Мексико може да се намира на хиляди километри, но историята му – особено в последните му години, може да ви се стори позната.
Десетилетия наред Мексико се е управлявала от една партия. До началото на XX в. страната се управлява от диктатор – Порфирио Диас, генерал, начело на олигархия, започнала индустриалната революция в Мексико, но след 35-годишно управление през 20-те години на миналия век е свален от Революционната партия.
Но от един авторитарен режим Мексико се прехвърля на друг. Революционната партия управлява страната почти еднолично до ден днешен. Тя е член на Социалистическия интернационал, но с годините отхвърля ученията и по-скоро се превръща партия-държава, създала нов елит и оставила наркокартелите да развиват своя бизнес в замяна на умерена стабилност.
След осем десетилетия на власт, чак в края на XX в., Революционната партия решава да проведе реформи. Постепенно опозицията бива допускана до местната и законодателната власт, а през 2000 г. дясната „Партия на националното действие“ (ПАН) взима властта. Първият президент – ПАН-истът Винсенте Фокс, и до ден днешен е изключително популярен, а след като започна да прави клипчета на английски, осмиващи Доналд Тръмп, набра и международни почитатели.
След големия успех и два шестгодишни мандата Революционната партия отново се връща на власт през 2012 г.
ПАН-истите успяват да проведат редица реформи, които отварят Мексико за света и печелят средната класа на своя страна. Но в страната остават множество проблеми – от ендемичната корупция и голяма бедност до наркокартелите, които имат своя паралелна държава, de facto управляват цели региони и се разправят жестоко с всеки, който заплаши властта им.
Така – ако трябва да търсим аналогия – през 2018 г. мексиканците са се уморили от своето БСП и своето СДС. Те търсят популист, който ще ги оправи „за 800 дни“.
И тук идва Андрес Мануел Лопез Обрадор, по известен със инициалите си: АМЛО.
Амло е типичен популист, на какъвто сме се нагледали в Европа. Той е „борец срещу статуквото и политическите елити“, макар целия си живот да е прекарал като член на Революционната партия, управлявала страната десетилетия.
Той е „борец срещу наркокартелите“, който обещава амнистия за наркотрафиканти.
Той е „социалист“, който се е прехласнал по британския комунист Джеръми Корбин и иска да проведе социалистически политики. Но той е и „националист“, подкрепен от силно религиозни организации, които са против абортите. Той също е и модерен човек, обичан старец, грижещ се за бедните, обещаващ да помогне на старите и образова младите.
В общи линии едва ли ще намерите популистки лозунг, който Амло да не е въоръжил в кампанията си. И ако си мислите – „О, с толкова обещания и приятелство с Корбин сега идват огромните харчове“ – може и да е така, може и да не е. Икономическият съветник на Алмо преди дни заяви следното:
„Ние не искаме дефицит и не искаме нов дълг. Мисля, че сме позиционирани правилно – по средата.“
Ляво-дясно-централната консервативно-социалиалистическо-националистическа идеология на новия президент едва ли е особен ориентир затова какво ще сполети Мексико.
Но вчера 64-годишният Амло спечели президентските избори с 53%. ПАН-истът Рикардо Аная е на второ място с 22%, а кандидатът на Революционната партия Хосе Антонио Меада се класира трети с 16%.
Поздравления дойдоха и от Доналд Тръмп – и двамата бидейки протекционисти, може най-накрая американският президент да постигне мечтата си да развали Споразумението за свободна търговия между САЩ, Канада и Мексико NAFTA или да го предоговори така, че то да изгуби своя смисъл.
Но и двамата, бидейки популисти без ясни убеждения, ще е интересно да се види как ще се разберат за „Стената“, която Тръмп иска да построи на границата с Мексико и хилядите обиди, които е отправял към населението.
Преди изборите Амло публикува своя бестселър Oye, Trump („Слушай, Тръмп“), в който не остава длъжен на американския президент, заявайки, че „Тръмп и съветниците му говорят за мексиканците по начина, по който Хитлер и нацистите говориха за евреите точно преди да започнат безславните си преследвания и отвращаващото избиване.“
Изглежда, от другата страна на океана шоуто тепърва започва. Само дано сред толкова шоумени се намери и някой да управлява тези страни.
