Като кървава и зрелищна корида започна битката за напускането на Обединеното кралство и в окото на бурята се оказа Гибралтар. От кабинета на Тереза Мей се чуха дори намеци, че Британия е готова за война, ако Испания ѝ вземе територията. От Мадрид също нанесоха тежък удар, като обявиха, че няма да наложат вето на приемането на Шотландия в ЕС, ако тя се отдели от Англия. Така испанците пресякоха една от основните тези на англичаните – че дори Шотландия да придобие незавимост, няма да може да влезе в ЕС.
Зад всичко това се крие историята на Гибралтар – конфликтна точка от началото на XVIII век. Гибралтарският полуостров и проток играят ролята на вход и изход към Европа. Един от най-натоварените морски коридори, ключовата територия позволява превозването на стока от Азия и Африка към Европа и Северна Америка.
Няма как да вкусим същината на конфликта без малко история – Гибралтар фигурира в територията на Испания от VIII век, но през 1713 г. е отстъпен на Великобритания с примирието от Ултрехт. Множество опити за връщане на полуострова с площ 6.8 кв. км. към Испания са правени оттогава – безуспешно.
Чиста стратегия – във времената на кулминацията на морската търговия Англия си осигурява стоманена хватка над това кой влиза и излиза през Средиземно море.
Два века по-късно, през 50-те години на XX век, испанският диктатор Франсиско Франко се опитва да върне територията към Испания, но не успява, след което налага пълна изолация на Гибралтар. Границите са отворени 16 години по-късно, като изпълнение на едно от условията за влизане в ЕС.
Днес в Гибралтар живеят основно испанци, повечето с произход от близката Андалусия. Въпреки това официалният език е английски, валутата – гибралтарски паунд, а населението – несигурно за бъдещето си след вота за изход от Европейския съюз.
Гибралтарците също имаха право на глас по време на референдума през юни миналата година – с изключително висока избирателна активност и 96% вот „за“ оставане в ЕС. От друга страна, жителите на полуострова отдавна са обявили предпочитанията си към Англия – един от последните референдуми през 2002 г. приключи с 98% за принадлежност към Обединеното кралство.
Интересите към полуострова далеч не са само исторически. Гибралтар е данъчен и офшорен рай. Лондон знае точно колко „струва“ малката точка на картата – и от гледна точка на контрол на трафика през Средиземноморието, и от тази на изгодните условия, които примамват инвеститори и захранват икономиката.
Процъфтяващата гибралтарска икономика разчита на единния пазар на ЕС и свободата на движението, това е от ключово значение за сектори като банкови и финансови услуги, туризъм, пристанищни дейности и онлайн търговия.
Именно членството в ЕС и стратегическата позиция заедно с гъвкавата търговска политика носи на Гибралтар славата на икономически оазис, почти недокоснат от финансовата криза през 2008 г.
След Брекзит първият министър на Гибралтар, Фабиан Пикардо, се нае с нелеката задача да се опита да запази колкото е възможно повече от привилегиите на съюза за Гибралтар – обратно на Тереза Мей, която се обяви за закони, които да сложат край на силата на европейското право. Според Пикардо “неконтролируемата миграция”, от която се страхуват на острова, всъщност е приток на работна ръка.
Най-голямата заплаха за Гибралтар е затварянето на границите по модела на Франко през ’69-а. Но това далеч не са единствените проблеми, които Испания би могла да създаде.
Бикоборство
Политическата корида започна скоро след като шокът около Брекзит се разнесе и всички повярваха, че Англия наистина си отива. Испания учтиво припомни на Острова, че ако напусне свободния пазар, Гибралтар също си отива.
Освен, разбира се, ако не се съгласят на съвместно управление.
По-емоционалните политици размениха остри изказвания. Бившият кмет на Лондон и Брекзит активист Борис Джонсън и неговият испански еквивалент Хосе Мануел Гарсия Магало, по това време министър на външните работи, изгряха в обществото с реплики като “стоене зад Гибралтар като скала” и “забиване на испанския флаг на скалата”.
И ето – на 1 април ЕС обяви, че подкрепя исканията на Испания към Острова относно Гибралтар. Доналд Туск, председателят на Европейския съвет, изпрати чернова на правилата за преговорите около напускането на Великобритания.
“Договор между ЕС и Обединеното кралство е неприложим на територията на Гибралтар без взаимното съгласие на Кралство Испания и Великобритания”, се казва в документа.
В него има изненадваща клауза, която дава правото на Испания да налага вето на сделки между Острова и ЕС.
Това е по-голяма власт над бъдещето на Гибралтар, отколкото на англичаните им се иска. През това време гибралтарската управа се оплака, че се чувства “изключена” от политическия процес в Англия и недостойно третирана от Европейския съвет и Испания.
“Брекзит е достатъчно сложен казус и без допълнителното усложняване от страна на Испания”, заявява министърът Пикардо.
Гибралтар е възможност за лагерите от двете страни на Ламанша да покажат сила и принципи – типичен пример беше вчерашното прогонване на испанския плавателен съд “Инфанта Кристина” от британските териториални води край Гибралтар – които, между другото, Испания не признава.
Разделяй и владей – това явно е новото мото на испанците, за които следващата стъпка бе да подкрепят открито намеренията на Шотландия да държи референдум за напускане на Обединеното кралство. Внимателно и деликатно, с оглед на конфликта около независимостта на Каталуния, испанското правителство заяви, че не насърчава отделянето на Шотландия, но ако то се случи легално и в синхрон с конституцията – ще се съгласи с промяната.
Испанският бик се засилва към Тереза Мей, която като тореадор реши да развее червения флаг на Brexit, уверена че ще се докаже на своята тълпа. Но в тази битка може да се окаже, че ще загуби както Гибралтар, така и Шотландия. Brexit се оказа една опасна корида, а още никой не е разбрал каква е наградата – за сега знаем само рисковете.
Едно е сигурно: подобни спорове и военни заплахи никога не се отправяха, докато Британия беше част от Европейския съюз, който неслучайно е наричан „проект за мир“.
Карикатура: telegraph.org/BoBo
