Надигат се притеснения, че Русия ще окупира Беларус

Страховете за окупация на Беларус от Русия се надигат сред военните в САЩ заради мащабното военно учение „Запад“, което Кремъл подготвя на територията на своя западен съсед.

Над 100 000 войници ще вземат участие в едно от най-големите учения от Студената война насам, което ще се разпростре от Балтийско море до Беларус и отделената от останалата част на Русия област Калининград. За първи път от разпада на Съветския съюз толкова голяма сила за нападение ще бъде под общо военно командване като „Първа охранителна танкова армия“.

Но американските военни, съобщава New York Times, се притесняват, че ходът може да бъде маневра за увеличаване на военното присъствие на Русия в Беларус, който е в съседство на три натовски страни – Полша, Литва и Латвия.

„Огромното ни притеснение е, че те няма да си тръгнат и това не е параноя“, заявява ген. Тони Томас, ръководителят на командването по специални операции на САЩ на конференция през юли. Тревогата се увеличава от официалните данни, че Русия е наела 4162 вагона, за да транспортира само 3000 войници и само 680 части на военно снаряжение, като въпросът е защо са използвани толкова много вагони?

Войниците се придвижват към Беларус от края на юни, като самото военно учение ще започне в средата на септември. Както властите на Русия, така и на Беларус са заявили, че след края му военните ще се завърнат.

През последните две десетилетия Беларус играе както със Запада, така и с Русия. Беларус е „братски народ“ – зависим от руски субсидии и буферна зона между НАТО и Кремъл.

До анексирането на Крим руските субсидии задвижват беларуската икономика и са основна причина за задържането на власт на Александър Лукашенко.

Заради диктаторския режим икономиката на Беларус се крепи на Москва. Беларус купува сибирски петрол на ниски цени, обработва го в двете си рафинерии и го продава на Запада, като задържа разликата – ок. 50 млрд. долара за последните две десетилетия. Лукашенко използва парите, за да захранва неконкурентоспособни индустриални предприятия, с които намира работа на населението си и се задържа на власт.

Отношенията между Лукашенко и Путин се влошават след анексирането на украинския Крим от Русия през 2014 г. Тогава Минск се оказва между чука и наковалнята на Запада и Русия.

Ако Беларус признае анексирането, то ЕС и САЩ ще наложат санкции на страната и това ще срине икономическия ѝ модел. Затова Лукашенко отказва да признае Крим за руска територия, а година по-късно отказва на Русия да изгради военна база в страната.