„Борили сме сме рамо до рамо в много битки. Оттогава насам споделяме обща визия за човечеството – обединени от идеалите на американската и на френската революция – свобода, толерантност и равни права.“
Френският президент Еманюел Макрон отправя послание към двете камари на американския Конгрес.
„Това ни обедини в борбата срещу империализма, после в борбата с нацизма, със заплахата от Сталин, а днес в борбата с тероризма.“
„В последните години нашите страни страдат заради тези си ценности. Защото именно тези ценности терористите ненавиждат.
Затова стоим заедно в Сирия днес.“
Както казват френските революционери: Vivre libre ou mourir (Свобода или смърт). Както казва Ейбрахам Линкълн, това е „недовършената работа на демокрацията“.
„Но не трябва да забравяме предупреждението на Теодор Рузвелт: Свободата никога не е на повече от едно поколение от изчезване.
Затова Европа и САЩ трябва да се изправят заедно пред предизвикателствата на света. В сърцевината нашите ценности са пред риск.“
Всъщност XXI в. донесе серия нови заплахи и нови предизвикателства, каквито не можехме да си представим.
Нашето кредо е предизвикано от това какъв ще бъде този нов световен ред.
Имаме и още една отговорност – днес международната общност трябва да изгради новия световен ред – върховенството на правото днес е предизвикано от големите въпроси като надигащия се национализъм, неравенството от глобализацията, заплахата над планетата.
Атаки над демокрацията от надигащия се нелиберализъм и новите сили и престъпни държави.
„Можеш да си играеш със страха и гнева за време, но това не гради нищо. Ядът само ни отслабва и както казва Франклин Делано Рузвелт: Единственото, от което трябва да се страхуваме, е самият страх.“
Затова нека ви кажа – имаме две възможни решения:
Може да изберем изолацията, отстъплението и национализма. Това е опция, но ако затворим вратата към света, това няма да го спре. Трябва да държим очите си отворени за новите рискове.
Аз съм убедем, че ако държим очите си отворени, ще преодолеем заплахите. Това е критичен момент, ако не действаме незабавно като световна общност, вярвам, че ООН и НАТО няма да могат повече да опазват световния ред.
И така ще подкопаем либералния ред, който изградихме след Втората световна война.
Лично, ако ме питате, не споделям увлечението по нови световни сили и илюзиите на национализма.
Затова нека ги отхвърлим и напишем бъдещето, което искаме. Единственият ни ход тогава е да подсилим сътрудничеството си.
Това изисква повече от всичко намесата на САЩ – вие сте тези, които изградихте този ред, и вие трябва да сте тези, които го защитават и преобновят.
Този нов ред няма да засенчи нашите нации, култури и индентичност. Напротив, той ще им позволи те да процъфтят, да бъдат защитени с това уникално чувство за свобода и мир.
Нека Съеденините щати и Европа влязат в историческата си роля, която имат, и споделят свободата като истинския отговор на безредиците по света.
Вярвам в тези права и ценности.
Вярвам, че:
срещу непросветеността имаме образование;
срещу неравенството – развитие;
срещу цинизма – доверие;
срещу фанатизма – култура;
срещу болестите – медицина;
срещу заплахите – наука.
Вярвам в конкретните действия, че решенията са в ръцете ни, че свободата на индивида помога за неговия успех и щастие. Вярвам в интелигентно регулираната пазарна икономика.
Вярвам, че за да се изправим пред тези предизвикателства, отговорът не е безгранична дерегулация, радикализъм и търговски войни.
Трябва ни свободна търговия – със сигурност.
Френският президент също така спомена оттеглянето на САЩ от Парижкото споразумение и иранското споразумение:
„Убеден съм, че един ден САЩ ще се завърнат към Парижкото споразумение“, заяви Макрон, визирайки оттеглянето на Тръмп.
„Не трябва да изоставяме сделката с Иран, ако нямаме нещо по-добро.“
„Днес зовът, който чуваме, е зовът на историята. Сега е времето за увереност и кураж.
Това, което ценим, може да изгубим, това, което обичаме, е под заплаха, нямаме друг избор от това да победим и заедно ще победим.“
Макар обръщението да е рядка чест, всички френски президенти след Втората световна война с изключение на Франсоа Оланд държали реч. Но поводът е още по-значим, тъй като обръщението на Макрон е на 58-годишнината от речта на Шарл дьо Гол пред Конгреса. На нея пристват както сенаторите и представителите на долната камара, така и кабинетът на президента на САЩ.
Това е седмицата на Европа в САЩ. В понеделник Еманюел Макрон бе посрещнат на тридневна визита с най-високите почести. След него в петък на работна визита се отправя и Ангела Меркел.
Вчера Макрон и съпругата му Брижит бяха поканени на първата „официална вечеря“ (state dinner) в Белия дом по време на президентството на Тръмп. В нарушение на традицията на нея не са поканени представители на демократите – символ на сериозното противопоставяне в американската столица.
По време на тридневното посещение на Макрон ключови ще бъдат две теми:
На първо място, сделката за контрол над ядрения ресурс на Иран, която Тръмп възнамерява да прекрати. Действие, което може да доведе до нов военен конфликт в Близкия изток. Иран прекрати своята ядрена програма в замяна на отпадане на санкциите от страна на Запада. Тръмп обаче още в предизборната си кампания бе твърдо решен да развали постигнатата сделка от Обама – първа стъпка към това иранският режим да бъде свален, за каквото действие настоява новият съветник по национална сигурност на Тръмп – Джон Болтън, както и бъдещият държавен секретар – Майк Помпео (който навярно ще бъде одобрен от Сената в САЩ в следващите дни).
Сделката с Иран трябва да бъде възобновена на 12 май – останалите страни по нея, включително Франция, са твърдо против нейното разваляне, но сред републиканците в САЩ има силно лоби за военна операция срещу Иран, каквото действие подкрепят също Израел и Саудитска Арабия.
Вчера външният министър на Иран заплаши, че ако САЩ развалят сделката, те ще подновят ядрената си програма – изявление, което провокира американският президент да ги заплаши с „последствия, каквито не са виждали“, ако го сторят.
На второ място, Макрон и Тръмп трябва да обсъдят търговските отношения между САЩ и ЕС. Тук протекционистките намерения на Тръмп да покачи митата за ЕС го разграничават от всички други във Вашингтон. Това бе и причина той да отложи вдигането на митата за ЕС с месец. САЩ вече са в търговска война с Китай, като отчуждаване и на ЕС ще остави страната изолирана. Нещо повече – Брюксел само преди дни разшири търговското си споразумение с Мексико като ясен сигнал, че глобализацията и свободната търговия могат да продължат и без САЩ.
Тръмп изглежда е склонен – особено предвид липсата на подкрепа дори сред републиканците – да промени търговската си политика. Това ще е тема и на работната му дискусия с Меркел, която идва във Вашингтон в петък.
Отношенията на американския президент с Макрон безспорно са по-добри от тези с Меркел, която като кандидат-президент Тръмп бе превърнал в част от кампанията си и критикуваше. Макрон също оказа чест на Тръмп, като го покани на националния празник на Франция, 4 юли, миналата година, а точно преди днешната визита даде интервю за любимата на американския президент Fox News, в която се изказа ласкателно и изложи основните си преговорни позиции при визитата му във Вашингтон. Ще бъдат обсъдени също и ситуацията в Сирия, както и оттеглянето на САЩ от Парижкото споразумение по климата.
Макрон иска да върне обратно САЩ в активната му роля на световната сцена – от конфликта в Сирия, през този в Украйна до отношенията с Китай и Русия – френският президент иска да получи в лицето на САЩ съюзник, който както се е отказал от въздържателната политика на Обама, така и от изолационната на Тръмп.
„Съединените щати и Франция споделят дълга история, водили сме революции заедно да защитаваме свободата и демокрацията. Наш ред е да отстоим тези идеали в историята ни“, заяви Макрон.
