За последните 40 години – от времето на Тачър насам – Британия никога не е имала толкова трагично управление. Премиер, чиято единствена кауза е да се задържи на власт, като за целта жертва всякакви надежди за разумни преговори по Brexit, претендент – Борис Джонсън – който е готов да се съюзи дори със Стив Банън и Найджъл Фараж, ако това ще го доведе до премиерското кресло. И едно управление без всякаква визия, което досущ като в италианска средновековна драма се занимава единствено с интриги, заговори и кроежи за преврат на дребно.
Но боговете са жестоки.
Ако за последните 40 години Британия не е имала по-слабо управление, то тя не е имала и по-налудна опозиция.
Джеръми Корбин изнесе ежегодната реч на конгреса на Лейбър като лидер на партията. Партия, в която мнозинството от депутатите го намират за заплаха за националната сигурност, но той е превзел сърцата на членската маса (не без помощта на Комунистическата партия, чиито членове се присъединиха към Лейбър, за да я вземат на абордаж).
НАТО, каза преди месец Корбин, е „създадено, за да подклажда Студената война с Русия“ , освен това той подкрепя за всякакви терористични/революционни/комунистически движения, незабавно признаване на Палестина и иска да Британия да напусне традиционното си място в следвоенния свят.
Но нещата не спират дотам – високи данъци, национализация на електроразпределението и железниците, принуждаване на компаниите да вкарат работниците в управленските бордове.
„Идеите на Лейбър хванаха пулса на времето“, заяви Корбин по време на конгреса.
Идването на Корбин на власт би представлявало най-големият трус в западният свят след Брекзит и Тръмп.
И в други страни са идвали неокомунистически режими – Гърция бе последен пример със „Сириза“. Но никога един от основните стълбовете на Запада – страна, която е мост между САЩ и ЕС, една от водещите военни сили – не е била заплашена от обрат на 180 градуса.
А възможност за това има, точно защото консерваторите са изтощени от вътрешната си война, изхабени като лидерски потенциал и водещи страната към криза. Самата Тереза Мей подвърли преди дни, че е възможно да се стигне до предсрочни избори още тази година (и предвид факта, че е готова на всичко, за да не бъде изместена от Борис Джонсън, този ход не е толкова невероятен).
Дори Джеръми Корбин да спечели изборите, то част от депутатите му ще се опитат да овладеят най-опасните идеи на него и свитата му.
Това обаче не променя насоката, към която се движи Империята на незалязващото слънце – към все по-голямо побъркване и отделяне от реалността.
