Джон Маккейн, републикански сенатор от Аризона в Сената на САЩ, пише обръщение в Washington Post по повод натиска над журналисти и ролята на САЩ като защитник на свободната преса. Препубликуваме целия текст на сенатор Маккейн.
След като напусна поста си, президентът Роналд Рейгън създаде наградата Ronald Reagan Freedom Award, която се присъжда на личности, които са се борили за разпространяването на свободата по целия свят. Нанси Рейгън продължи традицията и след смъртта на съпруга си и през 2008 г. тя присъди наградата на иконата на човешките права Нейтън Шарански, който изказа признателността си именно към пламенната защита на Рейгън на ценностите на свободата като причина за оцеляването си в съветските лагери. Рейгън разбираше, че като лидер на свободния свят думите му носят огромна тежест и ги използваше, за да вдъхнови безпрецедентното разпространяване на демокрацията по света.
Президентът Тръмп изглежда не разбира, че неговата реторика и действия изпращат послание по идентичен начин. Той заплашва да продължи с опитите си да дискредитира свободните медии, като иска да присъжда „награди за фалшиви новини“ на репортери и медийни източници, с чиято гледна точка не е съгласен. Независимо дали Тръмп го знае или не, тези усилия се наблюдават под лупа от чуждестранните лидери, които вече използват думите му като прикрите, докато заглушават и изпращат зад решетки един от основните принципи на демокрацията.
Според Комисията за защита на журналистите 2017 г. е била една от най-опасните години за занаята. Миналата година организацията е документирала 262 случая на журналисти, които са изпращани в затвора за работата си. Репортери по цял свят се сблъскват с натиск, заплашвани са с насилие, тормозени са, преследвани са и понякога дори са убивани, докато правителствата избират пътя на бруталната цензура, за да прикрият истината.
Докладът на комисията разкрива мрачна световна картина за свободата на медиите, в която все повече правителства търсят контрол над достъпа до информация и ограничават свободата на мнение и изразяване. Това се изразява не само в арестуване на журналисти, но също така и в подклаждане на недоверие в медиите и обвинения към журналистите за това, че уронват националната сигурност и гордост.
Правителствата превръщат журналистите във „врагове на народа“, отслабват или елиминират независимостта им и се възползват от липсата на строг контрол, за да посегнат над индивидуалните права и свободи.
Атаката над журналистиката и свободата на словото върви с пълна сила в държави като Русия, Турция, Китай, Египет, Венецуела и много други. Същевременно още по-обезпокоителни са набезите над свободата на словото в традиционно свободни и отворени общества, където цензурата в името на националната сигурност е все по-често явление. Великобритания прокара закон за наблюдение, за който експерти предупреждават, че застрашава свободата на словото; а страни от Франция до Германия търсят пътища да сторят същото. В Малта изключително важен журналист бе брутално убит през октомври, след разкриване за системна корупция във властта. В Полша независим медиен източник бе глобен – глобата бе отменена – почти милион и половина долара за излъчване на снимки от антиправителствен протест.
За съжаление реакцията на администрацията Тръмп към подобни прояви може да бъде определена в най-добрия случай като непостоянна, а в най-лошия – като лицемерна. Докато политиците от администрацията често заклеймяват насилието над журналисти в чужбина, Тръмп продължава неуморната си атака над интегритета на американските журналисти и медии. Това дава оправдане на репресивните режими да сторят същото. Думите „фалшиви новини“, които са легитимирани от американски президент – се използват от авторитарните режими, за да запушат устите на журналистите, да подкопават политическите опоненти, предотвратяват медийния контрол и подвеждат гражданите. Комитетът е документирал 21 случая на журналисти, затворени по обвинения за „фалшиви новини“ през 2017 година.
Опитите на Тръмп да уронва свободната преса затрудняват и способността ни да държим репресивните режими отговорни. В продължение на десетилетия дисиденти и адвокати на човешките права разчитат на независими разследвания върху правителствената корупция да им помогнат в борбата за свобода. Но константният рев „фалшиви новини“ подбива този тип разследвания и отнема на активистите един от най-важните им инструменти на несъгласие.
Не можем да си позволим да абдикираме от историческата роля на Америка като защитник на човешките права и демократичните принципи по света. Без силно лидерство в Белия дом Конгресът трябва да превърне в своя мисия защитата на независимата журналистика и защитата на фундаменталното право за свобода на словото и изразяването.
Можем да направим това, като окуражим партньорите си и съюзниците си да преразгледат законите и практиките си, включително злоупотребата с клеветничеството и антитерористичните закони, като това ще помогне за по-добра защита на свободата на медиите и ще предотврати несправедливото свиване на пространството на свободното слово. Можем да вложим финансовите помощи, които даваме на чужди страни, в подкрепа на независимите медийни източници и програми, които създават медиен плурализъм. Може да положим повече усилия за създаване на условия, в които свободата на словото и информацията да процъфтяват, включително работа в посока на това да променим все по-политизираните становища, що се отнася до журналистиката. Освен това може да заклеймим насилието срещу журналисти, да заклеймим цензурата и да подкрепяме дисиденти и активисти, които търсят начин да кажат истината.
В края на краищата свободата на информацията е жизненоважна за успеха на демокрацията. Ние се усъвършенстваме, ставаме по-силни и по-ефективни като общество, ако имаме информирани и ангажирани граждани, които оказват натиск над законодателите, за да представяме не само интересите си, но и ценностите си. Журналистите играят важна роля в поддържането и защитата на демокрацията и неотчуждаемите ни права и те трябва да бъдат свободни да вършат работата си. Само истината и прозрачността са гарант за свободата.
