„Ню Йорк таймс“ спечели „Пулицър“ заради статиите си, посветени на усилията на Владимир Путин да прокара руско влияние в други страни. Статията на Нийл Макфаркухар от 28 август 2016 г. за руската пропаганда е една от тях – в която подробно се описват много от опитите на Русия да повлия на западния свят чрез своята пропагандна машина.
По време на бурен дебат дали Швеция да стане военен партньор на НАТО изведнъж възникна обезпокоителен проблем – порой от изопачена и откровено фалшива информация заля социалните медии, обърквайки общественото мнение по въпроса.
Твърденията бяха тревожни – ако Швеция – държава, която не е член на НАТО, подпише сделката, алиансът ще складира тайни ядрени оръжия в шведската почва; НАТО би могъл да атакува Русия от Швеция без одобрението на правителството; войници на НАТО с имунитет от съдебно преследване ще могат да изнасилват шведките, без да се страхуват от наказателни обвинения.
Всички те бяха фалшиви, но дезинформацията започна да се разлива по традиционните новинарски медии и тъй като по това време министърът на отбраната Питър обикаляше страната, защитавайки пакта в речи и на общински срещи, той бе многократно подлаган на разпит относно лъжливите истории.
„Хората не са свикнали с това и се уплашиха, питайки на какво могат да вярват, на какво трябва да вярват”, разказва Маринет Радево, говорителят на г-н Хълтквист.
Както често се случва в такива ситуации, шведските власти така и не успяха да идентифицират източника на фалшивите сведения. Но многобройни анализатори и експерти в американски и европейски разузнавателни служби посочиха Русия като основен заподозрян, отбелязвайки, че предотвратяването на разширяването на НАТО е централна точка във външната политика на президента Владимир Путин, който нахлу в Грузия през 2008 г. до голяма степен за да предотврати тази възможност.
В Крим, Източна Украйна, а сега и в Сирия г-н Путин парадираше с модернизирана и по-здрава войска. Но той не разполага с икономическа сила и цялостна мощ открито да се противопостави на НАТО, на Европейския съюз или на САЩ. Вместо това той активно инвестира в програми за превръщане на информацията в оръжие, използвайки разнообразни средства, за да сее съмнение и разделение. Целта е да се отслаби сътрудничеството между държавите членки, да се всее раздор във вътрешните им политики и да се разсее опозицията срещу Русия.
„Москва разглежда международните отношения като система от специални операции и искрено вярва, че тя сама по себе си е обект на западни специални операции”, казва Глеб Павловски, който помага за основаването на кремълската информационна машина преди 2008 г. „Сигурен съм, че има много центрове, някои свързани с държавата, които са замесени в измислянето на такъв тип фалшиви истории.”
Разпространяването на фалшиви истории не е нищо ново, Съветският съюз посвети значителни ресурси на това при идеологическите битки по време на Студената война. Днес все пак дезинформацията е раглеждана като важен аспект на руската военна доктрина, тя е насочена към политическите дебати в определени държави и е значително по-сложна и мащабна от преди.
Потокът от подвеждащи и неточни истории е толкова силен, че НАТО и ЕС са създали специални служби, които идентифицират и опровергават дезинформацията, в частност твърденията, произлизащи от Русия.
Нелегалните методи на Кремъл се появяват и в САЩ, казват американски държавни служители, идентифицирайки руското разузнаване като вероятен източник на изтеклите мейли на ръководството на демократите, които всяха смут по време на президентската кампания на Хилъри Клинтън.
Кремъл използва както традиционни медии като новинарската агенция „Спутник“ и телевизия RT, така и тайни канали както във Швеция, които обикновено са непроследими.
Русия използва двата подхода за обща атака, заяви говорителят на шведската служба за сигурност Вилхелм Унг, когато представяше годишния доклад на агенцията за 2016 г. – „имаме предвид всичко от интернет тролове до пропаганда и дезинформация, разпространявана от медийни компании като RT и „Спутник”.
Основната цел на руската дезинформция, казват експерти, е да всее съмнение в официалната версия за събитията – дори да разколебае самата идея, че съществува инстинска– и по този начин да насърчи политическа парализа.
Най-известният успех на дезинформацията се случи в началото на 2014 г. с първоначалното объркване относно внедряването на руски сили, нахлуващи в Крим. Това лято Русия произведе главозамайващ брой теории относно унищожаването на малайзийския самолет над Украйна, обвинявайки ЦРУ и най-вече украински бойни пилоти, които били объркали самолета с такъв на руското президентство.
Лавината от истории помогна за покриването на простата истина, че зле обучени бунтовници случайно са свалили самолета с ракета, предоставена от Русия.
Москва категорично отрича употребата на дезинформация като средство за влияние върху западното обществено мнение и описва обвиненията за явни или дискретни атаки като „русофобски’’.
„Съществува впечатлението, че като в хубав оркестър много западни държави всеки ден обвиняват Русия, че е заплашвала някого”, каза Мария Захарова, говорителката на руското външно министерство, на скорошен министерски брифинг.
Проследяването на отделните нишки на дезинформацията е трудно, но в Швеция и на други места експерти са откроили характерен профил, който те свързват с кампаниите за дезинформация на Кремъл.
„Динамиката е винаги една и съща: започва някъде от Русия, от руски държавни медии или различни сайтове, или източници от подобен характер”, казва Андерс Линдберг, шведски журналист и адвокат.
„Тогава фалшивият документ става източник на новина, която се разпространява в крайно леви или крайно десни сайтове”, казва той. „Тези, които разчитат на тези новинарски сайтове, предават историята и тя се разпространява. Никой не може да каже откъде идва, но в крайна сметка тези истории се оказват ключов проблем при вземането на политически решения за сигурността.”
Въпреки че темите могат да са различни, целта е една и съща. „Това, което правят руснаците, е да градят разкази; те не градят факти’, казва г-н Линдберг. „Основният разказ е „не вярвай на никого”.
Превръщането на информацията в оръжие не е някакъв проект на политически експерт от Кремъл, а интегрална част от военната доктрина на Русия – наричана от някои висши военни фигури „решителна” бойна граница.
„Ролята на не-военните средства за постигане на политически и стратегически цели нарасна и в много случаи тяхната сила е по-голяма от тази на оръжията, що се отнася до ефективност”, пише пред 2013 г. ген. Валери В. Герасимов, началникът на генералния щаб на руските въоръжени сили.
Основна цел на Кремъл е Европа, където възходът на популисткото дясно и намаляващата подкрепа за Европейския съюз създават дори по-възприемчива публика за руския консервативен националистически и авторитарен подход на управлението на г-н Путин. Миналата година Европейският парламент обвини Русия за „финансиране на радикални екстремистки партии” в държавите членки и през 2014 г. Кремъл отпусна заем от 11,7 милиона долара на Националния фронт, крайнодясната партия във Франция.
„Руснаците са много добри в примамването на всеки, който e недоволен от либералната демокрация и това се разпростира от крайно дясно до крайно ляво”, казва Патрик Оксанен, редактор в шведската новинарска група MittMedia. Основната идея, казва той, е че „либералната демокрация е корумпирана, неефективна, хаотична и най-вече недемократична”.
Друго послание, широко неизказано, е, че на европейските правителства им липсва компетентност да се справят с кризите, пред които са изправени, в частност имиграцията и тероризма, и всички държавници са американски кукли на конци.
В Германия притесненията от имигрантско насилие нараснаха, след като 13-годишно момиче от руско-германски произход каза, че е било изнасилено от мигранти. Руска телевизия предаде новината и задълбочи историята. Дори след като полицията разобличи твърдението като фалшиво, руският външен министър Сергей Лавров продължи да напада Германия.
Във Великобритания анализатори казват, че кремълските англоезични издания активно са подкрепяли кампанията на страната за напускане на ЕС въпреки твърденията им за обективност.
В Чехия тревожни и сензационни истории, представящи САЩ, ЕС и имигрантите като злодеи, ежедневно се появяват в цяла група от около 40 проруски сайта.
По време на военните упражнения на НАТО през юни статии в тези сайтове твърдяха, че Вашингтон контролира Европа чрез алианса, а Германия е местният шериф. Повтаряйки дезинформацията, появила се в Швеция, те предаваха, че НАТО планира да складира ядрени оръжия в Източна Европа и би нападнала Русия оттам, без да иска разрешение от местните власти.
Проучване на European Values, пражки тинк-танк, показва, че 51% от чехите имат отрицателно мнение за ролята на САЩ в Европа, само 32% са положителни към ЕС и поне четвърт вярват на някои елементи от дезинформацията.
„Данните показват как общественото мнение се променя вследствие на дезинформацията, идваща от тези източници”, казва Якуб Янда, зам.-директорът по публични и политически въпроси. „Те се опитват да приличат на нормални медии, въпреки че имат тайна адженда.”
Не всички руски опити за дезинформация успяват. Версиите на „Спутник“ на различни скандинавски езици не успяха да привлекат достатъчно читатели и бяха затворени след по-малко от година.
Както RT, така и „Спутник“ се представят като независими, алтернативни гласове. „Спутник“ твърди, че „казва неизказаното”, въпреки че ежедневните новини разчитат много на статии, взети от други източници. RT използва лозунга „Питай повече”.
И двете медии представят Запада като мрачен, разделен, брутален, упадащ, пренаселен с агресивни имигранти и нестабилен. „Те искат да изобразят Европа като континент, който се разпада”, казва в интервю шведският министър на отбраната Хълтквист.
RT често изглежда обсебена от САЩ, представяйки живота там като адски. На деня, в който президентът Обама говори на конгреса на демократите например, тя наблегна на различни протестни демонстрации наместо на изказванията. RT е и защитник на републиканския кандидат Доналд Тръмп, смятайки, че той е очернян от традиционните медии.
Маргарита Симонян, главен редактор на RT, заяви, че каналът е бил откроен като заплаха, защото предлага различен прочит от „англо-американския медийно-политически елит”. RT смята, че тя иска да осигури „перспектива, която иначе липсва при традиционните медии”.
Прицелването към Запада от Москва с дезинформация е още от времето на Студената война и т.нар. „активни мероприятия”. Те са включвали например течове или дори писане на статии за симпатизиращи им вестници в Индия, с надеждата, че така те евентуално ще бъдат подхванати от Запада, казва професор Марк Крамър, експерт по Студената война от „Харвард“.
Така бе разпространена историята, че СПИН е проект на ЦРУ, която отрови дебатите за болестта за десетилетия напред. Тогава, преди разпада на СССР през 1991, Кремъл продаваше комунизма като идеологическа алтернатива. Сега, казват експерти, идеологическият компонент се е изпарил, но целта за отслабване на противника остава.
Наскоро в Швеция това се прояви в серия от странни подправени писма и новинарски статии за НАТО, свързани с Русия.
Фалшифициране на подписа на на г-н Хълтквист върху бланка на Министерството на отбраната насърчи голяма шведска фирма да продаде артилерия на Украйна – ход, който би бил незаконен в Швеция. Говорителят на министъра Радебо сложи край на тази история, но на международна конференция г-н Хълтквист все пак беше изправен пред множество въпроси относно несъществуващата продажба.
Русия също направи поне един опит да повлияе на дебата. По време на семинар през пролетта Владимир Козин, старши съветник на руския институт за стратегически изследвания, свързан с Кремъл и руското разузнаване тинк-танк, говори против каквато и да е промяна в неутралитета на Швеция.
„Наистина ли имат нужда да изгубят неутралитета си?”, каза той за шведите. „За да позволят разполагането на нови военни бази на САЩ на тяхна територия и за да изпратят националните си войски да вземат участие в съмнителни регионални конфликти?”
Какъвто и метод или съобщение да използва Русия, тя очевидно иска да спечели всяка информационна война, както Дмитрий Кисельов, най-известният руски телевизионен водещ и директор на организацията, която държи „Спутник“, даде да се разбере наскоро.
По време на 75-ата годишнина на съветското информационно бюро това лято Кисельов заяви, че ерата на неутралната журналистика е приключила. „Ако ние правим пропаганда, значи и вие правите пропаганда”, каза той, насочвайки съобщението си към западните журналисти.
„Днес е много по-скъпо да убиеш вражески войник, отколкото по време на Втората световна война или през Средновековието”, каза той в интервю за държавната „Русия 24”. Въпреки че бизнесът на „убеждаване” също е по-скъп сега, „ако можеш да убедиш някого, не е нужно да го убиваш”.
Автор: Нийл Макфаркухар
Фотограф: Сергей Пономарев/New York Times
Превод: Мария Никодимова
