„Питбул уби дете“ е заглавие, което определено би донесло много трафик по сайтовете, много голяма гледаемост по телевизиите и много споделяния в социалните мрежи. Като се поразчетеш малко, се оказва, че нито е питбул, нито е виновно за убийството.
Аз не се считам за част от така наричаните у нас „кучкари“ – за мен това са хора с опит в отглеждането на кучета. Но се чувствам притеснен.
В къщи имаме 40+ килограмов ротвайлер, който безпроблемно съжителства с две петгодишни деца и новородено бебе. Изправен, е висок над метър и половина.
Имаме това куче благодарение на развъдчици, които, ако ги питате – ще ви споделят за още много семейства, които гледат едри породи с децата си без никакви инциденти от много години насам.
Никой няма да ги пита.
Никога няма да видите по медиите подобна история.
Кажете ми, спомняте ли си изобщо репортаж по национален ефир, в който голямо куче и деца съжителстват без проблеми? А репортаж, в който се коментират психичните отклонения на хората, които малтретират своето куче и така го превръщат в озверял убиец?
Тук не говоря за „защитни“ репортажи, които медиите пускат, след като са търсили сеир със скандаУни заглавия. Говоря за репортаж, който да е общественополезен по темата – да информира хората, вместо да насади поредните страхове у тях.
… скоро май няма и да видите такива активности… в това няма ШОК и БОМБА и вероятно заради това не е интересно…
Това, което нашите медии от години наричат „опасни породи“, в Западна Европа наричат „работни породи“. Това, което днес нарекоха „питбул“, се оказа звярът на селско ромско семейство.
Не питбул е убил Тошко – роднините му са го убили, оставяйки го сам с куче, което са озлобили и направили опасно за всеки. Ако чичото имаше пистолет и го беше оставил зареден на двора – какви ще са заглавията? „Пистолет уби дете“?
„И детето си да гледате така, и то ще стане убиец най-вероятно“ – Явор Гечев от фондация „4 лапи“.
Когато според медиите ни „питбул уби дете“, „ротвайлер нахапа дете“ и пр. е ЕДИНСТВЕНАТА история по темата с домашните любимци, тогава става СТРАШНО… и много безотговорно…
Много стопани на големи кучета са в страх кой луд ще започне да им се кара, че са решили да имат „опасна порода“, кой друг луд ще хвърли отрова на кучешката поляна и ще натръшка няколко кучета и още няколко стопани с децата им… и кое майче ще побегне с челядта през 2 тротоара на трети, обяснявайки на децата, че кучето ти ще ги изяде, докато ти водиш собственото си дете до същото това куче. И всички тези хора са прави да се страхуват – това виждаме по медиите – страшни неща.
Не ги обвинявам. Прави са да реагират така.
По медиите няма да видим репортажи на тема как да възпитаваме кучето си. Защото за всички тези години нашите медии само са кръстили тези породи „опасни“. Ха дано някой ден се усетят, че същите породи са и доста умни. И подлежат на възпитание и дресировка.
Ако общините изискваха стопаните на големи кучета да преминават задължителен курс и изпит за дресировка и възпитание на кучето вместо безумните изисквания за повод, намордници и пр. – със сигурност безотговорните собственици на кучета щяха да са много по-малко. И инцидентите щяха да се сведат до минимум.
Тогава селските дворове нямаше да имат на синджир някое озверяло полумъртво куче, защото стопаните му щеше да ги грози глоба.
Едно е ясно – всяко живо същество може да бъде опасно. Ето например един чичо от с. Мокрен се оказва смъртно опасен за едно дете. От безхаберие. От ниска образованост. От нещата, които институциите ни се чудят от години как да преборят и не успяват…
Автор: Иво Илиев
Текстът е препубликуван от фейсбук профила на автора. Заглавието и акцентите са на редакцията на „Терминал 3“.
