В музиката има понятие „слабо време“ – времето извън силните и относително силни времена в рамките на такта, което е станало нарицателно за неадекватно включване в изпълнението.
В политиката август е „слабо време“ – жега, хората са в отпуск и социалните мрежи преливат от снимки на плажове и екзотика. Но тази година се наблюдава необичайна за времето си политическа активност, заглушаваща суджуците и купуването на гласове.
Министри, някои от които вицепремиери, извършват набези по крайбрежието, депутати биват привиквани да внасят сигнали до прокуратурата за стари сделки, а мълчалите с години почетни обитатели на политическия Олимп проговарят.
Това ни кара да си зададем въпроса „Защо сега?“.
В краткосрочен план най-важното събитие в обществения живот е излъчването на парламентарната квота във Висшия съдебен съвет – след месец трябва да знаем имената на тези, които след 2 години ще изберат новия главен прокурор, а междувременно ще кадруват в правосъдната система. Депутатите ще трябва да ги изберат с квалифицирано мнозинство – т.е. две трети. Това може да обясни демонстрацията на сила в това „слабо време“.
Предстои да видим доколко демонстриращите сила ще реализират заплахите си или ще ги използват само за инструмент да получат необходимите им за избора на „целесъобразни“ членове на ВСС гласове.
Едно е сигурно – морфологията на новия Висш съдебен съвет ще резонира дълги години и ще определя дали е правова държавата ни.
Снимка: Веселин Боришев/Клуб Z
