Имало едно време едно момче. То обичало да рисува и да си измисля истории. Станало момчето голям мъж и започнал да прави филми, по някое време се оженил и му се родили две дечица. Един ден той измислил нова история, направил я на филм и този филм тръгнал по кината.
Ако живеехме в приказка, всички вече щяха да са заживели щастливо, след като са яли, пили и веселили. Всъщност и в днешната реалност имаме повод за радост, защото български филми не се появяват често по кината, а детски – още по-рядко. Идва обаче злодеят, който в нашата приказка се е предрешил като многоглава ламя, която мрази Истанбулската конвенция и страшната дума „джендър“. (Въпреки че, както се казва във вица, едва ли е чела конвенцията, защото чака да бъде филмирана) новата ламя, която броди през последните месеци около и в парламента, по екрани, страници на вестници и в социалните мрежи, нападна филма, захапа го и го заразмята из виртуалното пространство.
Защо? Изберете отговор сами.
Спираме с алегорията. Момчето, направило филма, е Ясен Григоров, а творбата му „Лили Рибката“ попадна на мерника на… да кажем – конвенционалистите, още преди да е тръгнала по кината. Опасно и ужасно било, че в него има дете, което променя пола си по магичен начин, цигани, които са представени като симпатични, и о, ужас, обикновено семейство, показано като постоянно пиещи и оригващи се глупаци с мръсни дрехи. Не стига това, ами филмът бил правен с държавни пари и как може така чрез киното да се пробутват чуждопоклоннически идеи, трети полове и Истанбулски конвенции?!?!?!
Всъщност филмът е магична приказка. Той е история за обичта, която не се плаши от различията, за красотата, която може да се открие навсякъде. Той е цветен, топъл, смешен, тъжен и вълнуващ разказ за деца, който ни кара да се замислим. Малките го усещат, а големите го разбират, освен ако не са затрупали детето у себе си с цинизъм, предразсъдъци, фалшиви новини и статуси в социалните мрежи, изфабрикувани от тролове.
Хубавото в случая с „Лили Рибката“ е, че хората, които приемат за истина твърденията за световен заговор срещу устоите на най-малката клетка в българското общество – традиционното семейство, така или иначе не са били потенциални зрители на филма. Сред останалите пък е имало такива, които едва ли са планирали да гледат детско кино. Сега обаче ще отидат в салоните и е почти сигурно, че ще харесат приказката. За статистика: филмът за момента е на второ място по гледане с 11 511 зрители за първите 5 дни в кината.
