В Германия предстоят избори след точно две седмици. Журналистите на германския Spiegel Клаус Бринкбаумър и Рене Пфистер подлагат канцлера Меркел на кръстосан разпит относно въпросите, които вълнуват Европа и германското общество: за очакваната победа и четвърти мандат на Меркел, за надигналия се популизъм в САЩ и европейските ценности, както и важните политически решения, които канцлерът взе през последните години.
Spiegel: Г-жо канцлер, искаме да поговорим с Вас за властта, но също така и за непотизма, който тя поражда. Повечето политици осъзнават, че влиянието и властта са като наркотик. Пристрастена ли сте?
Меркел: Надявам се, че не. Не.
Spiegel: В последните си години бившият канцлер Хелмут Кол не успя да сдаде властта и пропусна възможността да се пенсионира достойно. Четвъртият му мандат не беше нито благоприятен за страната, нито за Християндемократичния съюз (CDU). Смятате ли, че ще попаднете в същия капан като Кол?
Меркел: До ноември миналата година сериозно обмислях дали трябва да се кандидатирам отново. Не мисля, че това е естествено решение по никакъв начин, но прецених, че притежавам необходимата сила и че все още имам интерес: към хората, животът им и променящата се страна, също така и към предизвикателствата, които политиката предоставя. Мисля, че е изключително значение да не си мислиш, че вече знаеш всичко.
Spiegel: Знаете ли как да обуздаете арогантността си и да се предпазите от пристрастяване към властта. Имате ли статегия за обуздаване на арогантната власт и предпазване от пристрастяване към властта?
Меркел: (Смее се.) Чета критични статии в пресата.
Spiegel: О, наистина ли?
Меркел: В ролята си на канцлер аз съм – както и би трябвало да бъде – постоянно под микроскопа едновременно на обществото и на медиите. За мен е важно и хората, с които работя, да ми казват открито как виждат нещата. Допълнителен добър индикатор е настроението в собствения ми избирателен район. Когато съм там, което се случва често, никой не е особено развълнуван или впечатлен, че ще се срещне с канцлера. Хората там веднага ми казват какво върви добре и какво не.
За кампанията в Германия, ролята на медиите и малките партии
Spiegel: Кампанията би била доста по-жива, ако имаше повече от един дебат по телевизията. Защо бяхте против на това?
Меркел: Защото кампанията в медиите приема различни формати, например граждански форуми или регионални предавания. И нямаме президентска система в Германия, хората гласуват за партии, не за специфични кандидати. От перспективата на по-малките партии дори един-единствен телевизионен дебат е мразена аномалия, защото само водещите кандидати от консерваторите и социалдемократите участват.
Spiegel: Загрижеността Ви за малките партии е трогателна.
Меркел: Плурализмът в кампанията, включително в телевизионните дебати, отразява факта, че в Германия не избираме личност, а партии, за разлика от САЩ и Франция. Имаме различна система.
Spiegel: Защо разчитате на немските военни самолети да пътувате по време на кампанията си?
Меркел: Възползвам се и от възможността да летя с хеликоптери на федералната полиция, като и двете са в синхрон с правила, които съществуват от десетилетия. Един канцлер трябва да бъде достъпен по всяко време и да бъде в позиция да върши работата си по най-добрия възможен начин. Трябва да имам възможността незабавно да се върна в Берлин, ако се наложи. Съществуват и съображения за сигурност.
Разбира се, партията трябва да понесе цената за всички тези полети в синхрон с правилата, а бюджетната комисия в парламента е наясно с тези неща. Всичко е прозрачно. През 2005, когато бях претендент за мястото на канцлер Шрьодер, който можеше да се ползва от военните самолети, използвах самолет на частна компания и не се възползвах от гарантираната законово възможност като ръководител на партия да ползвам военни самолети.
Spiegel: Все пак използването на такива самолети е голяма привилегия, на която се радват само канцлерите.
Меркел: Не съм съгласна. Аз винаги съм на работа, дори когато съм на събитя на партията или почивам. Не се оплаквам – точно обратното. В такъв случай бихте могли да кажете, че способността на претендента да се фокусира основно над кампанията е приимущество в надпреварата. Везните се уравновесяват.
Spiegel: Мислите ли?
Меркел: Разпределянето на времето за кандидати без длъжност в правителството е различно от моето. Без значение къде съм, винаги трябва да имам задълженията си като канцлер наум.
Spiegel: Светът е Вашата сцена, докато претендентът трябва да прави задължителните визити във фабрики и по пазари.
Меркел: Всъщност аз се наслаждавам на тази кампания, но все пак трябва да се погрижа за задълженията, свързани с длъжността ми, които също ми носят радост.
Spiegel: Бившият говорител на правителството ви Улрих Вилхелм стана председател на публичната телевизия BR скоро след като напусна канцлерството. Съветникът Ви относно медиите Ева Кристиансен беше дългогодишен член на борда на съветниците в ZDF. Говорителят Ви Щефен Зайберт дойде от ZDF и има гарантирано право на завръщане. Всички говорят за важната дистанция, която държавната телевизия трябва да пази от държавата. Съществува ли тя в действителност?
Меркел: Има множество примери на политици, които се насочват към бизнеса, и хора, които се движат между журналистиката и политиката. Бивши журналисти на SPIEGEL например са съветвали германски външни министри – нещо, което би трябвало да Ви удовлетворява, защото показва степента на уважение, която ние имаме към качествената журналистика. Гарантираното право на завръщане съществува и в публичния сектор, то не е нищо специално.
Spiegel: Ако г-н Вилхелм работеше за канцлер на Социалдемократите, мислите ли, че щеше да бъде нает от BR?
Меркел: Това е въпрос, който трябва да зададете на тях.
Дизелгейт
Spiegel: Нека за момент продължим по въпроса за непотизма. Матиас Висман, с когото едно време работихте в кабинета на Хелмут Кол, е президент на германската Асоциация на автомобилната индустрия. Екарт фон Клайден, който служеше в канцлерството като министър, днес е главен лобист на Daimler. Бившият Ви началник на стратегическото планиране в щабквартирата на CDU, Йоаким Кошнике, е главен лобист за „Опел“ и в момента отново управлява кампанията Ви. Друго топ лице на партията, Майкъл Яенсен, е лобист за VW…
Меркел: ….и не забравяйте: Томас Щег, бивш заместник-говорител на правителството и член на SPD, също работи за VW.
Spiegel: Точно така. Изненадана ли сте, че германската автомобилна индустрия има чувството, че упражнява значителен контрол мърху немската политика?
Меркел: Ако наистина има подобно чувство, то е грешно. Връщаме се обратно там, където бяхме преди няколко минути: Трябва ли на някого, който е работил в политиката, да му бъде разрешено да се премести към частния сектор? Мисля, че да. В немските пощи или в Deutsche Telekom подобна обмянс е традиционна. Ако, например определени регулации с оглед на околната среда са представени за автомобилната индустрия, обмен с експертите от сферата е полезен. Контактите не са това, което натежава; тежест в крайна сметка има това, което политиците ще направят с информацията, осигурена от индустрията, и с молбите, които те ще отправят, преди да вземат независимо решение. От въвеждането на каталитичните конвертори насам отново и тоново сме вземали политически решения, които са изисквали доста от автомобилната индустрия.
Spiegel: На тъй наречената „дизелова среща“ в началото на август бе решено, че компаниите ще трябва единствено да извършат софтуерни обновявания, тоест най-евтиното решение за автомобилната индустрия. То няма да бъде достатъчно за намаляването на емисиите от азотен оксид. Защо германското правителство винаги оставя автомобилната индустрия да се измъкне толкова бързо?
Меркел: Не мисля, че това е така. То по-скоро се отнася към налагането на нашите идеи по отношение на това как автомобилната индустрия да възстанови доверието, което те унищожиха.
Spiegel: Автомобилната индустрия системно мами германските политици. Те са разработили компютърни системи, за да произвеждат фиктивни резултати в тестовете за емисии. Когато измамата беше разкрита, се стигна до „дизеловата среща“, която реши единствено да наложи софтуерни ъпдейти – при все че всички на масата знаеха, че това няма да бъде достатъчно. Как се очаква от германците да стигнат до заключението, че политиците се изправят срещу автомобилната индустрия?
Меркел: Вашата версия за събитията е доста съкратена. Ясно заявихме още от началото, че софтуерните ъпдейти са само първа стъпка – не повече, но със сигурност не и по-малко. Няма как да се отрече, че тази софтуерна оптимизация имаше ефект, защото тя елиминира това, което Вие коректно наричате измама – а именно че системите за емисии са контролирани от софтуера по такъв начин, че те работят правилно единствено в много малък диапазон от температури и в изключително специфични условия на шофиране. След ъпдейта ще бъде прилаган цялостният капацитет на ауспуха вместо частично.
Spiegel: Вярвате ли им? Мислите ли, че те изведнъж ще бъдат честни?
Меркел: Тази измама към клиента ме отвращава точно толкова, колкото и Вас. От 1 септември новите регулации най-накрая ще влязат в сила, а те ще осигурят тестовете за вредни емисии да бъдат правени в реални условия на шофиране. Нуждаем се и от премиуми за размяната на стари дизелови автомобили за нови. На допълнителна среща тази есен ще разгледами дали мерките, взети от автомобилната индустрия, са имали желания ефект и дали ще трябва да бъдат взети допълнителни такива. В допълнение съм поканила представители на общините, които са най-афектирани от емисиите на азотен оксид, в канцлерството на 4 септември, като с тях ще обсъдим как най-добре да използваме фонда, който е основан съвместно с автомобилната индустрия и германското правителство с цел промяна на моделите на трафик в градовете ни и подобряването на инфраструктурата за електроавтомобили. Всичко, което правим, трябва да бъде насочено към спечелване на доверието на шофьорите, към това да подсигурим стриктна регулация на емисиите и към подсигуряването на модели, предложени от автомобилната индустрия, които да са подходящи за климатичните ни стандарти и за бъдещето.
Spiegel: Настроена ли сте благоприятно към частичното модернизиране на хардуера в засегнатите автомобили?
Меркел: Обновленията в хардуера са скъпи и изключително сложни технически. С оглед на това трябва да се разгледа внимателно дали подобни изисквания за частично модернизиране на двигателите действително ще доведат до резултатите, от които се нуждаем, тъй като това ще елиминира нуждата на автомобилната индустрия да инвестира в нови и по-модерни технологии. Мисля, че първо трябва да се разгледат всички други опции.
Spiegel: И тук отново сте на едно мнение с автомобилната индустрия.
Меркел: Смисълът не е в това. Аз гледам към това, което е най-добро за бъдещето на изключително важната немска автомобилна индустрия, защото тя осигурява добра работа на 800 000 души в Германия. Гледам към това, което е най-добро за хората, които в момента притежават дизелов автомобил и са притеснени относно цената, на която ще го препродадат. И гледам към това, което е добро по отношение на защитата на климата и намаляване на емисиите на азотен оксид. Понякога стигам до заключение, което се харесва на автомобилната индустрия, а понякога не стигам. Правителството трябва внимателно да претегли всички страни, защото не искам автомобилната индустрия да регресира от настоящата си позиция. Това не би било добре за страната ни. Аз искам да съм сигурна, че един силен клон на икономиката нище запази силата и иновативността си.
Spiegel: В САЩ клиенти, които са били измамени, получават до 16 000 щатски долара за щетите. Защо германското правителство не изиска от компаниите да направят подобни плащания?
Меркел: Нашите закони относно гаранцията и гражданската отговорност са коренно различни от законите в САЩ. Целта на мерките, които предприемаме, е да подсигурим, че автомобилните компании ще направят необходимите поправки по автомобилите. Системите за отчитане на емисиите трябва да работят по начина, по който е предвидено, когато моделите са одобрени. Поради тази причина изискваме от компаниите да отзоват стоката. Това трябва да се случи без допълнителни разходи за клиентите.
Коалиция със „Зелените“ и краят на ерата на двигателите с вътрешно горене
Spiegel: Казвали сте, че краят на двигателите с вътрешно горене е близо, но отказвате да предложите времева рамка. Не е ли това достатъчно, за да обърка напълно шофьорите?
Меркел: Не. На климатичната конференция в Париж стигнахме до решение, че XXI век ще бъде векът на декарбонизацията. Приехме национални цели, които трябва да бъдат достигнати до 2050: искаме да намалим емисиите на въглероден двуокис с 80 до 95%. Този век ще достигнем до момент, в който повечето автомобили няма да произвеждат никакъв въглероден диоксид, но трябва да сме отворени към технологията, която ще ни доведе до този момент: електромобилите, синтетичните горива или водородното гориво биха могли да бъдат решителни. Трансформацията вече се случва, що се отнася до хибридните автомобили или изцяло електрическите коли. Трябва да продължим енергично в тази посока. Ще продължим да се нуждаем от двигателите с вътрешно горене като мост между технологиите в идващите десетилетия. Фокусът не трябва да е над забраните, а по-скоро над следващите стадии на иновативно развитие.
Spiegel: Ако трябва да преведем това с обикновени думи, Вие казвате, че: ако формирате коалиция със Зелената партия след парламентарните избори на 24 септември, двигателите с вътрешно горене бързо ще останат в миналото, но ако направите коалиция с благоприятните към бизнеса Свободни демократи ще отнеме малко повече време.
Меркел: Не говоря за коалиции. Говоря за кампанийната платформа на CDU.
За Доналд Тръмп и САЩ
Spiegel: Г-жо Меркел, в САЩ президентът показва явно презрение към съдебната власт и медията – и, в по-голямата си част, демократичните ценности. Демокрацията губи ли инерцията си по света?
Меркел: Надявам се, че не. От моя страна всичко, което правя, е с цел да се подсили демокрацията в Германия и отвъд. САЩ също е силна демокрация. Както виждаме в Полша например, както и в Унгария, е важно да имаме баланс на властите в демократичните системи и вярвам, че той все още е силен в Америка.
Spiegel: Когато Барак Обама беше тук през ноември, той се обърна към вас като гарант на демокрацията и също така защитник на западните ценности. Но откакто Вие сте канцлер, избирателната активност е рекордно ниска. Как си обяснявате това?
Меркел: За щастие последните избори видяха по-висока избирателна активност, отколкото тези преди тях. Когато хората са с впечатлението, че важни решения трябва да бъдат изпълнени, те излизат и гласуват. А избирателната активност по време на парламентарни избори е традиционно по-висока, отколкото на изборите във федералните провинции.
За „Алтернатива за Германия“ и демагогията
Spiegel: Откакто сте канцлер, избирателната активност е в застой. Някои казват, че сте приспали демократичния дебат. Притесняват ли ви подобни обвинения?
Меркел: За да бъдем по-точни, избирателната активност през 1998 г. беше 82.2%, през 2002 беше 79.1%, през 2005 беше 77.7%, през 2009 беше 70.8% и после се качи отново на 71.5% през 2013. Според мен тя ще се покачи отново през тази година. За мен кампанията е възможност да представя идеите на партията си за бъдещето на страната. В интервюта и в кампанийни появявания говоря подробно за тези идеи, за предизвикателствата, които стоят пред нас, и за политическите решения, които предлагаме. Кампанията е нещо повече от това да атакуваш и да обиждаш опонента си. Хората виждат колко бързо се променя светът и че сме изправени пред огромни проблеми и несигурност. И в момента те решават с кои партии и кои политици биха искали да работят в оформяне на бъдещето.
Spiegel: Хелмут Кол и Франц Йозеф Щраус, последният губернатор на Бавария, не се разбираха особено, но бяха обединени от вярването, че германските консерватори не трябва да позволяват на партия, която стои вдясно от тях на политическия спектър, да спечели места в германския парламент. Днес изглежда всякаш дясната популистка партия „Алтернатива за Германия“ (AfD) ще направи именно това. Определяте ли се като неспособна или нежелаеща да предотвратите това?
Меркел: Аз се боря за подсигуряването на колкото е възможно по-силна позиция на CDU. Имахме пред себе си огромни проблеми: първо, кризата на еврото и след това, през 2015, приемането на множество бежанци, които дойдоха при нас. В момента бихме искали да използваме силни аргументи, за да спечелим обратно гласоподавателите, които може би са се отрекли от нас през тези години. Това се опитвам да постигна. Но кризата на Европа е тема в политиката заради бежанците, взех необходимите решения съответно интересите на страната ни и в интересите на ценностите, за които сме говорили в толкова много речи и които днес трябва да бъдат силно прилагани.
Spiegel: CDU винаги е твърдяла, че имиграцията трябва да се контролира стриктно. Не е ли надигането на AfD директно последствие от политиките Ви?
Меркел: През лятото на 2015 се изправихме лице в лице с изключително трудна хуманитарна ситуация. Убедена съм, че реакцията ни беше разумна и правилна. Но тъй като CDU стои зад контролирана имиграция, започнахме да се обръщаме към причините за бягството и борбата с трафика на мигранти, като сме взели съответните мерки под формата на сделката между ЕС и Турция.
Spiegel: Вярвате ли, че някога е имало момент, в който сте оставили прекалено много място за AfD вдясно на политическия спектър?
Меркел: Не. Ако погледнете към вътрешните ни политики за сигурност например, ще видите, че сме направили всичко необходимо в рамките на ценностите ни.
Spiegel: Приемате ли като комплимент, когато хората казват, че сте най-добрият канцлер на социалдемократите (SDP), който Германия някога е имала?
Меркел: Ако слушам кандидата за канцлер на SPD, не ми изглежда, че съм заслужила тази титла.
Сега сериозно: гласоподавателите нямат нужда от подобни категоризации. Те с право очакват от нас да си вършим работата по най-добрия възможен начин. И това е, което аз правя.
Spiegel: Г-жо канцлер, благодарим Ви за това интервю.
*Подзаглавията са на редакцията на „Терминал 3“. Представената версия на интервюто е с малки съкращения от оригинала.
