От днес започват протестите срещу реформите в кодекса на труда, които кабинетът на Еманюел Макрон ще предприеме в опит да изпълни обещанието си за либерализиране на пазара на труда и справяне със застоя в икономиката. Това е първото истинско предизвикателство не само пред президента, но и пред синдикатите, които организират над 180 протеста в цялата страна.
Вторият най-голям профсъюз в страната – Confédération générale du travail (CGT), ще поведе протестите, които са подкрепени от бившите конкуренти на Макрон за поста в Елисейския дворец – комунистите „La France Insoumise“ на загубилия изборите Жан-Люк Меленшон и крайнодясната Марин льо Пен.
36 основни точки, формирани в 5 президентски декрета, изграждат реформата: повече гъвкавост при преговаряне на условията за труд, директна връзка между работодателя и служителите, улесняване на работодателите при наемането и уволняването на служители и намаляване на премиумите, изплащани при освобождаване на работника.
Макрон се надява да кодифицира трудовия кодекс по начин, който да събира основните права и протекции за работника, докато дава на компаниите, синдикатите и работниците повече право да преговарят за условията на труд. Безработицата във Франция в момента е 9,5%, двойна на тази в Германия и Великобритания.
Франция трябва да реформира и икономиката си, ако иска Германия да е по-спокойна при интегрирането на еврозоната – още една цел, която си постави младият президент на Франция.
3500 страници. Това представлява френският кодекс на труда в момента. Той повелява например, че веднъж придобил безсрочен договор за работа (CDI), френският работник на практика е невъзможно да бъде уволнен без изплащането на огромни суми в неустойки от страна на работодателя, като това се случва едва след дълъг и тежък административен процес. Това превръща CDI в мечтаната придобивка, като договорът е придобил почти легендарен статус в страната и обществото и драстично накланя везните в полза на притежателя си при покупка на жилище, вземане на кредит, отваряне на банков акаунт и т.н. Затова и е толкова трудно той да бъде получен – работодателите избягват да сключват дългосрочни договори с работниците, което води до например множество договори с ограничен срок (CDD), чиято дължина може да бъде едва ден.
Новите мерки ще бъдат от полза на малките и средните бизнеси, които ще могат да обсъждат условията на труд и проблемите директно с работниците, без да минават през синдикатите. Бизнесите с по-малко от 250 служители (SME) и тези с по-малко от 50 (VME) управляват повече от половината работна сила на държавата.
Лимитът на плащанията за неправомерно освобождаване също е голяма точка на разрив в реформата – уволнените служители ще имат само година, в която да могат да заведат дело срещу работодателя, а плащанията ще следват формула, базирана на периода на работа, и ще имат определени тавани. Самата формула ще се изчислява на базата на големината на компанията работодател. Самите плащания обаче ще се увеличат на 25% от месечната заплата за всяка изработена година. В момента те стоят на 20%.
Различните индустрии пък ще могат да контролират дължината на краткосрочните договори (CDD), както и да фиксират броя на разрешени подновявания на подобни договори заедно с периода на изчакване помежду им.
Коалиционните партньори на президента MoDem и част от консервативните десни републиканци – Les Républicains, подкрепят реформите. Отляво се противопоставят, защото според тях промените ще намалят защитата и привилегиите на работниците. И въпреки че мобилизацията и протестите вече са факт, дълбокото разделение дори сред синдикатите показва, че резистентността към реформите е намаляла и може би преминава към дебат на идеологии „за благото на народа“ срещу „лошия капитализъм“ (левите издания наричат Макрон „президентът на богаташите“), което в случая не е за благото на икономиката.
Определено протестите и реформите са добър шанс за опозицията на Макрон да се присмее в лицето му след поредица от удари в рейтинга (който потъна в голяма част именно заради тази тежка битка). Индикатор за това е присъствието в пейзажа на иначе утихналата Марин льо Пен, която нервно търсеше в един куп летящи хартии икономическите показатели на страната и предложи Франция да има две валути – франк и евро, по време на дебата преди няколко месеца, заради който погром загуби подкрепата на собствения си електорат.
Знаково важен е и фактът, че най-големият синдикат в страната, CFDT, заяви, че няма да се присъединят към протестите, позиция, която споделиха и от третия по големина FO, като оттам заявиха, че по някои точки изразяват съгласие с реформите, но ще продължават да дискутират с властта. Освен това от министерството и Елисейския дворец проведоха дълги разговори както със синдикатите, така и с работодателите, а самият Макрон заяви, че настоящите мерки са само началото на един дълъг и труден процес, който е трябвало да се случи много отдавна, но в който ще бъдат взети под внимание всички аргументи.
Френската левица има дълга история на стачки и протести. Преди години отново синдикатите и студентите принудиха президента Оланд да се откаже от реформите в трудовото законодателство и икономиката. Това предизвика в крайна сметка и оставката на неговия икономически министър – Еманюел Макрон, който реши да създаде свое движение и то да го отведе в Елисейския дворец.
Днес Макрон е категоричен от нуждата от реформи. Те не само че ще сближат Франция до нейния ключов партньор Германия, с който Макрон иска да реформира еврозоната, но и ще освободят страната от тежкото ѝ икономическо положение и безработица.
