През 1991 г. Сами „Бика“ Гравано се решава на ход, за който може да плати с живота си. Той нарушава омертата и издава своя бос Джон Готи, дон на една от петте нюйоркски мафиотски фамилии.
На 10 октомври 1991 г. Гравано, вторият човек във фамилията Гамбино, единствено подчинен на Готи, е изведен от килията си и отива при разследващото го ФБР, придружен от адвоката си на отдавна насрочен разпит. Както е обичайно дотогава – прави се, че нищо не знае.
Разпитът свършва, адвокатът на Гравано гледа как агентите на ФБР ескортират клиента му до асансьора на следствието обратно към килията и си тръгва. Но когато асансьорът спира, агентите натискат обратно копчето за горния етаж и връщат „Бика“ в стаята за разпит.
Никой не може да знае, че той е нарушил омертата. Ако си трае, Гравано го чакат десетилетия затвор за убийства, за които вината му със сигурност ще бъде установена. Но семейството му ще бъде в сигурни ръце – в ръцете на другото, мафиотското „семейство“. Ако пропее, децата му, съпругата му и всички негови роднини ще бъдат белязани за отстраняване от Cosa Nostra.
„Искам да сменя отбора“ казва Гравано на разследващите. Няколко месеца по-късно големият Джон Готи е осъден, фамилията Гамбино е унищожена, но Гравано е далеч по-ценен. Той е бил на върха на престъпния свят – от корумпирани политици и съдии, през адвокати, банкери и синдикални лидери – от италианската Сицилия до американския Ню Йорк – Гравано знае много за международния подземен свят.
В крайна сметка наместо доживотен затвор за 19 убийства той получава 5 години, но La Cosa Nostrа повече никога няма да си върне предишното влияние и власт.
Прокурорът, който ръководи разследването, успява да накара Гравано да си сътрудничи с властите и осъжда Джон Готи, е Робърт Суoн Мълър III. Днес той води друго разследване, което има потенциала да бъде най-големият скандал на нашето съвремие – сътрудничество на кандидатпрезидентската кампанията на Тръмп с Русия.
Този петък – 14 септември 2018 г. – разследването му записа нов удар. Пол Манафорт, мениджърът на кампанията на Доналд Тръмп, се призна за виновен и е започнал да си сътрудничи с властите.
Манафорт бе изправен пред същия избор – да прекара остатъка от живота си зад решетките за пране на пари и други престъпления или да започне да си сътрудничи с разследването. След продължила почти година съдебна битка и осъждане по едното му дело той също избра да смени отбора.
А последствията от това му решение могат да бъдат унищожителни. На първо време за неговия „бос“ – Доналд Тръмп, но историите, които може да разкаже Манафорт минават далеч отвъд президента на САЩ.
Десетилетия той е в центъра на един нов престъпен свят, издигнал се от руините Съветския съюз – от шептене в ушите на диктатори, през пране на пари на руската мафия, до помощ в операциите на Кремъл – Пол Манафорт е може би един от най-значимите трофеи на правосъдието за последните десетилетия.
Приятелите му го наричат „Граф Монте Кристо“. Манафорт изгрява като републикански стратег в ерата на Рейгън и Буш-ст.
През 1980 г. той основава Black, Manafort & Stone – фирма, която не само звучи като извадена от роман на Дикенс, но е и потопена в най-мрачните клоаки на Вашингтон.
Дружеството се занимава с две неща – от една страна, то помага на политически кандидати да бъдат избирани, от друга, приема пари от диктатори от целия свят, които искат да се запишат откъм добрата страна на тефтерите във Вашингтон, особено предвид факта, че изходът от Студената война вече е ясен на всички.
Black, Manafort и Stone става водеща в това, което наричат „Лобито на мъчителите“ (Torturers’ Lobby) – група лобистки кантори, които приемат за свои клиенти едни от най-кръвопролитните режими в света.
„Миналата година Кения получи $38 милиона помощ от САЩ, като за да получи тези пари, похарчи $1.4 милиона за лобисти във Вашингтон. Нигерия получи $8.3 милиона и похарчи за лобизъм $2.5 милиона.
На кого тези две страни се обаждат, за да ги представлява пред правителството на САЩ?
На лобистката фирма Black, Manafort, Stone & Kelly, която получава $660 хил. от Кения за 1992-1993 г. и $1 млн. от Нигерия за 1991 г.
Бившият член на кампанията на Рейгън Пол Манафорт отговаря за международните клиенти, а неговият партньор Чарлз Блек става старши политически стратег на кампанията на Буш-Куейл от 1992 г. Тяхната фирма представлява Нигерия, Кения, Филипините и бунтовниците UNITA в Ангола, като за 1991 г. получава общо $3 млн. Всички четири страни получават финансова помощ от САЩ и всички нарушават човешките права„, пише в доклада на Центъра за обществен интегритет от 1992 г., критикуващ администрацията на Бил Клинтън, че продължава практиките на своите предшественици.
Успехът на Black, Manafort & Stone отчасти се дължи на това, че те са едни от първите лобисти, които едновременно избират политици и по същото време прокарват интересите на клиентите си. Така клонът Black, Manafort, Stone & Kelly се занимава с лобистката дейност, а Black, Manafort, Stone & Atwater се занимава с изборни стратегии за политици.
Екипът също е от звезди. Сред тях е „Лошото момче“ Лий Атуотър, издигнал майсторството на негативната кампания (и фалшивите новини) на нови висоти. Около него има своебразен култ до ден-днешен, като дори свитата на Найджъл Фараж се кръсти „Лошите момчета на Brexit„, след като спечелиха референдума за излизане от ЕС през 2016 г.
Там също е и Роджър Стоун – дългогодишна „кримка“ на Републиканската партия, замесен още в аферата „Уотъргейт“ и подслушването на демократите от страна на Ричърд Никсън, а през 2016 г. замесен и в контактите с Русия, за които навярно го чака обвинение в близко време.
Манафорт се превръща в един от най-влиятелните лобисти. Внезапно, на върха на кариерата си, той изчезва безследно от Вашингтон. Дори близки негови приятели не знаят какво се случва с него след 1996 г. Докато през 2003 г., Манафорт изненадващо се завръща с нов клиент – руският олигарх Олег Дерипаска.
На последния е наложена забрана да пътува до Щатите заради връзките му с руската мафия. Манафорт решава, че може да му помогне, като накара политикът Боб Доул – някога кандидат на републиканците за президент – до лобира в полза на Дерипаска пред властите. За кратко кампанията е успешна – през 2005 г. Дерипаска си връща обратно достъпа до САЩ – докато през 2007 г. той отново не му е отнет.
Руският олигарх продължава да търси услугите на Манафорт, но вече не за собствена употреба. Сега Манафорт започва да заема все по-централна роля в геополитическите игри на Кремъл.
Така още от 2004 г. Манафорт помага на проруския грузински лидер Игор Гиоргадзе да изгради силна опозиция срещу Михаил Саакашвили – политикът, който иска да направи Грузия част от НАТО и ЕС.
Събитията променят плановете на Кремъл. В края на 2004 г. в Украйна избухва Оранжевата революция, след като с фалшификация Виктор Янукович бива избран за президент. Правят се повторни избори, които проруският Янукович губи.
Тогава Пол Манафорт е изпратен да бъде политически съветник на Янукович и да изгради успешна кампания, така че следващия път той да спечели.
Както Манафорт вече призна пред съда, тогава започват и неговите операции за пране на пари. Поне двама руски олигарси – Дерипаска и Фирташ – ползват услугите на Манафорт, за да се преперат пари през офшорни компании, които да стигнат до легитимни банки и да могат да бъдат ползвани в Западния свят.
„Манафорт получава над $60 милиона в резултат от неговата дейност“ от 2006 до 2015 г. пише в обвинителния акт на Манафорт. Манафорт вече потвърди това обстоятелство.
„Като допълнение към схемата Манафорт прокарва милиони щ.д. към чуждестранни компании и банкови сметки в множество страни, включително Кипър, Сент Винсент и Гренадините, както и Обединеното кралство“ продължава обвинителния акт..
По време на работата си Манафорт се запознава и с руския агент на специалните служби Констанин Килимник – лице, с което продължава контактите си и до ден днешен, както сочи обвинението.
През 2010 г. Янукович най-сетне успява да стане президент. Срещу опонента му Юлия Тимошенко се води активна кампания с фалшиви новини и пропаганда, която в крайна сметка дава нужния резултат.
Веднъж протежето на Манафорт – Рик Гейтс (зам.-мениджър на кампанията на Тръмп, също признал се за виновен) заявява пред група американски лобисти:
„Трябва да разберете, работим в Украйна вече много време и Пол си има отделно правителство в сянка… Във всяко министерство има негов човек.“
Ако последното изглежда пресилено, то е безспорно, че Манафорт има ключова роля в правителството на Янукович и неговата крайна цел е да хвърли в затвора политическия си опонент и да подготви почвата за излизане на Украйна от европейския ѝ път.
През 2011 г. бившият премиер Юлия Тимошенко е обвинена по няколко политически дела и осъдена на лишаване от свобода. За да замаже скандала на Запад, Манафорт наема една от най-престижните международни адвокатски кантори Skadden, Arps, Slate, Meagher & Flom LLP and Affiliates (популярно известна просто като Skadden или Skadden Arps) да изготвят доклад, който да установи, че по време на процеса не са извършени нарушения.
Както разбрахме от наскоро обвинения от Мълър адвокат от Skadden Александър ван дер Зуан – международната кантора е работила за Манафорт и целта е била не обективно проучване, а да бъде изчистен имиджът на Янукович.
Манафорт предприeма още една стъпка в тази насока.
Откакто Янукович се връща на власт в Украйна през 2010 г., Манафорт сформира могъща лобистка операция в Брюксел, Берлин, Рим и Вашингтон. Целта режимът на Янукович да изглежда достатъчно легитимен, така че раздялата на Украйна с европейския ѝ път да не бъде толкова критично приета.
Манафорт подготвя почвата основно чрез създаването на “Хапсбургската група” (“п”-то в “Хапсбург” е вътрешна игра на думи), в която участват бившият канцлер на Австия Гузенбауер и италианският премиер Романо Проди.
Сред основните им мишени за лобиране са били председателят на Европейския парламент Мартин Шулц и френският президент Франсоа Оланд, но и редица други политици в Европа.
Целта на “Хапсбургската група” е била с привидната им безпристрастност и неутралност да убедят европейските политици, че Янукович е готов на реформи и въвеждане на върховенството на правото, пише самият Манафорт в имейлите си. Същевременно режимът подготвя почвата за обвързване с Кремъл.
На 21 февруари 2013 г. Манафорт пише на Янукович:
“В заключение:
Елементите на Хапсбургския проект доказаха своята ефективност в работата с ЕС. Ключът за този успех е, че на участниците се гледа като на значими европейски лидери, които се смятат за обективни относно Украйна. Това им позволи да заемат позиции без видим личен интерес, което дава на коментарите им повече тежест и въздействие.”
Всъщност членовете на Хапсбургската група са били платени от режима на Янукович, пише в обвинението.
Корумпирани политици от ЕС и САЩ, подкупени престижни международни адвокатски кантори, руски олигарси, жестоки диктатори, руските служби, банки, през които се перат пари – всички те са били обвързани с Пол Манафорт.
Неговите знания за подземния свят навярно се простират далеч по-надълбоко, а тайните, които той може да разкрие, навярно застрашават много влиятелни лица от всички краища на света.
Може би – ако Манафорт наистина иска да „смени отбора“, както Сами „Бика“ Гравано прави преди почти 30 години, това ще помогне за сриването на следващата престъпна империя, изместила La Cosa Nostra – тази на Кремъл.
