Проблемите у нас никога няма да се решат, докато няма критично мнозинство, което да ги припознае и правилно подреди като приоритети за решаване. Иначе виждаме всеки ден как наред с провокаторите, на улиците действително има десетки хиляди, а пред тв стотици хиляди, а може и милиони, които искат промяна, но си я представят от невъзможните заплати до безумното управление чрез пряка демокрация.
Всъщност всички разбираме, че така повече не може и реално е нужна промяна на самата политическа система. Навярно осъзнаването ще започне, когато се появи критично мнозинство с разбирането, че гласоподавателите на практика гласуват, но изборът, ако го има, се свежда до „миноритарния“ пакет във властта за решаване на някакви текущи техни проблеми в степен, която да ги държи вкъщи, а не на улиците. И така до следващото излизане на улицата.
„Мажоритарният пакет“ се държи от партиите на бившата номенклатура и служби, независимо как се казват. И явно не подлежи на смяна чрез вот.
Дори в редкия случай, когато техният парламентарен компонент не достига, в добавка идват компонентите „съдебна система“ и „служби“ плюс медиен контрол, така че да склонят към „сътрудничество“ всеки случайно добрал се до изпълнителната власт неконтролиран политик. А профилактиката това да не се допуска е много важен превантивен властови лост – чрез компромати, медии и директен натиск.
В тези „добавки“ за влияние е заровено кучето…
Неслучайно чувате как партия в опозиция дава ултиматум, че ако някой не напусне, следват избори и се чудите как така могат да ги предизвикат и защо все прокарват каквито закони им хрумнат без проблеми, уж в опозиция.
И всичко това е заради контрола върху държавния бюджет, собственост и лостове за влияние върху частния сектор, т.е за извличането на рента.
На този фон как ви звучат споровете между ляво и дясно – не е ли като дали мишката да поеме по левия или десния коридор на лабиринта в клетката? Или предпочитате либерално или консервативно да ви ограбват?
И така ще е, докато не се обединят достатъчно много хора, на които им е скъпа България поне колкото семейството и личния им живот.
Как да стане, идеи?
Все пак може би някаква политическа сила с визия за България и лидери, които раждат доверие, да я осъществят?
Или чакаме… както винаги някой отвън да донесе промяната?
