От Юлия Латинина за „Новая газета“
На 8 август на тренировъчния полигон Ньонокс, близо до Архангелск, ракета се взриви по време на тестове. След тази експлозия в Северодвинск бе регистриран краткосрочен скок на радиацията. Хора загинаха.
В началото бяхме информирани, че взривената ракета е противокорабната „Циркон“. На „Циркон“ се монтира скрамджет (свръхзвуков въздушно-реактивен двигател с постоянен поток на горивото). От експлозията на скрамджета радиацията е точно същата като от експлозията на парен котел. Трудно е да си представим обаче, че петимата служители на „Росатом“ са присъствали на тестовете на параход.
Наблюдаваната клинична картина съответства само на един вид оръжие, за което президентът говори през март 2018 г., а именно – комплексът SSC-X-9, известен още като ракетата „Буревестник“, с ядрен двигател с директен поток. И американците публикуваха сателитни снимки точно на такава пускова установка.
Изглежда, че точно тя е избухнала.
Ако случаят е такъв, тогава това означава, че вътрешните части на ядрения реактор – или, очевидно, течността, циркулираща в него – се оказаха отвън или на стойката, точно както вътрешността на реактора в Чернобил беше разпръсната по цялата атомна електростанция.
Накрая, в събота, „Росатом“ обяви, че аварията „е настъпила по време на работа, свързана с инженерната и техническата поддръжка на изотопни източници на енергия в система за течно задвижване“. Интересното е, че „Росатом“ дори не излъга. Точно така може да бъде описана ядрената установка „Буревестник“.
Какво е ракета с ядрен двигател? На теория е много просто. Имате ядрен реактор, през този ядрен реактор прокарвате въздух, той се нагрява и се изхвърля през дюзата. Получавате реактивен поток – ракетата лети.
Тази концепция е много популярна през 50-те години на миналия век сред съветските военни. Обаче не стигна до производство. Защо? Също много просто. Ако прекарате работния газ – тоест въздуха – през ядрото на реактора (през „изотопни източници на енергия“, съгласно терминологията на прессъобщението на „Росатом“), тогава е ясно, че
въздухът, който излита от дюзата, съдържа огромно количество радиоактивни елементи.
Трудно е да се каже дали ракетата ще удари противника, но докато лети над територията на собствената си държава, всичко ще бъде замърсено. Това е един летящ Чернобил.
Естествено, следващата инженерна идея е да изолирате сърцевината/ активната зона. Именно тогава в установката се появява и думата „течност“. Между работния флуид – въздух и активната зона, поставяте, много грубо казано, радиатор, в който циркулира течност, която загрява въздуха. Така ви се получава, цитирайки прессъобщението на „Росатом“, „течна задвижваща система с изотопни източници на енергия“. Това е псевдоним за летящ ядрен реактор.
Когато Путин показва снимки на Федералното събрание, това е ракета с ядрено захранване. А когато избухна, това е течна установка с изотопни източници.
Но летящият ядрен реактор, дори ако изолирате сърцевината му с работен флуид с „течна среда“, остава малък летящ Чернобил.
Възникват два въпроса: ами ако ракетата лети по грешен маршрут? И ако избухне при старта? Във всеки случай това ще бъде нормална експлозия, а не ядрена. Но в същото време фрагментите, които ще бъдат разпръснати на повече или по-малко обширна територия, ще бъдат фрагменти от ядрен реактор.
Още един път. Правейки ракета с правопоточен ядрен двигател, вие правите планиран Чернобил. Нямате друга опция. Ако го пуснете, той все един ден ще падне на земята. Във връзка с добре познатия закон на Нютон.
Теоретично ракетата трябва да удари противник или условна цел на тренировъчна площадка. А ако избухне при старта или се отклони от траекторията?
СССР не направи ракета с ядрена система за задвижване не защото нямаше достатъчно мозъци, а защото концепцията за летящ Чернобил беше твърде опасна.
Освен това почти всички онези компютърни престрелки, които бяха демонстрирани пред Федералното събрание, са абсолютно същите, очевидно нереализируеми концепции.
Съветската военна машина роди множество неуспешни проекти, които не можеха да бъдат реализирани поради военната си безсмисленост. Всички тези проекти обаче бяха строго секретни. Кремъл сега вади тези опасни проекти от нафталина и ги представя като най-новите постижения на руската военна клептокрация.
Разбира се, все още не можем да кажем с абсолютна сигурност какво се е случило в Ньонокс, но, съдейки по всичко, това е той – „Буревестник“. Слава Богу, че изглеждаше не толкова на пълноценен взрив, колкото, най-вероятно, изтичане на радиоактивна течност, което не е довело до катастрофално излъчване на радиация. Невъзможно е да се направят окончателни заключения: както и при чернобилската трагедия, властите лъжат.
Като цяло обширната военна програма, с която заплашваха врага, не е впечатляваща. Док, който потъна, докато опитваха да измъкнат „Адмирал Кузнецов“ [тежък авионосен крайцер, единствен от този клас кораби в състава на ВМФ на Русия – бел. ред.] от него, изгорен „Лошарик“ [ядрената подводница АС-12, известна още като „Лошарик“, кръстена на герой от известен едноименен анимационен филм от времето на СССР – бел. ред.], пожар във военни складове в Сибир и накрая „Буревестник“ –
засега не заплашваме гадните американци, а Архангелск от Ачинск.
Да биеш демонстранти с палки е по-надеждно от изграждането на високотехнологични оръжия. Клептокрацията и високите технологии са несъвместими.
