Емил Кошлуков заяви, че българинът се нуждае от по-прост език, за да има телевизията висок рейтинг.
Програмният директор на БНТ каза: българският народ е прост, той не разбира културата такава, каквато вие я поднасяте; простият човек няма нужда от дебати, особено пък с неудобни за властта лица, затова преустановете дискусионните форуми. А и повече лайфстайл. С една дума – повече пошлост, повече разговорен език, повече клюка.
Абе, като за прости хора. Защото обществото явно “много си повярва”.
За да бъде контролирана една маса от хора – един народ, той трябва да бъде обезверен, със смачкано национално самочувствие, разделен и приведен до опозиции на опростени, базови единици. 45 години стигат, за да се докаже, че тази методика работи.
По тази логика Кошлуков се опита да опрости ситуацията, очерняйки критиците си като “медийни олигарси”. От устата на програмния директор на БНТ опорките на „Нова българска медийна група“ са почти диагноза за страната.
Защото картината трябва да бъде проста. Черно-бяла – цветовете предполагат плурализъм и алтернативи, а тоталитарният апарат не вирее в такава почва. Пропагандата също трябва да е проста – бедна на речник, вулгарна, разединяваща: добри и лоши, леви и десни, гражданска мафия срещу добрия управляващ елит… (упражнете се – отворете днешен “сензационен” таблоид за 70 ст. и допълнете празното място сами).
През последните години някой се опитва да даде пример на общността, че може да има по-добър живот, че може сама да бъде отговорна за процесите в своето село, град, област, държава. Че българинът няма нужда от месии и спасители, нито от всевластни партии, а от критично мислене и действие. Че българинът е свободен да говори с онези, които мислят различно от него – и че понякога в този спор се ражда истината.
Формират се нови политически движения, НПО-та, граждански движения и дори самостоятелни кандидати с амбиции за действие в политиката.
Българинът бавно, но все по-добре разбира какво означава демокрацията и с колко надежда, но и здрав труд се постига тя.
И така цялото бивше ДС и апаратчик на властта се пени в агония и казва на своите крепостници:
“Това е конспирация, това не са вашите съграждани, а мафиоти. Вие сте прости, не може да проумеете и контролирате процесите, не виждате истината. В никакъв случай не разговаряйте с онези с различно мнение от вашето – ето ви набор от цинизми и епитети, с който да громите народните врагове в петминутката за омраза. Искате алтернатива? Ето ви тв кастинг за алтернатива от залязващ шоумен, хранил се от статуквото през всичките тези години.”
Искате още?
“Кметът и Партията ще ви организират демокрация – манифестация, “спонтанни” протести и партийни концерти. Ето и огризките на пенсионните увеличения, а после бутнете двайсет лева на лекаря или полицая, когато имате нужда – те са точно толкова гладни и в нужда, колкото и вие, така че ще ги вземат. Така е в България, нещата няма да се променят. Но ако нас ни няма, с вас е свършено.”
Процесите обаче се променят. Страхът и отчаянието дават път на осъзнаването, че България закъснява за XXI век, че има и потенциал да навакса. Но не и по този начин.
Информацията за абсурдите във властта се разпространява светкавично въпреки подчиняването на голям брой от медиите в България. Гражданските журналисти и активисти се множат в отсъствието на “професионални” такива.
Отчайващата атрофия на българската администрация и държавен апарат са ежедневна реалност на българина, дори и той да е избрал да потъне в политическа апатия и медийна мъгла.
Независимо дали става въпрос за това да дишаме чист въздух, за защита на граждански права в съда, за нужда от лекарска помощ, за корупция в органите за сигурност, прием на дете в училище и детска градина или смазващата реалност за образователния упадък във ВУЗ-овете – абсурдът е навсякъде и за него вината, логично, няма как да бъде никъде другаде освен при онези, които са били на власт през последното десетилетие.
Ужасът на властта се крие именно там – че ще го разберем, колективно като общество. Защото за колкото и прости да смятат политиците своя електорат, две плюс две все още прави четири.
Ще ви бъде повтаряно, че сте глупави и безпомощни.
Връщаме на мода “враговете на народа” – парадоксално не онези, които ви отказват достъп до обективна информация и собствено мнение, обществен дебат, здрав политически спектър и добра перспектива за живот – а различно мислещите от вас, НПО-тата, съгражданите ви, Европа…
А дали вие ще повярвате за пореден път зависи само от вас.
Колаж: Иван Червенков
