За втори път Ангела Меркел идва на посещение в България, и то в разгара на германските коалиционни преговори и дебатите за бъдещето на Европа.
Изглежда, събитието е значимо – то идва ден след като канцлерът на Германия говори с френския президент Макрон за бъдещето на Европа и ден преди да стане ясно дали голяма коалиция в Германия със социалдемократите е постижима – утре лявата партия ще проведе вътрешнопартиен вот по предварителното споразумение.
Дори по-важно от бъдещото управление на Германия ще бъде декларацията на Меркел и Макрон, която ще бъде оповестена в понеделник.
На 22 януари – 55 години след подписването на Елисейския договор между Шарл дьо Гол и Конрад Аденауер, отбелязващ началото на сътрудничеството между Париж и Берлин след Втората световна война – ще бъде оповестено споразумението на Меркел и Макрон за бъдещетите реформи в Европейския съюз.
И знаците изглеждат обещаващи за френския президент, който в края на миналата година предложи амбициозен списък от реформи, сред които министър на еврозоната, прокурор срещу тероризма и обща политика на ЕС в сигурността и данъците.
Ако първите преговори на Меркел със свободните демократи не се бяха провалили, то Макрон навярно щеше да срещне трудности в амбициите си за задълбочаване на интеграцията на ЕС, но сега Меркел търси коалиция с нов партньор – социалдемократите и силно проевропейския им лидер Мартин Шулц, който дори се обяви за създаване на Съединени европейски щати.
Първите сигнали са, че лидерите на Франция и Германия са се обединили тази седмица около обща визия за бъдещето на еврозоната – детайлите ще разберем в понеделник, а през март двамата отново ще се срещнат, за да изработят „пътна карта“ за реформите.
Неминуемо при срещата си с Борисов германският канцлер ще обсъди подновените амбиции на България за приемане в „чакалнята на еврозоната“ ERM II.
За международните наблюдатели тенденцията е ясна – след Brexit Европа продължава напред и този път не иска да бави никакви реформи – цената на това решение изглежда е, че вътрешните проблеми на държави членки като България с корупцията и правосъдието остават на заден план. А причината: България не създава проблеми и трябва да бъде възнагредена за сметка на радикални правителства като тези в Унгария и Полша, които посрещат санкциите на ЕС.
Увереността на Европа се вижда от много страни – дори стожерите на евроскептицизма като Марин льо Пен загърбиха реториката си за напускане на ЕС и сега заемат по-умерени „патриотични“ позиции.
А причината за всички тези обрати и оживление на европейската политика е Brexit – и най-вече не толкова вотът, колкото трагикомичните за Британия преговори, която вече втора година не знае какво иска, след като напусне ЕС, а премиерът Тереза Мей се съгласява с почти всяко европейско условие.
Така ден преди срещата на Меркел и Макрон френският президент отиде на първата си визита в Обединеното кралство. Там той е обяснил на Мей това, което Европа и обяснява от две години – няма как Британия да търгува напълно свободно с ЕС (особено финансовите ѝ пазари), ако не е в единния пазар (което означава и свободно движение на хора).
Но дори това да е пределно ясно на Тереза Мей, тя нищо не може да направи. Половината ѝ партия иска да няма нищо общо с ЕС, другата да защити икономиката на Британия, като запази някакви отношения с Брюксел.
В крайна сметка, каквато и сделка да изготви Мей с Брюксел, тя може да не бъде приета от британския парламент. И дори рупорът за напускане на ЕС Найджъл Фараж вече говори, че е възможен втори референдум, тъй като парламентът няма да приеме сделка.
Интересни времена. Чак „холера“ няма, пък едва ли има и истинска „любов“, но дори да не е толкова драматично – днешната визита на Меркел в България има ясното послание, че страната ни не е ничий чужд проблем – а само наш.
Снимка: БТА
