Министрите на Тереза Мей са готови да ѝ кажат, че е време да си ходи, съобщи лондонският Times, и да бъде временно заменена от заместника ѝ Дейвид Лидингтън или екоминистъра Майкъл Гоув, докато не бъде проведена нова лидерска битка в Консервативната партия.
До този ход се стигна, след като консерваторите изчерпаха всички механизми да остранят премиера, довел страната до абсолютен хаос и най-голямата криза в най-новата история на Британия.
За премиерството на Тереза Мей и кризата, която сътвори, пише Ан Апълбаум, журналист, роден в САЩ, с полско гражданство, носител на “Пулицър” за книгата ѝ “Лагерите на смъртта ГУЛаг”. През годините тя работи като редактор и колумнист в Economist, Washington Post и британските Spectator и Evening Standard. Тя има засилен интерес към Русия и посткомунистическото развитие на Източния блок.
От Ан Апълбаум за Washington Post
“Падна ѝ се лоша ръка”, “Връчиха ѝ отровен потир”. Отдалеч е възможно да изпитвате съжаление за британския премиер Тереза Мей. Тя изглежда така достолепна. На пръв поглед се бори толкова усърдно. Черните кръгове под очите ѝ се уголемиха, откакто стана премиер през 2016 г. след изненадващия резултат на Brexit референдума, оставката на злочестия ѝ предшественик Дейвид Камерън и грозната лидерска битка, по време на която колегите ѝ метафорично си забихава ножове в гърбовете.
Оттогава насам тя винаги е изглеждала на страничните наблюдатели като разумния човек, възрастния, който знае какво да направи, нормалния в лудницата.
Уви, тя не е нито едно от тези неща. Тя не е разумна, не знае какво прави и все повече не изглежда и като да е особено с разсъдъка си. Отвъд Уестминстър мащаба на вината ѝ за настоящата криза може да не е напълно оценен, но всъщност почти всичко, касаещо Brexit – от естеството на сделката, която договори, до разделенията в партията и страната ѝ – е до голяма степен нейна вина.
Последният епизод – в който европейските лидери ѝ казаха, че Brexit може да бъде удължен до 22 май, ако тя успее да прокара споразумението си през камарата на общините, но ако ли не може, да ги сполети катастрофа без никакво споразумение на 12 април – само подчертава горчивата истина.
Тя не е за ожалване. Тя е най-лошият министър-председател в съвременната история на Британия, стояща начело на криза – нейно собствено творение.
Списъкът с грешките ѝ не е кратък.
Не бе нужно да задейства чл. 50 – правният механизъм за напускане на ЕС, преди да изготви план за напускане – това решение задейства двегодишен срок за напускане, който ще бъде достигнат на наближаващото 29-о число този месец, ако ЕС не ѝ даде удължение.
Не бе нужно да свиква предсрочни парламентарни избори през 2017 г., които доведоха до това да си загуби мнозинството и да зависи от малка радикална група северноирландски протестанти и екстремната антиевропейска фракция в собствената ѝ партия, за да се за задържи на власт.
Но грешките ѝ са далеч по-дълбоки. Всъщност всички събития през последните две години бяха предрешени от един неин ход, който тя направи, следвайки лош съвет, още в самото начало.
Ако си спомняте, британците не гласуваха за никаква конкретна форма на Брекзит (благодарение на Камерън и опростения, неясен въпрос на референдума бе гласувано просто “напускане” на ЕС, но не и какво да е бъдещето).
И когато Мей пое кормилото, тя можеше да отчете факта, че вотът бе изключително близък, че търговските и политическите връзки на Британия с Европа са силни и че би било разумно Обединеното кралство да остане в единния пазар – паневропейската свободна зона за търговия, за която самата Британия положи огромни усилия да бъде създадена – или поне в митническия съюз.
Вместо това тя реши да напусне и двете институции – решение, което незабавно създаде проблем на границата между Северна Ирландия и Ейре (какъвто досега нямаше благодарение на ЕС, но без него се създава заради връщането на митническите прегради).
Решението ѝ също така създаде проблеми за всеки, който търгува с Британия или работи в Британия, както и за британците, които търгуват и работят в Европа.
Но това изобщо не я трогна. Тя придружи решението си с реч как “гражданите на света” били нищо повече от “ничии граждани”, с което незабавно отблъсна голяма част от собственото си население.
А след това успя да отблъсне и почти всички останали. До тази седмица – почти три години след референдума – тя не направи никакво усилие да достигне до опозицията при решенията за тази така съдбоносна национална промяна. Макар ЕС да бяха напълно прозрачни за целите си в преговорите от самото начало, тя пазеше своите цели в тайна.
Тя се опитваше и се провали в опита си да предотврати контрол на депутатите над сделката ѝ. Тя не взима предвид чужди молби, съвети и предложения.
Колумнисът Матю Пари я описа като “черната дупка на съвремената британска политика” – черна празнина, поглъщаща хора и идеи и непроизвеждаща никакви решения и отговори в замяна.
Нейната потайност и некомпетентност доведоха до отрицателно отношение в Европа и истински гняв в камарата на общините, като някои от членовете съвсем открито се опитват да вземат контрол над Брекзит процеса.
Те я умоляваха да насрочи поредица от гласувания, с които да стане ясно коя версия на плана за напускане би била приета от камарата. Джон Бъркоу, председателят на камарата на общините, се позова на решение от 1604 г. в опит да предотврати пореден трети вот над сделката ѝ.
Но тя изглежда като да не разбира от намек. В сряда вечер тя се реши на странна, прикрито популистка пледоария към народа: “На вас, хората, ви втръсна”, обяви тя. “Вие сте изморени от вътрешни боричкания. Изморени от политически игри и процедурни хватки” (като че политическите игри и процедурни хватки не бяха изцяло по нейна вина). “Крайно време е да направим избор”, продължи тя, макар да се опитваше да предотврати именно подобно развитие в парламента.
И други допринесоха за кризата. Камерън; лидерът на опозицията Джеръми Корбин; който не помръдна и пръст, за да се намери конструктивно решение; редица некомпететни министри.
Но начело на тях е Мей и не е като тя да получи тази длъжност по случайност. Видях една нейна снимка от университета, облечена в дълга пола и обикновени обукви, докато всички други имаха дълги коси и хипи облекло. Още тогава тя се опитва да прави консервативна политика и още тогава иска да е премиер. Тя посвещава живота си на отдаденост към Консервативната партия, тренирайки за тази работа. И сега тя я получи – и я използва, за да доведе страната си до унизителна криза.
Лозунгът на кампанията за “напускане” през 2016 г. бе “Да си върнем контрола”. Но сега Европа си върна контрола над трагичния Брекзит на Мей. И както и да завърши – няма да е успех.
* Заглавната снимка е от анти-Brexit протеста, който събра вчера 1 милион души по централните лондонски улици
