Вдъхновена от Кафка справедливост, реализирана под влияние на тежки наркотици
Помните ли записите на разговорите между съдийките Янева, Ченалова и адвокат Мондешки, които бяха публикувани наскоро? По тях има образувано дело. Но не такова дело, което да провери истинността на твърденията в разговорите и евентуално да разследва магистрати и политици за редица престъпления. Не. Делото е прекратено в момента, тъй като разследващите издирват шпионин. ШПИОНИН! Този, който е направил записа – това е единственото важно тук.
Цели 4 лета Владимира Янева заема позицията на председател на Софийски градски съд, където е избрана скандално и е освободена заради именно случай, в който незаконно разрешава подслушване. Няма значение, трябва всичко да се потули.
В т.нар. „Яневагейт“ става дума за гнилоч. За зависимости, за кадруване, за паралелна власт, която взима решенията, нямаща нищо общо със законите. Някой може да опрасква някои, а на други купува къщи в Барселона. И не се разследват твърденията в този разговор. Защото е записан незаконно. Не защото не е автентичен и е подправен…
Ще речете – и в нормалните държави има корупция и некадърност. Разликата с нормалните държави е, че когато там нещо такова стане известно, има последствия. Реална отговорност. Тука има тупкане на топки, снишаване, потулване и изчакване интересът да отшуми, за да продължи Владимира Янева да е съдия в СГС и до днес.
Хората, които трябва да следят за изпълняването на закона, се оказват сред тези с най-голяма нужда да бъдат следени дали го изпълняват. Но тука е така.
Фарук Бекташ, турски гражданин, и обвинен в отнемането на 2 живота при катастрофа, и поставен под домашен арест. И избягал. Търсят го. Законът бил такъв, че му правели 15 проверки на ден дали си е вкъщи, но не могло да се направи нищо друго. Тъй рече вътрешният министър, не си го измислям. Сега този го търсят. Международно. Не е ясно къде е.
Значи и законите ни са дебилни. Но законите реално и нямат значение, защото правят каквото си искат.
В друг случай пък съдът заявява, че турският гражданин Бююк вероятно ще бъде подложен на политическо преследване в страната си. Турция иска, вероятно за да го подложи на мащабните гонения и чистки, предприети след странния опит за преврат. Съдът отказва екстрадицията му в югоизточната ни съседка. На две инстанции. После външният им министър разпалено на митинг обявява, че този човек ще бъде доведен, за да си получи заслуженото. Няма проблем – скоро след това българските власти го предават, нарушавайки собствените си закони. Майната му, важното е изперкалият комшия Ердоган да не ни набройка и нас.
Щото този параноик може да обвини в измяна онзи немалък фрагмент от политическото ни статукво, който нескрито от десетилетия следва турския национален интерес (и още колко други), подчинявайки изпълнителна, съдебна и законодателна власти и узурпирайки икономиката на България с обръчи от фирми, на които разпределя порциите в държавата. А негласните партньори на родната политическа стабилност са ни скъпи.
Изброените примери са само малка част от нещата, станали известни в публичното пространство напоследък. Колко ли примери за изнасилване на справедливостта, за които обществото не научава, има всеки ден?
Мразя да пиша текстове, в които не предлагам решение. Защото след като някой ги прочете, ще му остане горчивина от това как гнусотията в България побеждава.
Затова давам решение на проблема с липсата на справедливост у нас. Нека всички знакови дела от обществен интерес да се водят във Фейсбук. Like – за осъдителна присъда. Коментар – за оправдателна. Споделяне – за извънсъдебно споразумение.
Да, наистина дадох жалко и смехотворно предложение. Но тъжното не е само в моето безсилие. Тъжното е, че дори с импулсивността си и с правната си неграмотност фейсбук-съдилищата ще имат по-високо ниво на справедливост от това на родната правосъдна система.
Защото за хората България е светиня. А за едни властови прослойки и благодарение на тях в България све е тиня.
