Топенето на ледовете на Антарктика се е увеличило тройно от 2012 г. насам, повишавайки нивото на Световния океан със 7,6 милиметра от 1992 г. и 3 мм от 2012 г., посочва ново международно климатично проучване на НАСА и Европейската космическа агенция.
Според проучването загубите на лед от Антарктика водят до по-скоростно повишаване на нивото на океаните и моретата, отколкото сме наблюдавали през последните 25 години. Резултатите от сравнителния анализ IMBIE бяха публикувани в сряда в списание Nature.
„Това е най-мащабното проучване на баланса на ледената маса в Антарктика досега“, каза един от водачите на екипа, Ерик Айвинс от лабораторията на НАСА. „Покрива по-дълъг период от проучването ни през 2012, има по-голям брой участници и включва усъвършенстване на възможностите ни за наблюдение и подобрена способност да преценяваме несигурностите.“
Последното IMBIE проучване е най-обстойното проучване на антарктическата ледена маса до днес, комбиниращо 24 сателитни изследвания на Антарктика и включващо 80 учени от 42 международни организации.
Екипът разглежда баланса на масите в антарктическия леден пласт от 1992 до 2017 г. и открива, че загубата на лед от Антарктика е повишила нивото на Световния океан със 7,6 милиметра. Те считат, че трикратното увеличение на загубата на ледена маса от континента от 2012 насам се дължи на комбинация от увеличение в скоростта на топенето на ледовете в Западна Антарктика и Антарктическия полуостров, както и намален растеж на Източноантарктическия леден пласт.
Преди 2012 ледовете се топят със стабилен ритъм от около 83,8 милиарда тона на година, допринасяйки с около 0,2 милиметра на година за повишаване на нивото на океаните. От 2012 насам нивото на загуба на лед на година се е увеличило трикратно на 241,4 милиарда тона, еквивалентно на около 0,6 милиметра покачване на нивата на година.
Западна Антарктика понася най-много промени, като загубите са нараснали от 58,4 милиарда тона на година през 90-те до 175,3 милиарда тона на година от 2012 насам. Повечето от тези ледове са се стопили от огромния леден остров Пайн Айлънд и ледниците Туейт, които изчезват бързо поради провокирано от океана топене.
В северния край на континента срутването на ледниците на Антарктическия полуостров е довело до увеличение от 27,6 милиарда тона на загуба на лед от началото на 2000 г. насам. Междувременно екипът открива, че Източноантарктическият леден пласт остава относително балансиран през последните 25 години, като акумулира около 5,5 милиарда тона лед годишно.
Потенциалният принос на Антарктика за покачването на нивото на Световния океан от ледовете, които се намират на континента, е почти 7,5 пъти повече от всички други източници на континентален лед в света, взети заедно. Континентът съдържа достатъчно замръзнала вода, за да повиши нивата на Световния океан с 58 метра, ако се разтопи напълно. Разбирането на това колко лед губи е ключово за разбирането на влиянието на климатичните промени днес и ритъмът, който се очаква в бъдеще.
„Данните от IMBIE са изключително ценни за учените, които се занимават с моделиране на ледникови пластове“, казва съавторът на проучването Софи Новицки от Космическия център на НАСА „Годдард“. „Те ни позволяват да тестваме дали моделите ни могат да пресъздадат настоящите промени и да ни дават повече увереност в предсказването на бъдещи загуби на лед.“
Сателитните мисии, които са осигурили данните за проучването, са NASA’s Ice, Cloud and land Elevation Satellite (ICESat); съвместната NASA/German Aerospace Center Gravity Recovery и Climate Experiment (GRACE); първият и втори сателит на ESA European Remote Sensing, Envisat и CryoSat-2; мисиите European Union’s Sentinel-1 и Sentinel-2; японската система Japan Aerospace Exploration Agency’s Advanced Land Observatory; канадските сателити Canadian Space Agency RADARSAT-1 и RADARSAT-2; сателитите на Италианската космическа агенция Italian Space Agency COSMO-SkyMed; и германските сателити German Aerospace Center TerraSAR-X.
Том Уагнър, програмен директор криосфера в централата на НАСА, се надява да започне нова ера в науката за Антарктика с изстрелването през май 2018 на мисията Gravity Recovery and Climate Experiment Follow-on (GRACE-FO), както и предстоящото изстрелване на сателита на НАСА Ice, Cloud and land Elevation Satellite-2 (ICESat-2).
„Данните от тези мисии ще помогнат на учените да свържат двигателите на промяната от природен характер с механизмите на загубата на лед, за да подобрим предсказването на показването на нивото на океаните в идните десетилетия“, казва Вагнер.
За да научите повече за мисиите на НАСА, натиснете тук.
Снимка: НАСА
