Тези дни темата с машинното гласуване получи доста медийно влияние. ЦИК реши да не спази закона и да сложи машини само в 500 секции, Петър Славов и Мартин Димитров сезираха ВАС, който каза, че ЦИК Трябва да спази закона. А законът казва, че трябва да има машини във всички около 12 500 секции.
Електронното гласуване от дистанция винаги ми е било доста по-интересно от машинното, поради което се бях фокусирал да помагам с частта от законодателството, свързана с електронното, а не с машинното. Но ето че машините се оказаха проблемни.
Проблемът идва оттам, че народните представители гласуваха пълното въвеждане на машините, без да са налице няколко предпоставки: готовност на ЦИК да осигури толкова на брой машини; адекватен анализ на експериментите с машинно гласуване; анализ на риска.
Проблемите са основно два:
- Логистично-организационен проблем – как за два-три месеца ЦИК може да се сдобие с 12 500 машини, които да разпредели по секции и да обучи секционните комисии да ги използват.
- Потенциален проблем със сигурността – как гарантираме, че машините не са компрометирани и как всеки избирател може да бъде сигурен, че това наистина е така.
Логистично-организационният проблем е свързан отчасти със сроковете по Закона за обществените поръчки, но не само. Не е ясно дали има фирма, която да има налични 12 500 машини, които да даде под наем или да продаде. Всъщност това е важен елемент – досега машините са давани под наем за сравнително висока цена – 1700 лева.
Изглежда доставчикът на машините за предишни избори – „Сиела-Норма“ (в консорциум със „Смартматик“), обмисля опция машини, собственост на Филипините, да бъдат докарани до България.
Ако смятаме да имаме машинно гласуване, машините трябва или да бъдат купени (цената им няма причина да бъде много по-висока от тази за наема, честно казано), или трябва да има споразумение за дългосрочно даване под наем на последна версия машини, при доста по-ниски цени.
Дори машините да бъдат доставени навреме и дори цената им да не е 20 милиона (т.е. приблизително колкото останалите разходи за изборите), секционните комисии няма да могат да бъдат обучени за работа с машините (помним, че преди години имаха проблеми с принтерите).
Следва обаче за мен по-сериозният проблем – проблемът със сигурността. Изборният кодекс има много бегли споменавания на темата. Позволен е одит, но той далеч не е задължителен, а и няма конкретни изисквания към него.
„чл. 114. т. 11: [Наблюдателите] извършват одит и проверка на системата за машинно гласуване;“
„чл. 213, ал. 2, т. 17: [Системата за машинно гласуване] позволява одит и проверка от страна на упълномощени органи.“
За сравнение, ето текстовете, отнасящи се за дистанционното електронно гласуване:
„12. бъде сертифицирана по най-висок ISO стандарт за качество и устойчивост на използвания софтуер и хардуер;
21. е одитирана преди всеки избор, като резултатите от одита се публикуват на интернет страницата на Централната избирателна комисия не по-късно от 10 дни преди началото на дистанционното електронно гласуване;
22. е с публично достъпен изходен код;
27. отговаря на изискванията за мрежова и информационна сигурност, определени в наредбата по чл. 43, ал. 2 от Закона за електронното управление;
30. отговаря на Приложение III към Препоръка REC (2004)11 на Съвета на Европа за правните, оперативни и технически стандарти за електронно гласуване;“
Какво значи това на практика – както отбелязах вчера в bTV – машините в момента са черни кутии. Аз като гражданин и специалист нямам представа каква е тяхната сигурност. Каква е операционната им система, каква е защитата от вкарване на вируси през USB порта (т.е. през флашката, на която се записват резултатите). Каква е гаранцията, че в машината няма код, който казва „в деня на изборите отчитай всеки 4-ти глас за партия X, за партия Y“. Гаранцията е в хартиената следа, която оставят машините, но нея никой не я брои и не я проверява. Дори да не излязат резултатите (а съм чувал за такива случаи при първите експерименти) – дали секция би била касирана? Или целите избори?
Според мен докато не видим кода на машините и докато няма начин да се уверим, че именно този код се изпълнява, и то по време на изборния ден, нямаме тази сигурност. Машините от последните избори, доколкото знам, не използват т.нар. E2E-verifiable схеми като Scantegrity, при които се получава гаранция, че вотът наистина е отчетен правилно.
Комбинацията от двата проблема пък е, че дори машините да се намерят и да бъдат доставени навреме, те едва ли могат да бъдат одитирани на време. „Събрахме се 10 човека за 2 часа и решихме, че машината е сигурна“ не минава.
Не казвам, че машините не са сигурни. Може би са. Сигурно могат да бъдат. Но до 26 март едва ли някой ще може да ме убеди в това. Все пак независим одит (както поиска „Да, България„) е минималната стъпка, която трябва да бъде направена. Но този одит не трябва да бъде на черната кутия – трябва производителят да предостави изходния код.
При така изредените проблеми идва ред да си зададем въпроса – каква е ползата от машинното гласуване? Краткият отговор е: спестяват броенето на част от бюлетините. Машината вади разписка, която комисията преписва в протокола. Това само по себе си не звучи като достатъчна причина за даване на десетки милиони. Още повече че се е случвало грешки се правят и при преписването.
Може би има дългосрочна полза в това хората да свикват с използването на машинен интерфейс, но това за мен не е достатъчно. Наличието на технологична възможност за нещо не значи, че тя е най-добрата. За сравнение, при дистанционното електронно гласуване (където има дори повече рискове, които трябва да бъдат отчетени) ползите са ясни – гласуване от всяка точка на света, когато човек е в движение; възможност за по-чести избори и референдуми и значително по-ниски разходи (проектът за пилотната система е за милион и половина).
Да се върнем на изборите през март. Невъзможността да се осигурят достатъчно и сертифицирани машини, която ЦИК е подчертала, няма значение за ВАС:
доводите за физическа невъзможност това да стане са неотносими към съдебното производство
Това по принцип е така – ако нямаш възможност да спазиш закона, значи, че законът е лош, не че няма да си в нарушение, ако не го спазиш. Имаме два варианта за изборите:
- ЦИК успява криво-ляво да осигури машини, но остава въпросът с тяхната сигурност, съответно доверието в изборите е намалено. Има риск от оспорване на изборите на база на този факт.
- ЦИК не се съобразява с решението на ВАС и слага „колкото машини може“. Законът не е спазен, съответно някой може да оспори изборите.
Положението е „Зайо, ‘що си без шапка“. Но за мен вторият вариант е по-приемлив. С неспазването на тази част от закона ЦИК не нарушава равното избирателно право. Между другото, има и други несъответствия между практиката и Изборния кодекс. Това според мен не е основание за оспорване на изборния резултат. „Машини, докарани кой знае откъде, с непроверено функциониране и използвани от необучени комисии“ ми звучи по-рисково. Не че призовавам ЦИК да не спазва закона, просто опитът да го спази на всяка цена може да бъде по-вреден.
А след тези избори е време да помислим за по-адекватна стратегия спрямо машинното гласуване и машинното преброяване. Ако има машинно преброяване, може би машинно гласуване не ни трябва изобщо?
* Текстът е препубликуван от блога на автора „БЛОГодаря“.
