Във видеото в защита на хазарта, пуснато на народа от най-големия рекламодател за телевизиите за 2017-а, има една истина.
Да, “Националната лотария” кара българите да мечтаят, защото държавата отдавна им е отнела това право във всяка една друга сфера. Лесна печалба – бърз изход от мизерията, на която България обрича гражданите си.
Хората отдавна са разбрали, че с честен труд у нас не се стига доникъде. И мечтите са ни такива – с шанс едно на милиард, с дъх на кич и обречени на бедност.
Мечтите ни са актьори, чието изкуство се оценява за жълти стотинки у нас, и затова се продават за хазарт. Истината не би могла да изглежда по-добре. Или по-символично.
А най-силно крещят всички зависими от този бизнес: телевизиите, в които той е основен паричен вносител; спортът – където положението и същото.
Твърдят, че хазартът носи на държавата пари, но премълчават, че въпреки огромните приходи от хазарт платените данъци от него са скромна сума заради големите облекчения.
Те няма да ви кажат, че единственият бързо забогатял от лотарията е собственикът на „Национална лотария“ Васил Божков – Черепа, наричан краля на подземния свят, чиито компании организират и игрите с търкане на билетчета. За 2017 г. „Национална лотария“ АД са обявили оборот от 15.3 млн. евро. Как да не е истина, че лотарията сбъдва мечти?
“Въздигането на Божков в България е в някои отношения повдигане на завесата към богатството, което ще акумулират руските олигарси само няколко години по-късно благодарение на същия транзит след падането на СССР. Днес Черепа е далеч от комунистическите идеали на детството си и живее внушително според статута си на милиардер”, написа преди половин година Адисън Нъджент в OZY, която разказва за Васил Божков, наричайки го най-богатия мъж в България и краля на мафиотите.
Захари Бахаров ще ви ухажва с думите, че в Европа нещата стоят съвсем по същия начин. Че лоши герои искат да отнемат правото ви да бъдете европейци. Ще чуете имената на големи европейски държави, където сте чували, че хората “живеят нормално”.
Но нито Länder-ът, който регулира хазарта в Германия; нито Белгия, където държавата държи монопола над лотарийните игри; нито английската Комисия за Националната лотария – административен орган, който принадлежи към Министерството на културата във Великобритания; или нито една друга европейска законова рамка за хазарта не прилича на разградения двор, на който напомня българската.
Защото докато вие играете играта, не осъзнавате, че всъщност играта играе вас. Тя познава слабите ви места – бедността, експлоатира раните ви – липсата на надежда, и неусетно ви лишава от другия избор – този да се борите за бъдещето си по адекватен начин. Докато пълни единични джобове, хазартът затваря врати.
Ако българската криза беше не хазартна, а хероинова, реакцията щеше да бъде мигновена. Защото науката казва, че зависимостта е една и съща. Мозъкът не прави реакция между билета и диаморфина. На Захари не му е позволено да ви каже тези неща. Имената на хазарта са точно толкова привлекателни, колкото и тези на дрогата. “Златната рибка”, “Подаръци всеки ден”, “Американски долари”, “Злато от Акапулко”, “Перфектният подарък”, “Диаманти”, “Панамско злато” – на бас, че не може да различите улични имена на дрогата от имена на билети на „Национална лотария” АД.
Затова и българите миришат парите така, както гимнастичките – шоколада. А оруелската реалност на хазарта продължава да държи държавата за слабините.
И никой няма да ви каже, че ви се налага да купувате мечтите си по вина на същите онези, които си приписват правото да ви ги обещават.
Защото в свободните държави мечтите и възможността за тяхната реализация са изконно право. Само у нас са скрити в каре, което трябва да изтъркате с последните си стотинки за месеца.
