Финансовият министър Горанов има вкус към пенсионните реформи. Освен това, подходът му е видимо последователен. Всеки опит задължително включва национализация на частни активи. Без изключение предлаганите реформи се уповават на счетоводна акробатика, в следствие на която следите на огромни суми пари се губят. Ако ви се струва, че това е необичайно за един десен финансов министър през 21-ви век, не сте сами. Предложението личните вноски по втория стълб да бъдат събрани в общ кюп издава, като минимум, пълна управленска немощ. За максимума не е удобно да говорим.
Министърът мотивира идеята с факта, че така хората, които живеят по-дълго, ще бъдат обезпечени с пожизнени пенсии с останалите пари от хората, които покажат малко повече разбиране и се сетят да умрат по-рано. Разбира се, проблемът е реален – дълголетниците действително могат да изхарчат всичките си спестявания и да останат без доход. Но този проблем може да се реши интелигентно, чрез статистически обусловени застрахователни инструменти, които да покриват този риск. Както се прави в много други страни.
Вторият осигурителен стълб съществува единствено защото партидата е лична. Пенсията на всеки гражданин зависи от това колко е внасял в системата и в случай на ранна смърт, тя се наследява от семейството му. Идеята на Горанов е да въведе де факто 100-процентов данък наследство на въпросните пари и да ги преразпредели към други граждани. Това е класическа измама. Работещите са се осигурявали с ясното разбиране, че тези пари са безусловно техни. Сега държавата иска да сложи ръка върху тях. Смислово, няма никаква разлика между предлаганата промяна и това държавата да ви вземе жилището, другите спестявания и т.н. Така създаденият прецедент може да се използва като оправдание за всякакъв вид национализация – на живи или мъртви български граждани.
Ако положим усилия да приемем, че г-н Горанов е добронамерен и просто иска да си свърши работата (а не, примерно да създаде условия тези пари да изчезнат), то той излиза дълбоко некомпетентен. В дългосрочен план фактът, че пенсионните фондове нямат достатъчно пари, няма как да бъде разрешен с прехвърляне от пусто в празно. Най-малкото защото предложената промяна създава обратен икономически стимул, превръщайки пенсията от спестяване в най-обикновен данък. А вероятно дори г-н Горанов е наясно, че няма български гражданин, който с радост би плащал данъци на държава, в която се краде толкова много.
Веднъж разбрали, че втората пенсия реално не е тяхна, работещите ще загубят стимул да спестяват за нея. Хората с по-високи доходи ще търсят начин да скрият голяма част от тях. Хората с по-ниски доходи, знаейки, че така или иначе накрая всичко зависи от държавата, ще гледат изобщо да се скрият. Така в недълъг срок системата ще се обезкърви и предложената мярка ще даде отрицателен резултат.
Ходът на Горанов прикрива и друго. Всеки разумен анализ показва, че пенсионните фондове у нас не се справят добре – начисляват огромни такси и дори във времена на растеж на световните финансови пазари някак успяват да докарат отрицателна доходност. Този проблем показва липса на адекватна регулация и надзор и вероятно липса на достатъчно професионализъм. Предложението за общ пул де факто ще създаде картел между пенсионните дружества и те ще загубят и последния си стимул да подобрят представянето си.
Накрая, разбира се, съществува и чисто морален проблем. Като финансов министър г-н Горанов не е показал с нищо, че може да му се има достатъчно доверие да реформира каквото и да е. Държавният дълг продължава да расте с много високо темпо. Не са направени никакви смислени реформи, които да стимулират икономическия растеж и производителността. По много знаци личи, че единствената финансова политика на сегашното правителство е разпределянето на еврофондовете, т.е. липсва всякаква мисъл за далечното бъдеще.
Нещо повече – не са осъществени смислени реформи в банковата система. Разследването за КТБ беше потулено и никой не казва какво е състоянието на Фонда за гарантиране на влоговете, а и министерството на финансите не е показало никакви конкретни мерки, които да гарантират, че подобна кражба няма да е възможна в бъдеще. На този тежък фон е невъзможно да приемем опитите за недискутирана и много спорна реформа на пенсионната система, от която зависят старините на всички, за добронамерени. Ако министерството на финансите действително иска днешните работещи да имат добри и стабилни пенсии, то трябва да се откаже от счетоводните трикове и да помисли как да създаде условия за бърз икономически растеж и по-високи доходи.
