SHARE

Борис Джонсън отново е на поход да стане премиер на Британия. Не че някога кампанията му е приключвала, но последния път амбициите му бяха попарени от преврат в последния момент и той дълго време трябваше да се задоволява с това да седи отстрани и чака момента, в който да се обърне срещу втори британски премиер от собствената му партия.

Сега причината е, че Джонсън не е доволен от плана на Тереза Мей за излизане от ЕС – той е твърде „мек“ и щял да превърне страната в „колония“ на ЕС.

Не много отдавна -през 2016 г., на сутринта след победата на референдума за Brexit, когато се предполагаше, че Джонсън ще е следващият премиер – неговата визия за Брекзит не бе много по-различна от тази на Мей сега. Тогава Джонсън твърдеше, че не може Брекзит да е много твърд, тъй като все пак 48% от избирателите са гласували за оставане в ЕС.

Но много неща оттогава се промениха. Най-вече Джонсън от някогашен любимец на либералното (и проевропейско) крило в партията се превърна в най-омразния им политик. Причината: лъжите, изречени по време на кампанията, и готовността му да хвърли страната (и партията си) в безумен хаос с Brexit само и само за да подсили премиерските си шансове.

Затова Джонсън си намери нови съюзници. Твърдите евроскептици, които едно време бившият консервативен премиер Дейвид Камерън наричаше „откачалки“ и „килерни расисти“.

Същите тези „откачалки“ обаче сега си търсиха лидер, който да донесе Брекзита, за който те (и някои богати донори) бленуват: скъсване на всички отношения на Британия с ЕС и превръщането на страната в данъчен рай от сорта на Сейшелите.

Но харизмата на Джонсън минава далеч отвъд тях. Някога той бе абсолютният любимец на партията – сладкодумен и оригинален, „велик комуникатор“, който често в речите си използва заемки от Чърчил и иска със същия речеви размах да прокара Британия през новия й „мрачен час“ – битката за Брекзит.

Има само един проблем. Чърчил се бори за нацията си срещу външна заплаха – нацистите и Втората световна война. А Борис-Джонсъновият „Мрачен час“ си бе създаден еднолично от него, като подкрепи кампанията за напускане на ЕС и сега е пряк виновник за трагикомично състояние на британската политика.

Също така Чърчил е непреклонен в идеалите си и решимостта си. Джонсън не можеше да реши дали да подкрепи оставането на Британия в ЕС или не, като дори написа две статии в тогавашната си колонка в Telegraph – една в подкрепа на оставането и една за напускане – в крайна сметка публикува последната.

Дори сега – когато отново наточи ножа си срещу следващия премиер, решението не дойде от него. Трябваше първо министърът по Брекзит Дейвид Дейвис да напусне, за да реши Джонсън, че първата пушка е гръмнала и е време отново да стане премиер.

И сега Джонсън може да причини дори по-голяма беда за страната си от Брекзит – а именно управление на идеологически близкия до Карл Маркс и Леон Троцки – Джеръми Корбин.

Лидерска надпревара между консерваторите със сигурност ще има. За да бъде предизвикана сред консервативните депутати, трябва да се намерят 48, които да поискат оставката на Тереза Мей. След тях ще се проведе вътрешен за парламентарната група вот на недоверие и ако 126 депутати гласуват против Тереза Мей, то ще се отвори възможност тя да бъде предизвикана от друг консерватор.

И изглежда лидерът на твърдите евроскептици Джейкъб Рийс Мог е сключил пакт с Борис Джонсън последният да е премиер.

Но това няма да му е достатъчно. При настоящата криза има две възможности Тереза Мей да падне от власт.

На първо място,  Борис Джонсън да обедини по-голяма част от опозицията в партията срещу нея. Засега гласовете не му стигат – той имат зад себе си твърдите евроскептици на Рийс Мог и собствените му „умерени привърженици“.

Ключово ще бъде дали ще може да постигне споразумение с някоя от другите групи сред британските депутати. Сред евроскептиците двете основни са свързаната с Мърдок група от депутати около Майкъл Гоув и тези на Андреа Ледсън (и двамата засега подкрепят Тереза Мей).

Те двамата – Майкъл Гоув и Андреа Ледсън – трябва да бъдат зорко следени в следващите дни – преди две години именно те отнеха коронацията на Борис Джонсън за премиер, същите могат да му сложат короната сега.

Борис може да се пробва да постигне споразумение и с някои от проевропейските групи – макар засега в техен интерес да изглежда да е да запазят решението на Мей.

Но има и друга възможност. Дори превратът на Борис да не мине (и той отново да се прости с мечтата си да е премиер), Тереза Мей ще изгуби подкрепата на евроскептиците и с това мнозинството си в парламента за Брекзит. Това означава, че й трябва подкрепа от опозицията в лицето на Лейбър.

Нейният лидер Джеръми Корбин вчера беше критичен към предложения от Тереза Мей вариант за излизане. Умерените депутати в партията му обаче могат да подкрепят Мей, за да спасят страната от излизане без никаква сделка.

Ако това обаче не стане – и Тереза Мей не получи подкрепа нито опозицията отвъд партията си, нито от опозицията вътре в партията си, – могат да последват предсрочни избори и на тях Джеръми Корбин да стане премиер.

Така за втори път (не без помощта на много други) Борис Джонсън отново хвърля страната си в пълен хаос само и само за да постигне мечтата си – да стане премиер и поведе нацията с „Фактора Чърчил“, както бе озаглавил една от книгите си.

По подобен начин, особено в първите си месеци на премиер, Тереза Мей се мислеше за новата Маргарет Тачър и това завърши трагикомично.

Лошото е, че след „новата Тачър“ и „новия Чърчил“ се задава и „новият Ленин“. И най-вече – за разлика от първообразите – „новите“ не предлагат нищо „ново“, а живеят в сенките на хора, наистина променили историята.

SHARE