След толкова мъки и една година опити най-накрая се изпълни мечтата на президента ни да отиде в Кремъл.
И, разбира се, визитата незабавно даде резултат.
„Визитата ми вече дава резултат. В последните седмици българското правителство излезе от летаргията по отношение на Русия. Знаете, че вече има анонси за съживяването на проекта АЕЦ „Белене“, което предполага и руско участие“, посочи президентът.
Затова била цялата работа. Разбира се, срамното становище, че енергиен проект в България не може без руско участие, говори много за президента и светогледа му (по-скоро мирогледа му).
Разбрахме също, че и премиерът Борисов щял скоро да се отправи към Кремъл, а Радев искал „Български поток“ – дали това ще е пореден руски енергиен проект, ребрандиране на газовия хъб „Балкан“, или просто президентът не знае за какво говори не стана ясно.
Изводите от срещата са очевидни – може президент и премиер да имат своите дрязги, но проруският елит в България е единен по отношение на руските проекти, които българският данъкоплатец трябва да плати и чиито последици ще бъдат изплащани с години.
В края на миналата година стана ясно, че „Росатом“ е прикрил ядрен инцидент, повишил радиоактивното замърсяване 986 пъти. Но дори да не се случи най-лошото – самият факт, че България ще инвестира в технология на миналото, без икономическа перспектива проектът да е успешен – е пагубната грешка. И тя се случва в момент, в който Западът преминава на далеч по-зелени източници и което е още по-важно – осигуряват енергийна независимост на потребителя и по-ниски сметки за ток.
Някой обаче трябва да захранва руските енергийни дружества. Все пак преди две години стана ясно, че 600-те млн. евро, които страната ни изплати на „Росатом“ за двата ядрени реактора, са били най-големият източник на приходи за руската компания за 2016 г.
Картинката просто е тъжна. Дни след като европейският елит дойде в България, постави акцент върху темите, които зададе българското европредседателство, гарантира инвестиции в региона, дни след като България тропаше по масата за промени в директивата за командироване, които по всичко изглежда ще бъдат взети предвид – дни след всичко това българският елит се отправя към Кремъл, където обещава, че ще налее пари в руски проекти, ще спазва темите и опорните точки на Кремъл и ще му бъде тропано по главата как да гласува на европейските съвети по отношение на санкциите.
Наистина е жалко, но и показателно. 2018 г. България, горд председател на Съвета на ЕС, чака руският патриарх да я назидае по време на националния празник, а президентът й да се отправи към дебрите на Северна Азия, за да обещае пари на руски олигарси и апаратчици.
