В началото на месеца пловдивският издател Манол Пейков държа реч за проблемите пред организацията на Пловдив, Европейска столица на културата за 2019 г., пред форум на „Движение реформи в културата“ в града. Манол Пейков познава инициативата в детайли, след като през 2017 г. изненадващо бе освободен от управителния съвет на фондация „Пловдив 2019“, която движи осъществяването на инициативата „Европейска столица на културата“. Публикуваме основната част на речта на Пейков, като акцентите са на редакцията на „Терминал 3“.
Четирите стълба – всяка една от програмите. Да погледнем програмите: Ромското гето беше онова, с което спечелихме, това, което впечатли журито – възможността за социална промяна. Преди няколко месеца Общинският съвет изведнъж научи, че има такъв елемент в програмата и се ужаси: “Ма как така, защо, ромите?! Ма, ще си показваме кирливите ризи? Защо? Дайте да говорим за други малцинства – имаме евреи, имаме гърци, имаме турци, имаме арменци…”
Този фокус ще бъде не просто изместен, той напълно ще изчезне. Не беше случайно, че мен ме отстраниха – това беше един абсолютен кьорфишек – защото исках със собствени средства да издам книга, която е анализ на един страхотен антропологически екип за това какъв е животът в това гето, какви са проблемите на хората, как виждат те политическите процеси. То беше предвидено като наръчник, който да бъде раздаван на чуждестранни организации, които искат да работят в гетото, за да ги насочат що за хора са тези, с кого работим. Аз исках да го превърна в книга, защото ние, българите, не знаем за какво става дума! Това е друг свят! И затова бях дисквалифициран.
Всъщност това беше използвано като повод. Причината да бъда дисквалифициран беше съвсем друга. Но това нещо като основен елемент от програмата изчезна. Тоест това беше един от основните фокуси на програмата.
Този фокус сега се измества да правим джамбуре, да говорим за – пак, този кичозен фолклор, плъзгане по повърхността. Тези малцинства, обаче тези малцинства като екзотика! А не тези малцинства като същност на този град, защото този град наистина е космополитен град, където хората са живели рамо до рамо и продължават да живеят в мир и в разбирателство.
И няма, не се адресира и няма да се адресира този проблем.
Втори основен елемент: Остров Адата.
Само ще кажа едно нещо: някъде около месец, преди аз да бъда отстранен, от фондацията се свързаха по заобиколни пътища с мен от Великобритания лично собственичката на около 80% от острова.
И ми каза: “Г-н Пейков, много искам да правим нещо на този остров! Защо никой до момента не се е свързал с мен?” И аз този въпрос го повдигнах и казах: “Защо не сте се свързали?” И те казаха: “Ми ние се свързахме с другия човек, който държи 18% от острова, защото не бяхме сигурни дали тя ще има интерес…” И до момента – преди две или три седмици ми поискаха координатите.
Вие разбирате за какво става дума, нали? Искат да правят там програма, един от основните елементи на цялата Европейска столица на културата. Те дори не са говорили със собствениците може ли, не може ли да се използва. За какво говорим! Говорим за фундамента, говорим – строиш къща, на която не си ѝ положил основите.
Тютюневите складове – друг основен елемент, който всъщност някои го преувеличиха.
В началната програма не беше толкова важен, но беше важен за осмислянето на тези места като наследство на този град, като място, в което се оглежда миналото на Пловдив. Защото Пловдив през 30-те години е бил център на тютюневата индустрия, а тютюневата индустрия е допринасяла над 2/3-ти от брутния национален продукт на България. Това е не просто знаково, а има една книга “Балкански дим”, в която се разказва цялата история на България през тютюна и може да бъде обяснена цялата история на България – защо ние заставаме на страната на Германия по време на Първата световна война и Втората световна война през тютюна и през нашите интереси.
И това е толкова средищно за България това място, толкова знаково и толкова символно, че то трябва да бъде обявено като фундаментална културна ценност. На това място бяха изгорени четири склада, един склад беше бутнат – навръх неделя ние направихме жива верига. Нищо не е направил кметът, въпреки че той лично в разговор ни каза: “Да, знам, че има закон, според който ние можем да вземем и със собствени средства да ги реконструираме и да ги възстановим, и след това да си изискаме парите от собственика, но до момента никой в България не го е правил и затова нас ни е страх после какво ще кажат съдиите и дали в крайна сметка парите ще ни бъдат върнати.”
Нищо не се прави и в крайна сметка това се превърна в политика на всички собственици на складове и в момента, ако обиколите тютюневия град, има над дванайсет или тринайсет сгради с бутнати покриви, като целта е те да се саморазрушат, за да бъдат ликвидирани и на тяхно място да бъдат построени “Хилтъни” – големи дванайсет-, тринайсет-, осемнайсететажни стъклени, красиви, прекрасни сгради и това нещо да бъде изтрито от лицето на земята. Това се прави от хората в кметската управа и го казвам съвсем отговорно, че те го правят това зад кадър. Просто това са уговорки, защото е много лесно и законите на държавата го позволяват, това място да бъде обновено, да бъде съхранено. Тоест да бъде запазена тая история.
Имаме го като пример в Ксанти, имаме го като пример в много градове. Канихме с Мариана – имахме един специален форум, – поканихме експерти от Чехия и Германия, които разказаха как се случват нещата там. Как се съхраняват тия сгради. Те не можеха да проумеят как е възможно държавата да остави една сграда безстопанствена, без покрив в продължение на… – Големият склад, точно на Сточна гара, той вече седем години е без покрив. И стои без покрив, разбирате ли! Покрай него минават хора, непрекъснато тече вода, сняг и така нататък.
Тук говорим за толкова дълбоко фундаментални неща, че аз дори не зная какво критикуваме. Ние критикуваме, ако има политика. То политика няма.
Да погледнем инфраструктурата. Само в няколко елемента. Площад “Централен” направи се, с помощта на Асен Асенов – бих го нарекъл ходатайството, малко мръсна дума, но така се случи… В началото той консултираше заместник-кмета. И имаше страхотната идея да се направи един международен конкурс за преобразяването на тоя площад. И се явиха от цял свят страхотни архитектурни бюра и тези португалци от “Фора” го спечелиха с един удивителен, изящен и красив проект.
Не се разбра защо това нещо не само че не се реализира, с гръм и трясък то беше прието и прегърнато, тихомълком им изкупиха правата за 30 хил. евро и това нещо беше заметено под килима. В момента централният площад е по-изтърбушен от всякога, има проект той да бъде реконструиран на абсолютно повърхностно ниво – тоест ще бъде заменена настилката с нова, най-вероятно фалшива, каквато е в целия Пловдив.
Като казвам “фалшива”, имам предвид не от естествени материали, което за мен е мегаскандално за централния площад на един толкова важен и знаков град, петия най-стар град в света.
И това се прави по бързата процедура, и това се прави от днес за утре, само че няма да стане навреме за пристигането на хората от цяла Европа, ами ще стане към края на 2019-а. Тоест тия хора като дойдат ще видят един изтърбушен площад с потрошени плочки и точно в средата едни големи изкопи, в които се копае римски форум, в които можеш да паднеш през нощта, ако случайно стъпиш малко накриво, ужасяващо място! То прилича на американските бомбардировки над София по времето на Втората световна война – така изглежда нашият площад “Централен”.
Залите. Имаме две функциониращи зали в Пловдив. Едната е на театъра, другата е на профсъюзния Дом на културата. В момента тези две зали са заети за година напред. Не може да си хванеш място! Опитваш да хванеш крачето за някакво събитие – не можеш, всичко е заето! В момента сме обикновена година. Догодина какво ще правим? Къде ще ги правим тия събития? Къде? Няма зали! Няма! Значи имаме “Kонцертна” зала, която стои от две или три години със сигурност има проект за нейното преустройство, който стои на бюрото на заместник-кмета, който отговаря по строителството.
До “Концертна” зала се намира Домът на народната армия ДНА, единствената зала в Пловдив, която е за повече от 150 и по-малко от 500 човека. Много ключова, защото има страшно много събития, където 150 души са малко, обаче 500 са твърде много. И единствената в Пловдив – тя е облицована с плочки за баня. (смях в залата) Военни. Те така решават нещата. Значи от години казвам на кмета – дайте да протегнем ръка към военното министрество и да направим нещо, това не е голяма работа, не са много пари. Може това да се реконструира в относително приличен вид, въпреки че вътре кънти като в баня и не може нито хор да пее, нито нали… Но може да се направи нещо. Нищо! Не е направена стъпка! Дори постъпки не са направени към министерството. Няма друга зала, разбирате ли! Жена ми е хоров диригент и знаем за какво става дума.
Има залата на Музикалната академия, която си е зала във физкултурен салон направена, тя не е истинска зала, където се случват събитията. И залата на читалище “Шалом-Алейхем”.
Това са все импровизирани, частни пространства. Музикалната академия не е частна институция, но е направена по един начин, по който ентусиастите правят. Не е замислено, не е конструирано. Ние де факто нямаме, като изключим култовия профсъюзен Дом на културата, в който бяха погребани някакви 20-и-няколко милиона и бяха изтрити стенописите на Йоан Левиев и там няма да говоря за какво става дума, защото това е при предишния кмет и това е много преди Европейската столица – но поне тази зала има, това е единственото място, което имаме. То е много компромисно, акустиката му е компромисна, опера трябва да се озвучава и това е единственото място. Другото място е т.нар. Античен театър.
Това е една от причините, поради която бях изгонен от фондацията, че написах лично писмо до кмета и му казах: “Вижте, тази настилка, която сте сложили”, и аз бях говорил с един специалист по опера, директорката на Пловдивската опера и един специалист по танци. И двамата ми казаха: “Тази настилка е безумна. Не може да си фиксираме декорите, които тежат тонове и тоя декор…” в момента има настилка, която е от някакъв стъклопласт, понеже заместник-кметът, отговарящ по строителството, решил, че това е готино, защото няма да изгние от дъжда.
Ама не е случайно, че хората си правят сцените дървени. Защото понякога трябва да ковеш неща и защото като танцуваш да не се подхлъзнеш. И в момента не може да се танцува. И аз му казах на кмета в личен имейл, който беше копие единствено до хората в управителния съвет: “Г-н кмете, ако това сега, докато го строите, не го спрете, след време ще трябва да го режете с флекс.” Той ми каза, общо взето: “Изборите минаха, Маноле, гледай си работата.” Но резултатът е този: това е сцената, която имаме, великия Античен театър, на който Стинг ще се появи – дано си е взел обувки с грайфери, да не падне по лице! Имаме този дом „Борис Христов“, който е в относително прилично състояние, имаме театъра – това са сцените в Пловдив.
И сега Асен Асенов може да каже дали имаме поне една галерия, в която, както се изисква – по международни стандарти – да има освен климатизация и контрол на влажността. Защото абсолютно всички световни изложби го изискват. Няма такава. Няма такава, която е с таван повече от 2 м и 75 см. Тоест всичките са по-скоро мазета, отколкото зали. Та това е състоянието на Пловдив преди културна столица. Накратко казано. Извинявайте, но трябва да говорим конкретно. Ето конкретен съм.
