SHARE

– Има ли още страх в съдебната система – през 2015 г. в знакова реч призовахте: „Не на страха!“ От кого се страхуват съдиите?

– Страхът в системата става все по-голям с всяко ново отстъпление. Силните на деня изискват от съда да работи избирателно, а това го сковава, защото просто не е възможно. Съдът или работи, или не. Сблъсъкът ни с останалите власти е този, който ни имунизира срещу автокрация. Тишината, която настъпва в съдебната власт, става все по-голяма. Тя е лош предвестник и се надявам съдиите да го осъзнават. Не могат да ни задушат всички, но за целта е нужно да сме единни. За съжаление, никой не може да каже със сигурност кога загива една демокрация, кога една правова държава деградира и се превръща само в празна опаковка. Няма определена мярка, но събитията в България от последните години ми напомнят историческия контекст, в който се е развил националсоциализмът, и затова считам, че ние уверено вървим към автокрация. Струва ми се, че е дошло времето да осъзнаем, че правовата държава не е състояние, което се постига, а идеал, който неотклонно трябва да се преследва. Съдиите са тези, които не бива да мълчат пред лицето на приближаващата опасност. Съпротивата от страна на съдебната власт вече е сведена до единични гласове, като целта е и те час по-скоро да бъдат заглушени.

– След доклада на Брюксел смятате ли, че мониторингът на съдебната власт и МВР трябва да отпадне?

– Какво според вас би се случило, ако страдате от тежко заболяване, което сериозно засяга ключови за жизнените ви функции органи, но когато отидете на лекар, той ви казва, че сте здрава? Ако хипотетично Брюксел обяви, че сме здрави, то това доколко би ни помогнало?! Приемаме, че това е истина и спираме борбата със заболяването, то продължава безпрепятствено да се развива, докато един ден осъзнаем, че благодарение на липсата на съпротива болестта напълно ни е победила и от правовата ни държава са останали само тленни останки.

– Критиците на главния прокурор Сотир Цацаров Ви смятаха за негов човек. Вие обаче се превърнахте в негов враг, а двамата със съпругата си станахте мишена за злостни удари в пресата, лоялна на управляващите. Виждате ли връзка между тези неща?

– Не бих искал да влизам в реториката на моя опонент и да се делим на врагове и приятели. Да ви припомня, че потърсих контакт с представители на останалите власти, тъй като вярвах, че ще срещна разбиране относно необходимостта да се промени моделът, по който работи прокуратурата, и да се потърсят възможности за отчетност и контрол на главния прокурор. Не защото е Сотир Цацаров, а защото наличието на неограничени и безконтролни правомощия на един субект на власт е огромна опасност за демокрацията ни. В тази връзка конфликти между председатели на ВКС и главни прокурори е имало и в миналото.

За съжаление, г-н Цацаров приема принципните ни различия дотолкова лично, че по негова воля в нашата битка място намери и съпругата ми. Поводът за лъжите и клеветите, които разпространяваха по неин адрес определени медии, бе дошъл от прокуратурата. Когато обаче съпругата ми отиде в обвинението, за да изиска да се запознае с напълно неизвестната за нея информация, която се тиражира, тя получи копие от постановление за отказ от образуване на полицейско производство отпреди 14 години, в което не се съдържа дори името й. След като психоатаките не дадоха резултат, срещу нея започна проверка от НАП.

– Заведохте ли дела срещу медиите на Делян Пеевски?

– Съпругата ми води дело срещу „Телеграф“ и „Монитор“, а също така се опита да осъществи и контакт с г-н Пеевски чрез изпращането на едно открито писмо до него. В отговор получи ревизия от НАП. Още не е приключила, макар че са изтекли всички процесуални срокове, а не е и спряна, но започна нова ревизия. Този път на вестника, който издава.

Цялото интервю на Доротея Дачкова четете в „СЕГА“.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.