SHARE

Българският национализъм е на дневен ред в международните новини – от обрисуваната със свастики и келтски кръстове София, през твърденията, че в България храната е с по-ниско качество, отколкото в Западна Европа, чак до изказванията на Валери Симеонов за ромите и назначението му като отговорен за интегрирането на малцинствата – това е България в световните медии тази седмица.

Крайнодясното в България изобщо не е смешно”, пише The Balkan Insight.

Том Джунс е историк, който живее в България и разказва за The Balkan Insight историята на крайнодесните националистически движения в страните от бившия Съветски съюз – в частност българските „Обединени патриоти“.

Разказ за любовта на патриотите към “националистическия кич” – Джунс напомня за гайдите и кукерите на границата по време на предизборната кампания през март, когато коалицията ОП се опита да предотврати по този начин влизането на чужденци, а ситуацията дори ескалира до насилие.

“Подобни гротески може би могат да бъдат обект на подигравка, подобно на странен парад, но крайнодясното в България не е смешно. Техните лидери са известни с насилническите си, расистки коментари и дискурс на омразата. Симеонов [Валери Симеонов – бел. прев.], който държи поста на заместник-премиер, казва в парламента, че ромите са “свирепи хуманоиди” […]. Друг лидер на патриотите, Сидеров, който се слави с извършването на насилствени хулигански действия и дори атака над френското културно аташе, в миналото е отричал Холокоста, призовавал е към щурмуване на ромски гета и е разпространявал антимюсюлманска реторика, за да предизвика религиозни насилия пред единствената джамия в София.”

“Докато се разхождам в квартала си в София, избягвайки дупките и изпочупените тротоари, мога да видя многобройни келтски кръстове и свастики, нарисувани по стените, сграда след сграда. Изобилието от нацистки и крайнодесни символи, изписващи града, е игнорирано. Вероятно за това може да обвиним невежеството и липсата на исторически знания”, завършва текстът.

България е поредната източноевропейска държава, която обвинява международната общност в продажба на храна от по-ниско качество в страната си, отколкото на Запад, и стартира паневропейска дегустация, за да докаже становището си”, предава The Guardian. Статията разказва за подозренията, че големи компании използват по-ниско качество продукти в Централна и Източна Европа, отколкото в Германия, Австрия и Великобритания.

Новоизбраният премиер Бойко Борисов изглежда определя разликите в качеството като наследство от Студената война в коментари след заседание на българския кабинет. […] Не е ясно с какви доказателства разполага България относно претенциите си.”

След като изданието пита говорител на Българската агенция по безопасност на храните, получава отговор, че всъщност все още се събират данни и се провеждат изследвания, тоест резултати няма. Такива ще има най-рано на 30 юни. От Guardian посочват, че Чешката република, Унгария и Словакия са отправили подобни обвинения.

“Подозренията [относно качеството на храните – бел. прев.] са едно от оръжията, използвани от унгарското правителство начело с Виктор Орбан за атаки към Брюксел”, завършва заключението си The Guardian.

България: интеграцията на малцинствата поверена на крайнодясното”, гласи заглавие в Journal de Montreal. Става въпрос за назначението на Валери Симеонов начело на държавната политика за интеграция на малцинствата.
Изданието също се занимава с “богатата” биография на Симеонов, що се отнася до изказванията му относно малцинствата.

“Омеквайки в своите възгледи през последните месеци, Симеонов отсега нататък настоява за важността на образованието сред ромите и ролята му в тяхната интеграция на пазара на труда.”

Писателката Йоана Павлова разказва за The Calvert Journal историята на възраждането на българското кино. Павлова се фокусира върху новото поколение режисьори, “поколението ’89-а”, много от които привлякоха международното внимание през последните години.

Дискусиите около съвременното кино в България никога не са лесни”, пише Павлова.

В материала се разказва за иск, внесен от кинодейците едва преди дни, който настоява за промени в законодателството: по-ясни механизми и поставяне на режисьорите в центъра на процеса на работа са само част от исканията, под които стоят подписите на Камен Калев, Константин Божанов, Драгомир Шолев, Елиза Петкова, Ралица Петрова, Кристина Грозева, Петър Вълчанов и Теодор Ушев.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.