SHARE

В ГЕРБ твърдят, че не са очаквали развитието с оставката на вече бившия председател на Народното събрание Димитър Главчев. Същият упорито отказва да потвърди, че я подал след визитата на Борисов. И все пак спешната среща в Народното събрание няма как да не бъде свързана с решението на втория човек в държавната йерархия да се откаже скоропостижно.

Не е нужно да сте завършили висша математика, за да съберете  в едно събитията и да откриете приноса на Борисов за случилото се. Също може да си направите заключението, че този път „съображенията“ на ръководството са били по-силни от анологичните при гласуването на оставката на редовия депутат Делян Добрев. Вероятността Делян Добрев да е по-ценен кадър за Партията от Главчев не е висока.

Следователно най-логично е да се е намесила „висша“ сила. В ГЕРБ това може да бъде само и единствено лидерът или хората, които стоят над него в триумвирата с Цацаров и Пеевски. Предполагам, че в уравнението трябва да се отчита вече и президентът Радев като балансьор на Борисов в групата Цацаров-Пеевски.

Нещо да ви се струва познато, дежа вю?

Борисов рискува много силен играч – шеф на парламента, по абсолютно същия начин, по който жертва Цачева, като я хвърли формално в битка за най-висок пост, но без спасителен пояс, въпреки нейното желание и при сигурни прогнози за загуба. На пръв поглед алогично, защото „спестява“ на свикналите с победи привърженици на ГЕРБ и много десни избиратели правото да видят на върха своя президент.

Не и ако зад кадър има други договорки и задкулисие.

Главчев не се усети, че върви размяна на удари „под кръста“ и трябва да държи дистанция. Влезе в капан, който бе заложен от „случайната“ реплика на Борисов за наркотрафикантите. Всъщност председателят на НС спаси премиера, защото беше ясно, че той няма как да се измъкне от ситуацията, ако се яви пред Народното събрание. Не може да каже имена, дори и да знае, защото само прокуратурата може да се произнася по въпроса.

В другия случай отива на съд за клевета и там няма защита. Случайно или не, изпусната репликата за „трафикантите“ е поредното ярко доказателство, че под стрес Борисов греши.

Стореното срещу Главчев има две обяснения – едното е неопитност или глупост (това никога не бива да се изключва напълно), другото съзнателно действие, част от многоходова операция, в която са замесени фактори и сили, които са принудили Борисов да действа.

Както при казуса Цачева и президентската кампания, тази „грешка“ на Борисов отново предоставя инициативата на БСП, която поема глътка въздух. Ако Главчев беше запазил хладнокръвие и бе оставил Нинова да си разгърне тезите и да „декларира“ каквото си иска, при тези тенденции на спихване на влиянието и лидерката на БСП нямаше особени шансове. И изведнъж – изневиделица, такава мощна инжекция за лидера на БСП от смятания за опонент Борисов.

Реалността е неумолима – Борисов помогна на Нинова да заздрави позициите си не защото много му се иска, а защото се стреми чрез жертви да договори личните си интереси. Оставете приказките около визитата на председателя на Европейския парламент като обяснение. Оставката на Главчев е обективният резултат и Нинова заздрави позициите си в БСП вследствие на думите на Борисов.

На пръв поглед нелогично, но излиза, че премиерът играе срещу човек от своя отбор – или защото не го е предупредил и предпазил от последствията от своите думи (все пак е опитен политик и вероятността да не съзнава какво говори не е висока) или защото вместо да подкрепи Главчев, го посещава извънредно и предизвиква оставката му.

Има и друг отговор – лидерът на ГЕРБ гледа на партията си като Путин на „Единна Русия“, като патерица в случай на нужда. Неговата власт между изборите отдавна не е функция на партийните акции, а на властови договорки извън парламента, олицетворени от модела Кой?, тоест съвместно с Цацаров и Пеевски. Новото е намесата в уравнението на президента Радев, който обеща битка на Борисов, но, изглежда, тази война не е обявена и открита, а се реализира чрез скрити ходове в рамките на балансирането на Борисов в рамките на тандема на властта. Обърнете внимание – нито Радев, нито Нинова не критикуват Цацаров, Пеевски или Доган, а те всички заедно не пропускат да напомнят на Борисов, че е заменим в групата на властта. Именно това обяснява нервността на премиера и на пръв поглед нелогичните му действия.

Българският народ и избирателите на ГЕРБ никога не са гласували за замяна на парламентарната ни република с управление на държавно-олигархична мафия на тази троица, която на практика е извън контрола на избирателя. 

Именно това е същността на реализирания от плана Решетников модел на външен и вътрешен контрол върху българския политически живот. През избори и открити политически платформи не става. Затова опитват през тайни операции и задкулисието. Колкото и ресурс да има русофилството в България, колкото и пари да се генерират от корупция за смазване на механизма на влияние и въздействие, максимумът на руското влияние е да държи страната дестабилизирана, но не и да постави отявлени прокремълски проксита на власт. За това овладяването на страната става чрез подобни недемократични методи и хибриден алгоритъм – през новото издание на „Мултигруп“, което се реализира от Пеевски и Доган, при подкрепата на избрания „правилен“ президент Радев и през прокуратурата, която държи чрез репресията в ръцете си отделните лидери, които могат да бъдат „смазани“ в пресата и между „моркова“ и „тоягата“.

Не, не става дума за формални, а за подвижни ад хок коалиции, които позволяват да се управлява дори при липса на мнозинство. Не става дума за принпици, за програми, за идеи – само за интереси. Обърнете внимание – ГЕРБ, ДПС и …. „Воля“ прокарват през комисия поправката „Пеевски-Цонев“ и общият знаменател е само и единствено Пеевски и Цацаров. На практика всички партии в парламента са в една или друга степен подчинени от този тандем. Марешки дълго време залъгваше, че е изключение и самостоятелен играч, че ще бъде глас на извънпарламентарната опозиция, но маските паднаха?!

Ламята прилапва едно след друго зайчета и на практика в страната е установен авторитарен режим на тандема Пеевски, Доган, Радев и Цацаров, ако трябва да перифразирам Христо Иванов. Борисов вече дори не е Главен, а само един от изпълнителите.

За това забравете за дясно-ляво, консерватори-либерали. Трябва да спасим демокрацията, защото установеният с помощта на Москва тоталитарен модел няма да бъде премахнат под натиск на Европа. Той има много лица, видими и невидими, много подводни течения, много скелети в гардероба. Както показаха реакциите на последния евродоклад, на нашите управници не им пука какво казва Европейската комисия, след като Борисов ще бъде Началник на ЕС за следващите шест месеца.

След това и с топ няма да може да бъде мръднат.
Представете си сегашния модел, усилен рязко с възможностите на специализирания съд, прокуратура, антикорупционния орган и всичко под контрола на Цацаров и Пеевски. За това никой не е гласувал. Дори не им трябва промяна в конституция или законно основание, защото силата им изобщо не е в действия под прожекторите на общественото внимание, а зад кадър, подмолно. Към това добавете не само ресурсите, които текущо Кой? източва от държавата, но и новите гранкорупционни схеми – големите сделки, контрола върху кешовите потоци в здравеопазването, рестарта на „Белене“, газовите проекти, превъоръжаването, тол-системата – на практика те контролират всеки голям финансов поток в държавата. Докато Ви занимават с драмите около Главчев, Мис България и друга фалшива патетика, 820 милиона лева бяха дадени с управляем конкурс на една българска фирма. Всичко е секретно, национална сигурност – засекретиха користта и корупцията. Така никой не разбра как и защо?
Законът срещу вторичното заграбване на активи на КТБ е всъщност закон за легитимиране на ограничаването на конкуренцията на Пеевски и група при заграбването им.

Българският крупен бизнес бе подчинен точно както Путин подчини руския – с избирателни наказателни акции срещу отделни бизнесмени и толериране на малцина фаворити. 

За назидание и за страх на другите. Стигна се дотам, че работодателските организации, които по презумпция трябва да защитават интересите на своите членове, особено когато бъдат нападнати от държавата и стоящи зад нея държавни капиталисти, буквално се потопиха в мълчание и изчезнаха от хоризонта. Те не смеят да защитят своите членове срещу своеволията на властта и прокуратурата, защото изпитват неистов страх, че ще бъдат следващите.

Вижте атаките срещу приватизацията, срещу добива на природен газ, законите за една банка, за един бизнесмен?!

Законът за ревизия на приватизацията например по замисъла на инициаторите трябва да даде възможност да се атакуват избирателно конкретни бизнеси, точно по схемата Путин, които могат да подкрепят политическите им опоненти и подкрепят алтернативата. Авторитарните инстинкти на управляващите се проявяват основно чрез блокиране на достъпа на алтернативни политици и активни граждани до финансов ресурс – подчиняване чрез прекъсване на кислорода.

Сега ще използват „тишината“ на европредседателството за окончателно налагане на новата диктатура.

Дано повече хора прочетат за какво иде реч и да загърбят различията си.

Ситуацията е много, много по-драматична от Пеевски в ДАНС.
Защото този триумвират – Борисов-Цацаров-Пеевски, към който трябва да отчитаме и президента Радев, след европредседателството ще бъде неузвим и несменяем.

Нито Европа, нито САЩ ще ни помогнат, защото по замисъла на модела изборите изобщо няма да имат значение – всички центрове на властта и партии, както е в сегашния парламент, ще бъдат под контрол.

Само обединение на всички незасегнати от проказата на модела Кой? може да спаси българската демокрация!

SHARE
Член на УС на Центъра за балкански и черномоски изседвания, Управляващ партньор на „Иновейтив Енерджи Солюшънс", блогър, Почетен председател на Българския икономически форум, Координатор, Софийско Бизнес Училище. Бивш посланик на Република България в Русия.