душа. Тя се бори с вярата си, казвайки “Мисля, че Бог е зъл”, а после тя разказва и за похотливостта на съпруга си, признавайки, че “Джак и аз рядко прекарвахме нощите заедно”. Тя се притеснява за това как хората ще я оценят и пита: “Когато хората ме видят, какво мислиш, че ще почувстват?”, по-късно допълвайки: “Преди ги карах да се усмихват”.
Драмата по сценарий на Ноа Опенхайм е била първоначално предвидена за минисериал на HBO, който да покрие четирите дни между убийството на Кенеди и неговото погребение, разкривайки както слабостите, така и грацията на Джаки Кенеди. Филмът запазва тази цел – неговите най-силни моменти са онези, които пресъздават вътрешната борба на бившата първа дама.
