SHARE

Понякога се сещам, че съм филолог, понякога се сещам за Виктор Пелевин и неговият роман „Generation „П“. Естествено, това се случва много рядко. Сещам се за Пелевин при всеки пореден гаф на някоя от властите, който звучи като рекламно послание.

Следя развоя по казуса на 18-годишната Мария Гиздева от Стара Загора. Момичето е било подмамено в дома на изпечения рецедивист Богдан Динев. 62 годишният мъж се опитал да се „възползва“ насила от 18-годишната Мария, но тя го намушква няколко пъти със сгъваем нож, който се намира в дома му. Момичето избягало от местопрестъплението, а по-късно Богдан умрял от кръвозагуба. След смъртта му серийният изнасилвач е открит от племенницата си. Естествено „за норматив“ полицията достига до Мария и тя беше задържана от прокуратурата в Стара Загора. Да, службите изпуснаха братя Галеви и Брендо, но задържаха Мария. Момичето набързо се сдоби с обвинение в предумишлено убийство. Какво да кажа освен „на прокуратурата рецидивистите са й скъпи“. След малко обществен натиск, все пак, днес Мария е извън ареста, а обвинението й е за причиняване на тежка телесна повреда и последвала смърт. Няма да се впускам в правни квалификации, най-малкото защото не съм юрист, но у нас все пак съществува институтът на „неизбежната отбрана“. В ситуация на неизбежна отбрана ли е била Мария? Всичко сочи в тази посока.

Като цяло институтът на неизбежната отбрана в България не функционира успешно. В Наказателния кодекс е записано, че не е общественоопасно деянието, (онова) което е извършено при неизбежна отбрана – за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго, чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. А както всички добре знаят, дяволът е в детайлите. Според НК превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението. Да излезем от конкретния казус на Мария до приключване на всички дела и установяване по безспорен начин на всички факти (да се надяваме, че ще има справедлив процес). Да разгледаме хипотетичен случай, в който имаме жертва – жена и съответно насилник – сериен извършител на сексуални престъпления. Как точно трябва да реагира жертвата? Да й се вменява вина, че е убила умишлено мъж, който е сериен престъпник, докато я е насилвал? Често жертвите на подобен род престъпления живеят с мисълта, че те са виновни за случилото им се. В нашия хипотетичен казус жертвата ще трябва да живее с вина х 2. Веднъж, че се е превърнала в обект на сексуално посегателство и втори път, че е оказала съпротива на насилника си, в следствие на което той е умрял. Кой е виновен? Поради трайната деформация на правораздавателната ни система България често се оказва единствената страна в Европа, която има навика да наказва гражданите си, които са станали жертва на престъпление за сметка на действителните престъпници. Това става с активната помощ на прокуратурата, обвиняваща жертвите, когато са оказали съпротива на тези, които държавното обвинение протежира – често от другата страна на закона. Никога няма да забравя срещата си с Евстати Панев. Пенсионираният полицай простреля знаковия пернишки взломаджия Николай Александров – Пора.

Срещнах се с Панев през 2010 г. Тогава той имаше работилница за бъчви. Изтърсих се неканен у тях, с оператор и камера. Вместо да ме изгони, мъжът ми разказа историята си. Каза ми „Как да опиша с думи 5 секунди, които промениха всичко?“

Пенсионираният полицай се видял принуден да простреля 35-годишният си криминално активен племенник, докато Пора се опитвал да го убие с брадва. Александров се опитвал да разцепи главата на чичо си, а родителите му отвличали вниманието на Панев. Всичко започнало невинно, пенсионираният полицай тръгнал към работното си място на охранител. За нещастие Александров го срещнал по пътя, разминали се и после го догонил с брадва в ръка. Панев прострелял племенника си и родителите му го откарали в болница. Няколко дни по-късно агресорът починал там. След фаталната за Пора дата – 21 октомври 2007 година – чичо му се превърнал в обвиняем и подсъдим. Панев е съден за убийство в състояние на афект. След серия съдебни перипетии мъжът е оправдан за смъртта на Пора, но е осъден за превишаване пределите на неизбежната самоотбрана. Осъден е, защото затвора на пистолета му наранил ръката на майката на Пора, която се опитвала да попречи на Панев да стреля, докато синът й се опитва да му разцепи главата с брадвата. Понятието „престъпен сговор“ пак ще го пропусна, както вече казах, не съм юрист. В случая институтът на неизбежна отбрана регламентира, че когато се говори за защита, която съответства на характера и опасността на нападението, най-често се разбира защита, която е идентична на нападението. Нападат те с брадва, отвръщаш с брадва – това е. А откъде Панев да вземе брадва в подобна ситуация не е ясно. Истината е, че на дистанция от 2 – 3 метра нападателят с хладно оръжие има превес над обекта на нападението, дори той да е въоръжен с огнестрелно оръжие. Но това също няма значение в съда. Или поне доскоро нямаше. И като се върнем към нашия хипотетичен казус с жената, жертва на изнасилване – то тя не е трябвало да използва сгъваем нож срещу насилника си, а явно е било нужно да му се противопостави с физиката, която й е дала природата. Толкова! Изкривената логика, води до изкривени закони, а те водят до изкривено поведение. Гражданите, които не искат да умрат от ръцете на насилниците, които не искат да бъдат насилвани, са виновни за начина по който са се противопоставили. Но както се казва, по–добре 9 да те съдят, а не 6 да те носят….

На този фон в масовия случай държавното обвинение се проваля, когато съди изпечени престъпници, но успява да постигне осъдителни присъди срещу хората, които са им се опълчили. Това е наистина потресаващо. Обществото ни издържа съдебна власт, която по никакъв начин не е гаранция за постигането на справедливост. Институтът на неизбежната самоотбрана несъмнено трябва да се актуализира и да се „хармонизира“ с реалността.